Автор: Йоанна Иванова

Казват, че изкуството ще спаси света. Но преди да спаси нечий индувидуален свят, поне един път чуваме репликата: ,,Минах през много изпитания, за да стигна до тук“.

И не казвам, че тя не е преминала през трудности – напротив. Но за нея те са предизвикателства, които отминават с лекота и финес. Защото вярва, че когато влагаш сърце и душа, няма невъзможни неща.

Тя изработва бижута. Истината е, че очаквах да си говорим за трудните моменти, през които е преминала. Но това интервю се получи доста оптимистично. Гергана Николова ме изненада! Защото, нейното изкуство не е спасило просто живота й, то е спасило душата й.

Кога откри своя талант?

– Всичко започна 2017 година. Тогава бях в затруднено финансово положение и една приятелка, която правеше мартеници ми предложи да продавам за нея. За да не подбивам нейните артикули, реших да си направя мои дизайни, които с нейно позволение да продавам на щанда й. Процесът толкова много ми хареса, че се превърна в мое хоби. Докато работех в офис, просто нямах търпение да се прибера от работа, да седна на бюрото и да израбтвам някакви неща. Всичко, което правех подарявах. Отивам в офиса, влизам и…

краката ме дърпат назад

И реших да сложа край! Душата ми беше в това.

Как се разви оттогава до сега?

– Развих се много. Не правя това, което преди. Включвам нови идеи, нови техники, нови неща. Пробвам през цялото време. Това, което стартирах в началото, почти го няма вече. Налага се да следвам и пазарните тендинции, това, което се харесва. Има го и този момент, в който се налага да бъдеш освен творец и търговец. Ако може да си позволиш да си само творец или си много добър, или имаш някой, който ти помага финансово. Докато се налага да си изкарваш прехраната по този начин, при всички положения, има и доста голям търговски нюанс.

Следваш тенденциите на пазара

За кого е предназначено твоето изкуство?

– Уцелих ниша. Има страшно много бижута за възрастни, но няма бижута за деца, и разбира се, за хора с чувство за хумор, които гледат малко по-детски на света, запазили са детското в себе си. Има и възрастни, които си купуват мечета. Прекрасно е! Много се радвам на хора, които се въодушевяват от ей такива нестандартни и цветни неща. Имаме достатъчно сериозни неща в живота. Трябва да има нещо в живота ти, което да е нестандартно, нещо, което

да ни носи онова детското и да си кажеш: ,,Еха!“

Не ми казвай, че си нямала трудности по пътя. Всеки има!

– Смятам, че съм загубила тези две години, в които бях на кръстопът. Дали да оставя работата, която ми носеше стабилен доход, но абсолютно никакво удовлетворение или това, което ми носи удовлетворение и ме прави щастлива, но всъщност не ми носи доходи. Каквото и да си говорим, парите са си важни. Истината е, че ако човек влага сърцето и душата си, и не подходи чисто меркантилно към нещата, няма начин да не се получи, просто няма начин. Когато намериш хилядите начини да се случи, то просто се случва,

няма как да не се случи!

За да се захванеш с бизнес, не трябва ли да мислиш стратегически?

– Не съм стратегически човек. Действам със сърцето, каквото ми каже. Така, както аз го чувствам. Но слушам и клиентите какво искат. Ако на мен ми харесва и ми допада това, което те искат, се старая да го има. Затова имам такъв асортимент. В началото започнах с три-четири модела. Като например въпросът:

Имате ли лами?

Отговорът ми тогава беше, не нямам лами, но следващия път ще имам.

Да, по едно време хората бяха вманиачени по капибарите.

– И сега ги има. Затова имам и колекция от капибари. Не защото капибарите ме вълнуват, а защото това животинче е в тренда и се харесва на хората. Някой е казал, имате ли? И аз съм се постарала да има.

Друго важно в моята работа е, че се стремя всяко мое бижу да бъде изработено и по най-безопасния начин. Не правя нещо само, за да го има. Искам човекът, когато си го вземе, да е доволен, да е абсолютно сигурен в безопасността. Работя само с медицинска стомана.

Не мога и без да ти задам този въпрос. Как се справяш с критиката?

– Много зависи каква е критиката. Ако тя е градивна, чудесно! Уча се от нея. Така започнах да работя и с безопасни материали. В началото просто взимах това, което съм намерила от пазара. Едно детенце така се върна и ми каза: ,,Ами много хубави неща имате, но на мен ми се възпалиха ушичките“. Когато чух това, щях да потъна в земята от ужас. Но тогава направих собствено проучване, за да взема възможно най-безопасните материали. Но ако е просто, за да има критика, за да си изкажем недоволството, защото ни е крив светът… тя не е моя. В тази връзка съм забелязала нещо интересно. В момента, в който има нещо негативно и след това

ти се случва нещо позитивно

Винаги има компенсация.

Коя е любимата ти техника?

Обичам да работя с мъниста. Когато започвам да работя с тях, имам ритуал. Паля свещичка и ароматни пръчици, пускам леко медиативна музика и тава е божествено. Най-хубаното ми време. И съм абсолютно сигурна, че хората, които носят обеците ми с мъниста, усещата тази енергия на лекота и блаженство.

Имаш ли си бижу, с което не можеш да се разделиш?

– Имам една гривна, която съм низала около 48 часа. Тя е непродаваема и е изключително красива, поне за мен. Но тя си стои у дома, като едно от първите ми най-ценни неща, с които не мога да се разделя. Това беше и един от моментите, в които

загубих представа за времето

Часовникът ми показа, че е станало четири часа сутринта, а аз въобще не съм разбрала. Толкова съм била потопена в процеса.

Как се конкурираш с по-евтините производители или тук мога да си позволя да подчертая всеизвестния етикет на почти всяка стока: ,,Произведено в Китай“?

– Няма да видиш тази прецизност и изпипаност в китайските стоки, както в нещо, което е изработено с любов. При китайските стоки процесът е механизиран, колкото по-бързо, толкова по-добре. Ако някой си купи нещо, в което е вложено сърце, той ще го усети със сигурност. Затова все повече хора обичат да купуват, не искам да казвам думата handmade, защото е чуждица, но нещо направено със сърце.

Разкажи ми нещо запомнящо се, което ти се е случило на екофестивала „Варна-Морето“?

– Случвало ми се е да подарявам. Има деца, които идват на щанда и страшно много искат нещо, но родителите им казват, че не може. Тогава просто сърцето ми се разтапя и решавам да подаря. Един от случаите беше с детенце, което искаше толкова много да подари на свое приятелче падарък, но баща му не позволи. И аз не издържах… Вярвам, че

колкото повече даваш, толкова повече ти се връща

Какво ще кажеш на хората, които искат да се занимават с този или друг вид изкуство?

– Действайте! Няма какво да чакате. Аз съжалявам за тези две години, които загубих в офисната работа. В същото време сърцето ме дърпаше насам. Но си давам сметка, че нямаше да се справя по този начин. Най-хубавото нещо, което могат да направят е да прекъснат абсолютно всякакъв път за връщане. В момента, в който имаш резервен план, няма да вложиш цялата си енергия.

И един актуален въпрос: Изкуственият интелект ще замени ли изкуството?

– Слава богу, че се развиваме. Едно време не е имало коли и хората са минавали от едно село до друго в рамките на един ден. Изкуствуният интелект няма да ни затрудни. Той ще направи само по-достъпен за нас света. Аз съм за развитието, за новите неща. Според мен никой не може да замени човека. Единствено може би страховете се увеличават.

Гергана Николова е майстор на бижужа. Има две висши образования, но решава да се занимава с нещо съвсем различно. Нещо, което я прави щастлива – изкуството. ,,Когато трептиш и цялото ти същество свети, докато ръцете ти творят. Когато без да знаеш от къде се е появило, как и защо, но въпреки това оставиш творчеството да те завладее. Когато по невероятно вълшебен начин се потопиш в процеса и вложиш цялото си сърце, душа, емоция и неподозирани до момента умения в един единствен миг – мигът, в който днес, тук и сега сътворяваш себе си чрез бижута. Когато видиш как грейват очите на хората, които се докоснат до изделията ти. И когато получиш правилната подкрепа, по правилният начин, от правилните хора и в правилният момент – се получава това: „Бижутеници – Работилничка за обаяние“!