Задавате ли си въпроса защо любимата ни природа е създала толкова много дървесни видове?
Това са единствените системи от организми, които могат да действат на множество нива, без да нанасят вреди по околната система и заобикалящият ги свят. Всеизвестен факт е чрез свойството си да абсорбират слънчевата радиация, те произвеждат така нужният ни кислород и различни хранителни ресурси , чрез които ние живеем, мислим и работим ежедневно. Но винаги има едно но, в повече……
https://botanic.cc/spasenite_durveta_sa_vuzduhut_koito_dishame/
Нашата промишлена дейност и редица други фактори, още от времето на първите открития на египетската култура и създаването на първата хартия, са започнали засилено унищожение на дървестния свят. В последните 30 години дървесното биоразнообразие е намаляло драстично, поради някои фактори: изсичане на много големи, горски масиви; неправилното им отглеждане в градска среда; използването им за производствени и отоплителни средства и др. Антропогенната ни дейност също създава множество предпоставки на липсата на развитие във видовото разнообразие. Най – чест фактор за това е повишената употреба на различни препарати с пестицидна основа и замърсители, с които въздействаме на екосистемите ни. Това доведе единствено до разпад на много важни клетъчни структури във всички растения, които нашата наука тепърва започва да изследва и разбира цялостната им същност.
В производството на продукти за консумация, дърветата като производствен фактор се нареждат челно след зърнено – житните и бобовите култури. Основните им предимства в земеделието са неизмерими с нищо, защото те дават много хранителни елементи, с помощта на които ние живеем всекидневно и използваме в кулинарията.
От друга страна, всяко едно дърво носи в себе си, както научна, така и духовна култура. В някои общности, дърветата са както основно препитание за домакинствата, така и свещенни култури на голяма почит. Ако се замислим, при всеки един наш досег до дърветата и природата, психиката ни се успокоява, нервността изчезва и започваме да „летим” във въздуха, защото така отпочиваме от тежкото ежедневие, което спохожда всеки един от нас. Духовната ни свобода зависи от това в каква обстановка сме и ако всеки един от нас си представи широки поля с високи, стволести дървета ще си припомни много мили спомени за детство, семейство и свобода на духа. Така ще се освободи от вътрешното напрежение, ще изпразни ума си и ще си почине. Само мисълта за чистия, свеж планински въздух, аромата на борова смола и билки, които току що са откъснати би успяла да подобри настроението на всеки.
Ето затова всеки трябва да се замисли как тези представители на флората трябва да възтановят своята численост по земята, как да подобрим грижата за тях, как да намалим вредите, които нанасяме, за да продължат да ни помагат да се развиваме, както в изследователката наука, така и в духовното ни развитие. Тяхното числено възтановяване ще бъде и от ползвата да намалим вредата от човешката ръка във всички организмови равнища!
Нека се опитаме да запазим горите на България цели и да не унищожим живото богатство на нашата земя!
