Годината е 1995. Бурни времена на промяна в България, започнали 1989. Жан-Виденовата зима от 1997-а тепърва предстои. В този кипеж на промени и надежди група студенти, завършващи първия випуск на факултета по екология във Варненския технически университет, решават да създадат не правителствена организация, където свободно да превръщат науката „екология“ в практиката за опазване на околната среда. Неформалното сдружаване е лесно. Трудностите идват при сблъсъка с нереформираната административна уредба. Регистрацията на подобен тип структури е регламентирана от действащия Закон за лицата и семейството (ЗЛС). Закона е обнародван на 10 септември 1949 г. и действа и до днес. Законът за лицата и семейството е приет също в едни преходни времена като целта му е била да замени стария Закон за лицата от 1907 г. и събира в себе си както правния статус на лицата (дееспособност, настойничество), така и семейното право (брак, развод, деца). Този Закон урежда и регистрацията на гражданските организации, като фондации и сдружения. Но времената се променят и законът, обслужващ изцяло държавната политика, трябва да започне да обслужва свободния порив на хората да се сдружават.
Изборът на име е труден. Всеки от учредителите иска да види в него своето разбиране за екологията. Отнема часове дискусии, докато се постигне консенсус. Вземането на решение, което е удовлетворително за всички участващи, е ключово за дългия живот на една гражданска организация. Така героите на тази история записват в учредителния акт УСТАВ на сдружението:
Чл.1. /1/ Наименованието е: Сдружение “Обществен център за околна среда и устойчиво развитие”
/2/ При необходимост за краткост името на сдружението да се изписва с абревиатурата ОЦОСУР, от първите букви на всяка от думите в наименованието.
Думата „Сдружение“ се записва в името поради разпоредбите на Закона за лицата и семейството, които задължаваха името да съдържа и съответната юридическа форма на организацията с нестопанска цел – сдружение или фондация. Странно. Представете си, ако в личните ви документ срещу име пише – Мъж Илиян Илиев или Жена Илияна Илиева. Но за много нереформирани административни формуляри това е факт. Така в документи от онова време вие може да срещнете изписано сдружението като „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ или като „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие /ОЦОСУР/“ или съкратено като „ОЦОСУР“ или „О.Ц.О.С.У.Р.“. Понякога в някои формуляри не достигат позициите за изписване с точки и те се премахват. В доста случаи администраторът (лицето зад конкретното гише) сам преценява как да запише името така, че да му пасне на формуляра. Само един Бог знае под колко различни форми е записано сдружението.
Но така или иначе, през 1996 г. Варненски окръжен съд, фирмено отделение, записва в своето РЕШЕНИЕ: Да се впише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел сдружение с наименование “Обществен център за околна среда и устойчиво развитие” /съкратено – О. Ц. О. С. У. Р./ Изписването е изцяло в ръцете на съдебния секретар, който води протокола от заседанието.
До тук добре, а как ще се представяме в чужбина? Учредителите имат идеи да се обръщат за помощ към свои преподаватели, владеещи английски. Дилемата е как да представим тази търсена обществена функция. Спорът е между думите Public и Civil. Мненията са различни и в крайна сметка учредителите се обединяват около Public Environmental Center for Sustainable Development, с абревиатура PECSD.
В онова време по отношение на името на една гражданска организация българската административна система не се интересува от това как организациите ще изберат да се наименоват на чужд език. Учредителите отдават повече внимание на емоцията, отколкото на прагматизма. По това време няма и много юристи, които се занимават с материята. Дори документите за самата регистрация на ОЦОСУР са подготвени от стажант-юрист.
В своите опити да се представят пред света, учредителите дори превеждат за нуждите на кореспонзденцията си името на немси и френски език. Тези актове са останали някъде в архивите. Така или иначе, се налага английското наименование на организацията в представянето й в международен план. Под това име организацията е включена в различни международни мрежи и структури. Подписани са десетки договори за финансиране. Следват и договори за финансиране с някои международни организации.
През 2003 г. в съответствие приетия нов Закон за юридическите лица с нестопанска цел, ОЦОСУР е принуден да направи промени в Устава, но те не засягат името на сдружението. Новият закон създава нов регистър на сдруженията с нестопанка цел (СНЦ) към Министерството на правосъдието. В него сдружението е вписано под името: Обществен център за околна среда и устойчиво развитие /О.Ц.О.С.У.Р/. Във формуляра формата “Сдружение” е изведена на отделен ред и така тя отпада от изписването на името. В абривиатурата отделните букви са разделени с точки, за да става видно, че сдружението не се наименува ОЦОСУР, а това е абривиатура. Процедурата издава специален сертификат. ОЦОСУР получава сертификат с регистрационен № 0004.
На 1 януари 2007 г. България става официален член на Европейския съюз. Така започва работата на ОЦОСУР и с европейската бюрокрация. Предстои регистрация в онлайн портала на Европейската комисия (EU Funding & Tenders Portal), в който всяка организация, кандидатстваща, получаваща и управляваща средства от европейските фондове получава специална регистрация. Според правилата, записано с българското си име, но с латински букви, името звучи така – Legal name: Obshtestven centar za okolna sreda i ustoichivo razvitie /OCOSUR/ и Business name OCOSUR. По това време все още не е приет Закона за транслитерацията.
През 2009 г. следва нова актуализация на устава на ОЦОСУР, отново свързана са промени в закона, които също не засягат името на сдружението. Тогава действа практиката за доказнаване на актуално състояние с издаване на решения на Варненски окръжен съд. Според тях сдружението се изписва “ОБЩЕСТВЕН ЦЕНТЪР ЗА ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ /О.Ц.О.С.У.Р./”
През май 2011 г. е създадена страницата във Фейсбук на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), въпреки че още през 2006 г. Фейсбук става публичен за всички потребители над 13-годишна възраст. Първоначално инициативата е от доброволеца Нарсизо Антунеш, който създава затворена фейсбук група. Година по-късно членовете вземат решение да се създаде и страница. И двата профила са наименовани по един и същи начин Public Environmental Center for Sustainable Development. За регистрация в тези мрежи, след дискусия, е избрано наименованитето на сдружението на английски. Надделяват мотивите, че английско говорящите в социалните мрежи са много повече.
На финансовите документи (фактури) през всичките години сдружението се изписва с неговата абривиетура ОЦОСУР. Тъй като е сдружение с нестопанска цел (СНЦ), заради някои програми за фактуриране се налага да се изписваме като СНЦ “ОЦОСУР”
През 2011 г. в договора с „Прокредит банк“ сдружението е регистрирано под името СДРУЖЕНИЕ ОБЩЕСТВЕН ЦЕНТЪР ЗА ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, за кратко: СНЦ ОЦОСУР / SNC OCOSUR. Върху дебитните карти до 2023 г. името се изписва SNC OCOSUR, както е регистрирано. Към днешна дата банката изписава името като SNTS OTSOSUR, без да търси еднаквост с наименованието на сдружението върху платежните документи на банката. Ситуацията с банката дава отговор на целия казус с разминаването при изписване името на организацията.
През януари 2018 г. регистърът за НПО (сдружения и фондации) се обединява с Търговския регистър. Данните автоматично са прехвърлени към Агенция по вписванията. От тази година насам статутът на ОЦОСУР може да се проверява онлайн. Регистрацията е както следва: 2.Фирма/Наименование: Обществен център за околна среда и устойчиво развитие; 3. Правна форма: Сдружение; 4.В графата изписване на чужд език: SDRUZHENIE OBSHTESTVEN TSENTAR ZA OKOLNA SREDA I USTOYCHIVO RAZVITIE. Ако разгледате регистъра, ще забележите, че в него не е предвидено: При необходимост за краткост името на сдружението да се изписва с абревиатурата. Това създава още проблеми на идентификацията.
През 2020 г. екипът на ОЦОСУР решава да унифицира името, с което организацията да бъде разпознаваема за онлайн пространстовото. За основа е използван URL от официалния сайт на организацията. Така онлайн каналите на сдружението, които тепърва търпяха развитие, са преименувани на ecovarna.info.
В заключение можем да кажем, че постоянните опити на българския законодател да обединява името на една организация и нейния статут, залагат мина. Съвременната динамика на развитие на обществото предразполага, мината да бъде активирана (настъпана) по различни поводи. Ефектът от “експлозията” е винаги един и същ – стрес, временно объркване и затруднения.





