Автор: Илиян Илиев

Решението ми да препечатам и публикувам този текст е, не да ви плаша или да търся популярност, чертаейки апокалиптично бъдеще за човечеството. Целта ми винаги е била да търся реалистичен поглед на случващите се процеси. Така бихме могли да използваме силата на познанието за промяна към по-добро. Затова този кратък откъс от книгата на Ювал Ноа Харари – „SAPIENS. Кратка история на човечеството“, ми се видя добра отправна точка:

Индустриалната революция разкрива нови възможности за преобразуване на енергия и производство на стоки, до голяма степен освобождавайки човечеството от зависимостта на заобикалящата го екосистема. Хората изсичат гори, пресушават блата, строят бентове, наводняват равнини, полагат десетки хиляди километри железопътни линии и изграждат градове с извисени към висините небостъргачи. В хода на пригаждането на системата към потребностите на Homo sapiens, хабитати биват разрушавани, а обитаващите ги видове измират. Нашата, в миналото зелено-синя, планета постепенно се превръща в изграден от бетон и пластмаса търговски център.

Днес земята е дом на над 7 милиарда души. Ако съберете всички тези хора на едно място и ги поставите на гигантска везна, общата им маса ще бъде около 300 милиона тона. Ако след това съберем всичкки домашни животни – крави, прасета, овце и пилета – и ги поставите на още по-огромна везна, ще получите около 700 милиона тона. От друга страна, общата маса на оцелелите големи диви животни – от бодливите свинчета и пингвините, до слоновете и китовете ще бъде по-малко от 100 милиона тона. Детските книжки, картините и телевизионните екрани все още съдържат изобилие от жирафи, вълци и шимпанзета, но в реалния свят са оцелели съвсем малко от тях. В света има 80 000 жирафи при 1,5 млн. глави рогат добитък; едва 200 000 сиви вълци при 400 милиона домашни кучета; едва 250 000 шимпанзета при няколко милиарда души. Човечеството наистина е превзело света.

Деградацията на околната среда не означава непременно намаляване на ресурсите. Напротив – достъпните до човечеството ресурси се увеличават и вероятно това ще продължи и в бъдеще. За това навярно зловещите предсказания за изчерпването на ресурсите са неоснователни. От друга страна, страхът от разрушаването на околната среда има предостатъчно основание. В бъдеще може да овладеем безчет материали и енергийни източници, същевременно разрушавайки и последните останали естествени хабитати, с което да тласнем повечето оцелели видове към изчезване.

Екологичните сътресения могат да застрашат оцеляването на самия Homo sapiens. Глобалното затопляне, повишаване нивата на океаните и замърсяването могат да направят Земята по-негостоприемна за нашия вид. Бъдещето може да се превърне в надпревара между увеличаващата се мощ на човека и предизвиканите от него природни бетствия. Използвайки тази мощ за овладяване силите и подчиняване на цялата екосистема на своите потребности и прищевки, ние можем да предизвикаме все по-неочаквани и опасни странични ефекти. За овладяването им вероятно ще бъдат необходими все по-драстични манипулации на екосистемата, което ще доведе до още по-голям хаос.

Мнозина определят този процес като „унищожаване на природата“. Това обаче не е разрушение, а по-скоро промяна. Природата не може да бъде унищожена. Преди 65 милиона години един астероид предизвиква изчезването на динозаврите, но по този начин освобождава сцената за бозайниците. Днес човечествето предизвиква изчезването на множество видове и дори може да унищожи самото себе си. Други организми обаче се справят твърде добре при тези условия. Плъховете и хлебарките например преживяват разцвет. Тези жилави създания вероятно ще изпълзят измежду димящите отломки на ядрения Армагедон, готови да множат своята ДНК. Вероятно след 65 милиона години интелигентни плъхове ще гледат с благодарност назад, в миналото, към смъртта на човечеството също, както днес ние благодарим на помелия динозаврите астероид.

Въпреки това слухове за нашето изчезване са неоснователни. След индустриалната революция населението се е разраснало както никога до тогава. През 1700 г. светът е дом на около 700 милиона души, през 1800 г. сме били 950 милиона. През 1900 г. сме увеличили почти два пъти своя брой, достигайки до 1,6 милиарда. През 2000 г. сме се учетворили до 6 милиарда. Днес сме над 7 милиарада.