Автор: Йоанна Иванова

,,За теб“ е сдружение, което превръща мечтите на младите в реалност. А как точно? Зад отговора се крият множество международни обучения, стажове в чужбина, младежки инициативи, дороволчество и вдъхновяващи събития. Елина Райнова, председател на сдружение „За теб“, е човек, за когото няма невъзможни неща. Срещаме я, заедно с доброволката Божидара Димитрова, която наскоро отрива организацията. Те показват, че за да сбъдваме мечти, са нужни само усилие, толерантност и търпение.

Как се заражда идеята за създаването на сдружение ,,За теб“ и каква е основната ви мисия?

Елина: Доста отдавна беше. Работихме в друга организация, но не ни харесваше как се случват нещата. И тогава решихме с колегите да направим наша собствена организация. Мисията ни е да подкрепяме хората, за да водят достоен и пълноценен живот. И затова част от дейностите на организацията са насочени към хора в неравностойно положение със специален фокус ,,хора с увреждания“. Вече 16 години роботим за сбъдването на мечти.

Божидара, как разбра за дейността на сдружението?

Божидара: Получихме имейл от училище и аз и една моя съученичка се записахме. Това мога да кажа, че беше едно от най-добрите решения, което сме вземали.

Как подбирате доброволците си? По какви критерии определяте кои са подходящи за съответната чуждестранна дестинация?

Елина: Най-важна за нас е мотивацията! Винаги, когато има възможност за участие в някоя дейност – пускаме обява на нашата фейсбук страница и в Instagram профила ни. И младежите кандидатстват, като подбираме тези, които са с най-висова мотивация. На второ място е постоянството и ангажираността. Тоест първоначално имаме повече кандидати, но в последствие остават тези, които са най-ангажирани, най-отговорни и най-постоянни. Естествен подбор се получава.

Има ли разлика между българските и европейските доброволци по отношение на качеството на робата?Елина: Не мога да кажа, че има разлика по отношение на качеството на работа. Много е индивиуално. Обикновено хората, които избират да бъдат доброволци са силно мотивирани и идват с цел да се обучават. Съответно българските участници в програмата приемат своето участие като трупане на опит, стаж и първа работа, дори. Бих казала, че всички са мотивирани, ангажирани, изпълнителни. Разликата може би е в някои културни особености, тъй като всички имаме различен бекграунд, идваме от различни страни, където разбиранията са различни, начинът на комуникация е различен, религията – също, езика… Това може да бъде трудност, но може да бъде и възможност. Тук искам да добавя нещо. Въпреки че програмата на ,Европейския корпус за солидарност е финансирана от Европейския съюз, имаме доброволци от Русия, Украйна, Сърбия, Мароко, Египет – страни, които не са от ЕС.

Как се справяте с езиковата бариера?

Елина: Езикът е най-малкото затруднение. Когато човек има желание да направи нещо, езикът е най-малката бариера. Ние имаме доброволци, които работят с жертви на домашно насилие или пък с хора с увреждания. В повечето случаи те не знаят чужди езици, поради своята житейска история или пък защото са прекалено млади, не могат свободно да комуникират. Въпреки това успяват да взаимодействат. Доброволците също научават български, когато са за по-дълго време в България. Езикът е най-малката бариера.

Какви програми и възможности за пътуване и работа на наши младежи в чужбина предлагате?

Елина: В момента има страшно много възможности за дългосрочно доброволчество по програма ,,Европейски корпус за солидарност“. Валят предложения за доброволчество във Франция, Германия, Литва, Испания, Италия… За съжаление младите българи някак си са свикнали, че всичко трябва да се случва сега на момента, като да учиш, за да изкарваш много пари. И подценяват тази възможност – да бъдат доброволци в чужбина. Програмата предоставя пълна издръжка, застраховка, средства за път, за да могат хората да работят и живеят в друга страна. И въпреки това са малко тези, които предприемат тази стъпка. Някак си ги е страх, че ще пропуснат една година или пък, че трябва да изкарват сега веднага много пари, по-скоро такива стереотипи.

Какво би казала на младите хора, които се страхуват, че ще изпуснат една година?

Елина: Бих препоръчала на всеки да се възползва от програмата и да отиде в чужбина, за да поживее там, да усъвършенства езика, да развие и професионалните си умения. Защото всички завършват, но никой не иска завършили студенти без опит.

Има една нереалистична представа, че ще завършим университета и веднага някой ще ни наеме на висока заплата, защото сме били в елитен университет. Дори и младежи, които завършват в елитни универитети в чужбина, изпитват огромни затруднения да се реализират на пазара на труда. Колкото и да сте добри, намате ли практически умения, отпадате много бързо от класацията.

Божи, с какви впечатления си от проекта, свързан с екотревожност сред младежите, в който участваш? Каква е твоята работа в сдружението?

Божидара: Останах с много позитивно впечатление от цялостното преживяване. Бяхме на посещение в Литва, свързано с проекта. Научих много! Всеки ден имахме програма със срещи, по време на които бяхме разделени на групи. Целта беше да сме винаги с хора от различна раса и никога да не сме с българи в групата, за да се научим да се адаптираме. Именно заради това аз и моята приятелка Деница си станахме още по-близки. Сближихме се и с ирландците. Това ни пологна много. Срещите, измислени от тях, бяха много добре подготвени. Информацията трябваше да бъде подбирана от нас. В темите се включваха и наши идеи как да помогнем на хората с проблеми, и на природата. Последният ден бяха подготвили разглеждане на Литва и имахме въможността да опитаме техни деликатеси.

Моята цел в сдружението е да споделям информация, да взимам мнение и колкото мога повече да го разпрастрянявам. Защото за мен е важно близки и като цяло хората да се запознаят с тази тематика.

Можем ли да кажем, че младите днес са загрижени за околната среда?

Елина: Тези, които бяха анкетирани и тези, с които сме работили най-малкото са си задали въпроса: Има ли проблем? Интересното в този проект е, че на територията на България липсва проучване по темата. Дори и в райони, в които е имало катаклизми, няма такова изследване.

Божидара: В България повечето млади въприемат тази тема с насмешка. Поне с това впечатление останах. Сигурна съм, че ако им зададем въпрос, ще кажат, че са им направили интервю за екотревожността. Ще се запита какво е това екотревожност и ще проверят термина. Имаи хора, които се интересуват от темата, но са малко.

Дали съвременното поколение участва в екологични кампании?

Елина: Ще им се наложи да участват. Някак си природата ще ни научи предвид всички промени, които се случват – засушавания, изчезващи животински видове, сеч. Най-малкото в момента всички родители много следят каква храна консумират децата им. И това също е свързано с темата.

Да, наскоро разбрах, че вече е открита пластмаса в мозъка на човека…

Елина: Точно така! Човек изяжда през живота си една кредитна карта, което е доста притеснително. Това става чрез рибата и като цяло – храната, която консумираме, и дори и чрез пластмасовите кутии, в които топлим храна. Тя влиза в тялото ни под формата на нанопластмаса, която наистина остава в мозъка ни. Дано наистина се осъзнаем навреме и предприемем нещо.

Елина Райнова е представител на сдружение ,,За теб“ – организация, която работи с млади хора. Тя е завършила магистърската програма „Корпоративни финанси“ в Икономически университет – Варна. През 2010 г. става доброволец в Германия. От 2008 работи по местни, национални и международни проекти в сферата на муждународния обмен и миграцията.

Божидара Димитрова е участник в проект по „Еразъм“, свързан с екотревожността сред младежите. По програмата е посетила държавите Литва, Ирландия и Италия.

Снимки: Личен архив