21 години след аварията в АЕЦ „Михама“, компанията-оператор, Kansai Electric Power Co. (KEPCO), възобнови проучванията за изграждане на нов реактор на площадката. Това е първа подобна стъпка от аварията във Фукушима през 2011 г. Кметът на град Михама е подкрепил проучването, подчертавайки необходимостта от осигуряване на безопасност и съгласие от местната общност.
Това се случи дни преди да отбележим годишнината от аварията в Михама – една от най-сериозните по брой жертви в Япония.
Kansai припомни, че е обявила намерението си за изграждане на нов реактор, който да замени блок 1 в Михама още през ноември 2010 г. Проучването обаче е преустановено след аварията във „Фукушима“ през март 2011 г. Според ръководството на компанията, цитирано от WNN, изграждането на нови инсталации подмяната на съществуващи е една от целите им в рамките на инициативата „Визия за нулеви въглеродни емисии 2050“. Kansai планира провеждането на геоморфологични, геоложки и други проучвания да стане в сътрудничество с местната общност.
Според доклад на Ройтерс, компанията обмисля внедряването на усъвършенстван леководен реактор SRZ-1200, разработван от Mitsubishi Heavy Industries (MHI).
Първи и втори блок на АЕЦ „Михама“ са спрени от работа. Блок 3 беше рестартиран през юни 2021 г. Това е най-старият реактор (1976 г.), който бива пуснат в експлоатация след катастрофалната авария във Фукушима. Именно той аварира на 9 август 2004 г. От турбината му става мощно изпускане на пара с температура около 200 градуса по Целзий. В сградата, в която се намира реакторът, в момента на аварията има 200 служители. Загиват петима. 18 получават сериозни изгаряния.
По закон 40 годишните реактори могат да бъдат обновени и ако са одобрени от комисия, да работят допълнително 20 години. Реакторите в „Михама“ бяха затворени повече от десетилетие, а сега живота им е удължен до 2036 г.
Тацуджиро Сузуки, бивш заместник-председател на Комисията за атомна енергия на японското правителство, заявява за Ройтерс, че има съмнения относно процеса на одобрение за повторното стартиране на реактора на АЕЦ „Михама“. „Изглежда, че индустрията и правителството не са научили нищо от „Фукушима“, казва Сузуки.
Защо АЕЦ е отживелица?
Запасите на уран 235 в природата са твърде ограничени, а за да се използва в ядрените електроцентрали, той трябва да се обогати от 0,75 до 3,5%. Това се прави в света само от няколко държави. Никой не може да каже колко ще струва след години обогатеният уран.
Все още няма единно, глобално прието решение за окончателно унищожаване на всички видове ядрени отпадъци от работата на АЕЦ. Този вид отпадъци се класифицират според нивото на радиоактивност и времето за разпад. Тези с ниско и средно ниво на радиоактивност обикновено са радиоактивни в продължение на няколко десетилетия до няколко века. Те се разграждат за стотици и хиляди години в природата.
Авария в ядрен реактор може да доведе до изпускане на голямо количество радиоактивни материали в околната среда. Разпространение на радиоактивни частици по въздуха и водата могат да засегнат огромни територии за десетилетия или дори векове. Острото лъчево заболяване, повишеният риск от рак (особено на щитовидната жлеза), генетичните увреждания и дългосрочните психологически травми за населението са част от здравословните последици от ядрените инциденти.
При авариите на АЕЦ е необходима евакуация на хиляди или дори стотици хиляди хора от замърсените зони, което води до икономически, социални и екологични щети.
Авариите в АЕЦ са нагледна информация защо трябва да се откажем от атомната енергия. За това Обществен център за околна сред и устойчиво развитие ще продължи да напомня за тях. Докато си научим урока.
Снимка: WNN





