26 години от аварията в завод за преработка на ядрено гориво в Япония

Двама загинали, един – с тежки увреждания, над 600 – облъчени и 320 000 души – евакуирани. Зад всяка от „сухите“ цифри стои човешка съдба, преобърната след авария в експериментален завод за преработка на ядрено гориво, управляван от компанията JCO в Токаимура, префектура Ибараки в Япония. Инцидентът става на 30 септември 1999 г. Класифициран е като ниво 4 по Международната скала за ядрени събития. Смята се за най-тежката ядрена авария в Япония преди Фукушима (2011 г.).

Единият от загиналите, Хисаши Оучи, на 35 години, е облъчен с доза радиация, която се води „свръхфатална“ – 16–17 Sv. Получава тежки изгаряния и почти пълно унищожаване на костния мозък. Въпреки това лекарите се борят за живота му цели 83 дни. Органите му започват да отказват. Няколко пъти е подлаган на трансплантация на стволови клетки. Поддържан е изкуствено жив с апаратура. Умира три дни преди Бъдни вечер. Случаят му става символ на страданията от радиационно облъчване.

Колегата му Масато Шинохара, на 39 г., получава двойно по-ниски дози радиация. Въпреки това е с масивни увреждания на костния мозък и имунната система. Лекуван е месеци наред, включително с трансплантации и стерилни условия. Умира на 27 април 2000 г., след повече от 7 месеца борба.

Причини за аварията

При подготовка на гориво за реактор, вместо да използват предписаната автоматизирана процедура, техниците наливат уранов разтвор на ръка в съд, който не е предназначен за такива количества. Превишена е критичната маса и настъпва неконтролируема верижна реакция.

Последствия

Случаят предизвиква огромен обществен скандал. Японското правителство затяга контрола върху ядрената индустрия. Компанията JCO губи лиценза си, а ръководители и служители са изправени пред съд заради нехайство.

Хронология на събитията

Около 10:30 ч. сутринта

Трима техници от компанията JCO подготвят уранов разтвор за експериментален реактор. Вместо да използват предписаната автоматична система, те наливат урановия разтвор на ръка в съд (утаителен резервоар), който няма защита срещу критичност. В резервоара са събрани около 16,6 кг уран (20% обогатяване) – значително над безопасния лимит.

11:35 ч.

В резервоара се достига критична маса. Настъпва непрекъсната верижна реакция – започва излъчване на силна неутронна и гама радиация. Тримата техници са изложени на огромни дози:

Хисаши Оучи – около 17 Sv (фатална доза).

Масато Шинохара – около 10 Sv.

Ютака Йококава – около 3 Sv.

На обед

Персоналът не осъзнава веднага мащаба на инцидента. Измерват се силни радиационни нива в завода. Около 150 души персонал са евакуирани.

14:30–15:00 ч.

Местните власти започват евакуация на населението в радиус от 350 м около завода. Жителите в радиус 10 км са предупредени да останат по домовете си, със затворени прозорци и да не използват кладенчова вода.

17:00 ч.

Националната агенция по ядрена и индустриална безопасност потвърждава, че има „сериозна ядрена критичност“. В района се мобилизират екипи за измерване и ограничаване на радиацията.

До 21:30 ч.

Реакцията продължава почти 20 часа с прекъсвания. Едва тогава операторите успяват да прекратят критичността, като източват водата, служеща като модератор и добавят борна киселина (поглъщаща неутроните).

След инцидента

Двамата най-силно облъчени работници са откарани в болница в Токио.

В следващите дни властите започват масово тестване на населението – регистрирани са над 600 облъчени.

Инцидентът влиза в историята като най-тежката ядрена авария в Япония преди Фукушима (2011 г.).

Какво са направили техниците

1. • Заобикаляне на процедурата

     Тримата техници решават да ускорят процеса, защото задачата се смята за „рутинна“ и бавната автоматична система се възприема като неудобна.

   • Използвали метални кофи (като обикновени контейнери), за да наливат урановия разтвор.
   • Наливане в грешен съд
     Вместо в специалния уред, те изливат разтвора в утаителен резервоар, който е с кръгла форма и съдържа вода (действаща като модератор на неутрони).
   • Това е критична грешка – геометрията на резервоара позволява натрупване на критична маса.
   • Превишаване на лимита
     По инструкция е трябвало да използват до 2,4 кг уран на етап.
   • Реално са изсипали общо 16,6 кг уран, над 6 пъти повече от допустимото.

Защо са нарушили правилата?

• Навик: оказва се, че този метод с кофите се използвал неофициално в JCO от години, за да „спестява време“.
• Недостатъчен контрол: нито ръководството, нито регулаторните органи следели реално дали се спазват процедурите.
• Подценяване на риска: техниците и надзорниците смятали, че уранът в този вид „не може да стане критичен“.

Тази комбинация от самоволни промени, системна практика и липса на надзор довежда до първата и най-тежка авария в подобен тип предприятие в японската ядрена индустрия.

Сравнението между Токаимура (1999) и Фукушима (2011) ясно показва различните типове рискове в ядрената енергетика:

Снимка: en.wikipedia