Вносът на рапица и соя от САЩ и Канада да бъде проверяван и верифициран, че не е произведен или не съдържа следи от новите ГМО, които не са разрешени в ЕС и България. За това настояват десет граждански организации, в това число и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), в писмо до министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева (pismo otnosno novi gmo). Необходимият контрол е в правомощията на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), която е под шапката на земеделското министерство.
Вносът на ГМО-продукти, получени с техники за редактиране на генома, не се контролират от редица държави-членки на ЕС, в това число и от българското правителство. Това констатират представителите на неправителствените организации.
На 24 октомври ще се състои заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO). На него ще се разгледа предложението на финландското председателство на Съвета на ЕС относно проучване на новите ГМО. Ако бъде прието, това би могло да спре изцяло прилагането на решението Съда на Европейския съюз от юли м.г. Според него за всички ГМО, стари и нови, следва да се прилага оценка на риска, получаване на разрешение, проследяване и етикетиране. Това е и единственият начин да се гарантира изборът на животновъди, фермери, производители на храни и фуражи, търговци и потребители, за да се осигури пълна проследимост и прозрачност, смятат гражданските активисти.
През април редица национални държавни органи заявиха, че „не са в състояние да изпълнят всички свои задължения за извършване на контрол и следователно не могат във всички случаи да носят отговорност за пропуски в прилагането“. Липсата на контрол в България беше потвърдена с писмо на Българската агенция за безопасност на храните до Екологично сдружение „За Земята“. От него става ясно, че не са способни да откриват продукти, произведени с редактиране на генома и следователно не могат да контролират прилагането на българското и европейското законодателство в областта.
Експерти от неправителствените организации посочват, че известните продукти, които вече са на пазара, могат да бъдат открити. Това са рапица Cibus SU Canola, произведена чрез ODM, и соя високоолеинова на Calyxt, произведена чрез TALENs. Рапицата Cibus се отглежда в САЩ и Канада, докато соята Calyxt – само в САЩ. Тези продукти са откриваеми, ако „са налични предварително познаване на променената последователност на генома, валидиран метод за откриване… и сертифицирани референтни материали“ според доклад на ЕС от 26 март 2019 г.
Методите за откриване на неизвестните продукти с редактиран геном могат да се основават на „белези“ или „косвени щети“, до които води генетичният инженерен процес, сочат нови проучвания.
Дори да няма налични технически средства за откриване на продуктите, регулирането може „да се основава на система от декларации, проследяване и т.н.“, според германските правителствени служители и DowDupont. Те заключават, че „откриваемостта на генно редактирани продукти, които могат да достигнат до пазара, не се различава съществено от тази на ГМО.
