По света има хора, които се привързват към дивите животни и създават така нареченото вечно приятелство. В Youtube има какви ли не чудати истории за Кевин Ричардсън, който опитомил лъвовете или историята за черната пантера Луна, която е спасена и отгледана от жена на име Виктория. Но в едно село в близост до Шабла – Езерец, ние го наричаме „Непознатия рай“, се крие една толкова необикновена история за човека, който опитоми ,,немите лебеди“. Той се казва Димо и целогодишно живее в селото. Първото, което прави впечатление, е гледката към голямо изкуствено езеро в предния му двор. Впоследствие разбрах и историята му. Тя е за едно истинско приятелство.
Димо е работил много неща. Освен че посещава морето и наблюдава дивите си приятели, се грижи и за шаранчета си в своите две изкуствени езера. Трудно е, казва той, да храниш толкова много риба, но се радва да се грижи за нея. Дори не я лови. Да продава също не иска. Самият той отглежда сезонно пипер и го продава в селото и района. Хората го познават и знаят, че не използва пестициди. Ще го познаете по синята табела в непосредствена близост до къщата му и с причудливото езеро в двора му.
Наричат ги неми лебеди, защото обикновено са по-тихи от своите събратя. Издават силни звуци единствено, когато са застрашени. Димо, как успя да ги опитомиш?
- Те бяха в канала на езерото. Имах хляб у себе си. Защо – не си спомням. И тогава ги зърнах. Приближих се към тях, но те гледаха да избягат. Тогава за първи път им подсвирнах и им хвърлих парче хляб. Кагото видяха, че нямам лоши намерения и искам само да ги нахраня Приближих се, но за съжаление избягаха. На следващия ден отново ги видях – избягаха за втори път. Десетина дена продължавах да ги храня. Постепенно свикнаха с мен. Когато не им давам храна, се случва да ме захапват леко. Веднага разбирам, че искат да ги нахраня. Така се разбираме ние!
Имат ли си имена?
- Не, не съм им давал имена. Те ме познават по свирукането. Знаят ми сигнала и щом го чуят идват. В момента са на каналчето до морето. Научиха се да ходят заради хората, които ги хранят. Заради лебедите и тази морска ивица стана доста популярна. Родителите си водят децата и им правят снимки.
Разкажи ми най-интересната си случка с тях?
- Докато хранех семейството, един път около тях се събераха други 18 лебеди. Тогава имах само един хляб и нямаше накъде – изядоха го. Още нещо интересно ми се случи наскоро. Както си хапвам кроасана, единият от лебедите ми го взе от устата. Толкова са свикнали с мен!
Преди да ги опитомиш, точно на това място не са живеели лебеди?
- Да, те мътеха в гьола. Тогава ги видях на канала. Когато свикнаха с мен, се появиха тук с двете си малки. Заради тях всеки ден съм на морето.
Не си им измислил имена, но все пак по какво ги разпознаваш?
- Единият лебед го разпазнавам по едно. Когато му давам да яде, не улучва храната от ръката ми, а отстрани ме захапва леко. Мъжкият го познавам по издължения врат.
Миналата година същата двойка лебеди е имала две малки? Какво се е случило с тях? Защо сега е само едно лебедче?
Според мен видрите или чакалите са причината за изчезването на двете малки. Не ми се вярва да е човешка намеса. Изчезнаха, докато бяха малки. Също така забелязах, че се плашат от кучетата. Един ден, дакато бях с лебедите едно куче нападна единия. Казах на собственика да го изгони, но той все едно не ме чуваше. За щастие нищо не им се случи тогава.
Не мислиш ли, че тази зона трябва да се охранява, защото това е засрашен вид и за тези хора трябва да има някакво наказание?
- Не мисля, че хората са способни на това. Случеят е единичен. Това, което виждам е, че се радват и ги хранят. Лебедите също са свикнали с хората. Трудно се опитомяват лебеди, които са в морето. Благодарение на това семейство, и другите почват да свикват с мен покрай тях.
И все пак не представлява ли за тях опасност, че са в точно това каналче?
- Да, не мога да кажа, че не е опасно, но те вече знаят от какво да се пазят, защото им изядоха двете лебедчета. Този гьол се напълни много с видри. За съжаление, за малките винаги има опасност.
Как могат да се защити вида от тази потенциална опасност?
- От 15 години гьола не е замръзвал. Трябва да замръзне, за да не могат видрите да имат достъп до там.
Не те ли боли, когато те хапят?
- Не, аз даже се радвам! В крайна сметка едно съм разбрал – животните са по-истински приятели от хората.





