Връзките с влиятелни лица са фактор за успех за над 1/3 от младите

Социалните връзки и контактите с влиятелни лица играят решаваща роля за кариерата. Това смятат 36% от младите хора на възраст между 15 и 29 години. За 17 на сто от тях партийното членство е фактор за успех. Данните от проучване за нагласите на младежите бяха оповестени от д-р Лилия Еленкова, председател на Комитета за младежта към Съвета на Европа. Тя участва в среща – дискусия „Разкрий твоите суперсили в ЕС: Финансиране, кариера и младежко участие", като част от инициативата „Граждански диалози за Европа във Варна".

Ценностният парадокс: Лични права пред институционални рамки

Изследванията върху гражданските нагласи на поколението Z разкриват интересна динамика. Близо една четвърт от младите поставят на първо място правата на човека, 20% – сигурността и 13 на сто – индивидуалните свободи. В същото време фундаментални системни понятия като „върховенството на правото" (6%) и „демокрацията" (5%) остават на заден план.

Този контраст поставя важен въпрос пред обществото: младите хора силно ценят личната си свобода и защитеност, но изпитват дистанция или скептицизъм към формалните демократични институции и механизми, коментира Лилия Еленкова. Затова и гражданската им активност често прелива от традиционните институционални форми (младежки съвети и консултативни органи) към по-гъвкави канали — дигитално застъпничество, онлайн петиции, доброволчески инициативи и социално предприемачество.

Образование и кариера: Критичност и разминаване с практиката

Въпреки че повече от половината от младите хора определят образованието като ключов фактор за успеха си, системата среща сериозно недоверие. Една трета от респондентите изразяват пряка неудовлетвореност, а 41% заемат неутрална позиция. Допълнителен проблем е усещането за липса на справедливост — над 57% смятат, че оценяването в образователните институции не винаги е обективно.

Още по-тревожна е тенденцията на откъсване между обучението и реалната заетост. За последните шест години делът на младите, които не работят по специалността си, е скочил драстично — от 18 на 48 на сто.

Анализът очертава профила на едно поколение, което търси баланс между висока автономия в работата и силна нужда от социална и финансова стабилност, сочат изводите от проучването.

Ниска мобилност

Въпреки широко промотираните европейски програми за мобилност като „Еразъм" и Европейски корпус за солидарност, над 90% от учениците и студентите нямат опит с образователна мобилност. Още по-тревожно е, че над 78% не планират да се възползват от нея. Това означава, че не виждат пряка връзка между професионалната си реализация и трупането на опит и знания като доброволец по тези програми. Другото обяснение според Еленкова е, че младежите днес имат изобилие от възможности. И за да изберат едно предложение, си дават сметка, че трябва да се откажат от няколко други, случващи се по същото време. Поколението Z не е научено да се отказва. То смята, че всичко може и лимитът му е небето, изрази се образно Еленкова.

Дистанционната работа и изкуственият интелект

На пазара на труда поколението Z категорично заявява нуждата си от гъвкавост. Близо 68% биха приели дистанционна работа, водени основно от желанието за по-добро управление на времето и лична автономия (47,4%).

Въпреки дигиталната си природа обаче, младите не искат пълна изолация. Проучване сред студенти от април 2026 г. показва, че за 62,5% общуването на живо с колеги остава съществено, а 82,5% са категорични, че пряката екипна комуникация определя ефективността им.

По отношение на навлизането на изкуствения интелект (ИИ) нагласите са почти равномерно разделени: 32% гледат положително, 33% — отрицателно, а 29% остават неутрални. Това подсказва нужда от по-добра информираност и адаптация. Според Световния икономически форум в тази среда най-ценни остават аналитичното мислене, психичната устойчивост и способността за учене през целия живот.

Несигурността като основно предизвикателство

Зад стремежа към свобода на младите хора прозира сериозна тревога за бъдещето, коментира Лилия Еленкова. Едва 13% от анкетираните студенти оценяват системата за социална защита в страната като адекватна, докато 41% я намират за недостатъчна, а 46 на сто — само за частично адекватна. Нестабилните форми на заетост, бързата промяна на професиите (посочена като трудност от 48,8%) и информационното претоварване (61,3%) засилват усещането за несигурност относно пенсионното и здравното осигуряване.

Данните на д-р Еленкова очертават ясна посока за работодателите и институциите: за поколението Z работата вече не е просто източник на доход, а инструмент за качество на живот и личностно развитие. Успешната интеграция на тези млади хора изисква модели, които съчетават дигиталната гъвкавост с предвидимост, справедлива оценка и реална социална защита.

Д-р Лилия Еленкова е председател на Европейския комитет по въпросите за младежта към Съвета на Европа. Преподавател е в катедра „Публична администрация" на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Доктор на политическите науки със защитена дисертация „Развитието на младежката политика в България след 1989 г." Научните интереси на Лилия Еленкова са в областта на процеса на формулиране, прилагане, мониторинг и оценка на младежки политики на местно, национално и европейско ниво.

Член е на Националната работна група за местна младежка политика и Националната работна група за младежка работа към Министерството на младежта и спорта. Асистент в катедра „Индустриален бизнес" на УНСС.

Този текст е създаден в рамките на инициатива „Граждански диалози за Европа във Варна", финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.