Автор: Свилена Велчева

39 години след Чернобил няма нещо, което да не е казано за най-голямата ядрена авария в историята на човечеството. Затова на днешния ден ще направим аналогия между два референдума за АЕЦ. Единият се провежда в България 27 години след Чернобил. Другият – в Австрия – 8 години преди Чернобилската авария. Резултатът у нас е ясен – мижав интерес. Първият в демократичната история на България референдум приключва на ръба на провала – с около 20% участие и 60 на сто отговорили с „да“ на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“. В същото време референдумът в Австрия предизвикват истинска буря от дебати в обществото, а резултатът – 50,47% – против започването на работата на АЕЦ Zwentendorf, променят цялостната австрийската енергийна политика през следващите години.

Предлагаме ви две статии по темите, публикувани в изданието на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – в. „Лист“, през 2013 и през 2014 г.:

Вносът на горивото за АЕЦ прави цената на ядрената енергия непредвидима (януари 2013 г.):

Запасите на уран 235 в природата са твърде ограничени, а за да се използва в ядрените електроцентрали, той трябва да се обогати от 0,75 до 3,5%. Това се прави в света само от няколко държави. Никой не може да каже колко ще струва след години обогатеният уран, който ще трябва да внасяме. Това заяви управителят на „3К” АД, Колю Орешков. Енергийният експерт взе участие в дискусията за бъдещето на ядрената енергетика, организирана от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) във Фестивален и конгресен център. „Енергията, която ще изразходим, за да построим АЕЦ „Белене”, ще бъде произведена след 20 години работа на ядрената електроцентрала. В добавък ще си сложим един цъкащ мепанизъм”, каза Орешков, чийто професионален път започва от АЕЦ „Козлодуй”. По думите му, държавата ни има прекалено малка територия, а няма технологично решение за обезвреждане на ядрените отпадъци от работата на АЕЦ.

Рискът, който съпътства работата на всяка АЕЦ, е една от най-неглижираните теми в дебатите преди референдума в неделя, заяви председателят на ОЦОСУР, Илиян Илиев. За това срещата започна с излъчването на шест кратки филма на режисьора Ален дьо Альо, представящи промяната на живота на шест японски семейства след злополучната авария в атомната централа във Фукушима. Илиев направи паралел със събитията у нас през май 1986 г. след аварията в Чернобил. Тогава нищо неподозиращи, на площада пред Катедралата във Варна, развявахме българския трибагреник и скандирахме „БКП – КПСС – вечна дружба”. По-възрастни съвременници на Чернобилската катастрофа, но с много по-къса памет, бяха дошли в зала „Пресцентър”, не за да слушат, а за да провокират организаторите на дебата.

Илиев уточни, че за разлика от политическите партии и комитети, взели по 2 млн. лв., за да агитират в полза на изграждането ядрените мощности, ОЦОСУР организира срещата изцяло със собствени усилия и средства само с цел обективното информиране на гражданите.

АЕЦ – музей

Защо една атомна електроцентрала никога не влиза в експлоатация или как ще ги стигнем австрийците (юли, 2014 г.)

Това е история, която звучи невероятно, но е съвсем реална. Затова трябва да се знае, помни и още по-добре – да се види. Много е лесно да говорим срещу атомната енергия след Чернобил и Фукушима, но това се случва 8 години преди Чернобилската авария.

През 70-те години на миналия век Австрия строи първата си и единствена до момента АЕЦ. Тя се намира на река Дунав, в провинция Долна Австрия, близо до Виена. През 1978 г. реакторите на „Цвентендорф” (Zwentendorf) са готови за пуск, докарано е горивото и остава единство да се пререже лентата. Противници на атомната енергия, които тогава са доста малобройна част от австрийското общество, в сравнение с днес, поискват референдум за или против работата на електроцентралата. Инвеститорът и правителството са почти напълно убедени в положителния изход от допитването и с охота го разрешават. Полемиката около въпроса „за” или „против” производството на електричество от АЕЦ разпалва толкова люта полемика в австрийското общество, че се стига до раздяла на много семейства, които и до ден днешен не си говорят. Резултатите от референдум, който осуетява пускането на централата са 49,53% – „за” и 50,47% – против започването на работата й. Малката разлика от 30 000 гласа променя австрийската енергийна политика по устойчив начин през следващите години. Чисто статистически е любопитно, че австрийците, живеещи в района на централата казват „да”, а мнозинството от останалите са против. След аварията в Чернобил обаче по-голямата част от австрийците са убедени, че са взели правилното решение.

Как се справят австрийците без атомна енергия?

Австрия е един от главните производители на водноелектрическа енергия в Европа. Най-важните енергийни предприятия са държавна собствено – 50 % от дяловете на големите частни производители са притежание на общините. Въпреки, че Австрия е държава, заобиколена изцяло от суша, със специфичен хълмист релеф, метеорологичните предпоставки позволяват добива на енергия от вятъра. Първите статистики за ветроенергията датират от началото на 1980, разкривайки изненадващ годишен добив от приблизително 6600 до 10 000 гигаватчаса. Австрия се нарежда на 17-то място в света по добив на ветроенергия след Ирландия и пред Гърция. Още през 1980 г. са се извършвали мащабни частни измервания и екперименти с добива на енергия от вятъра. През 1994 г. се изпробва 110 киловатчасова ветротурбина в Св. Полтен, а през 1995 в Микелбах се пуска в действие и първият ветрогенератор. Според производителите продължителността на живота на един ветрогенератор стига до 25 години. Обикновено повечето ветрогенератори са собственост на фермери, въпреки че цената, която плащат за тях надвишава многократно техните семейни доходи. Един ветрогенератор се нуждае от площ до 500 кв.м., като заобикалящата земя може да бъде култивирана без проблеми.

Предимствата на ветроенергията са намаляването на нуждите за внос на електричество от чужбина, като по този начин заздравява местната икономика. Точно като водата и дървесината, то се уповава на природните ресурси, добивани в провинциалните райони на Австрия. Ветреогенераторите осигуряват възможно най-дълготрайната енергия, като не замърсява околната среда.