14 години след най-голямата ядрена авария в човешката история след Чернобилската – тази във Фукушима, Япония започва да крои планове за увеличаване зависимостта си от ядрена енергия. Причината – нарастващото търсене на енергия от високотехнологичните сектори, в това число за поддръжка на изкуствения интелект. Енергиен план, одобрен от кабинета в средата на февруари, призовава за „максимално използване на ядрената енергия“.
Енергийният план на Министерството на икономиката, търговията и промишлеността гласи, че до 2040 г. ядрената енергия трябва да представлява 20% от енергийното снабдяване на Япония, съобщи BBC. Цифрата представлява повече от два пъти от дела на енергията от АЕЦ през 2023 г. – 8,5 на сто. Това се случва, въпреки че катастрофата в атомната централа Фукушима отпреди 14 години продължава да навява болезнени спомени, припомня BBC.
През март 2011 г. земетресение с магнитуд 9,0 близо до североизточното крайбрежие на Япония предизвика цунами, което уби повече от 18 000 души, унищожи цели градове и наводни реакторите на АЕЦ Фукушима.
В момента Япония експлоатира 14 ядрени реактора. Преди 2011 г. те са били 54. Тогава 30% от енергията на страната е идвала от ядрени източници.
Новият енергиен план все още не е одобрен от парламента. Предстои обсъждането му през следващите месеци.
Япония внася 90% от горивата, които използва. Причината за завоя в енергетиката е необходимостта от намаляване на въглеродните емисии. Това е и едно от обясненията на Даиширо Ямагива, депутат – част от правителствена консултативна комисия по енергийния план. „Поради конфликта в Украйна и войната в Близкия изток дори изкопаемите горива станаха трудни за закупуване, каза той пред BBC. – Япония е страна без енергийни ресурси, така че трябва да използваме всичко, което е налично по балансиран начин.“ Ямагива добави, че енергийните тежести нарастват поради търсенето от центрове за обработка на данни с изкуствен интелект.
Според експертите обаче увеличаването на зависимостта от ядрената енергия ще бъде едновременно рисковано и скъпо, отбелязват от BBC.
Япония ще трябва да внася уран, който е скъп и ще направи страната зависима от други държави, каза професор Кеничи Ошима от факултета по политически науки в университета Рюкоку. Основното безпокойство е, че увеличаването на броя на атомните електроцентрали повишава риска от потенциални аварии, коментира проф. Ошима, цитиран от агенцията.
Той припомни земетресението на Нова година през 2024 г. на полуостров Ното, където преди две десетилетия планът за изграждане на ядрена централа беше отменен, тъй като местните жители се противопоставиха.
„Ако там имаше атомна централа, съвсем ясно е, че щеше да предизвика голяма авария“, каза той.
Белегът „Фукушима“
Всяко споменаване на ядрена енергия в Япония неизбежно връща тежки спомени за ядрената катастрофа срив в електроцентралата Daiichi във Фукушима през 2011 г. „Всички преживяхме нещо толкова ужасно по време на земетресението във Фукушима“, спомня си Юко Маруяма, жител на Токио. – Как мога да подкрепя плана за ядрена енергия? Искам правителството да разчита на други източници на енергия. Като майка мисля за децата, за тяхната безопасност. Не мога да не мисля какво ще се случи в бъдеще“, добави тя.
Аварията във Фукушима предизвика нови спорове през 2023 г., когато Япония започна да изпуска пречистена вода от площадката на централата. Това провокира протести от страна на съседите на Япония, включително Китай, поради опасения за безопасността.
Регулаторът на атомната енергия на ООН МААЕ заяви, че отпадъчните води са безопасни и ще имат „незначително“ въздействие върху хората и околната среда.
В отговор на новия енергиен план, обявен тази седмица, Грийнпийс заяви, че насърчаването на ядрената енергия е „възмутително“, когато бедствието от Фукушима все още продължава. „Няма оправдания за поддържането на ядрената енергия. Тя произвежда радиоактивни отпадъци, които изискват дългосрочно управление и носи рискове при земетресения и тероризъм“, коментират от организацията.
За да се постигне целта на правителството, експертите казват, че 33 реактора трябва да бъдат пуснати отново. Сегашното темпо на проверките за безопасност, както и възраженията на жителите в някои райони, ще затруднят процеса. Много от ядрените централи са стари и ще трябва да бъдат преоборудвани с нова технология, за да функционират безопасно.
През последните месеци регулаторите дадоха одобрение на няколко стари реактора да продължат да работят. През октомври 2024 г. най-старият реактор в Япония, атомната електроцентрала Такахама, получи зелена светлина да продължи да работи, което го направи първият реактор в страната, получил одобрение за експлоатация след 50 години.
Да не забравяме
На 11 март 2011 г. върху Япония се стоварва най-голямата трагедия в най-новата й история. Тя е следствие от силно земетресение, което поражда 14-метрово цунами и изкарва от строя аварийните генератори на електроцентралата във Фукушима. На десетки хиляди жители в околностите на централата е наредено да се евакуират от домовете си. Около 18 500 души загиват или са в неизвестност в Североизточна Япония. Десетки други се разболяват от рак след излагане на радиация. Очаква се работата по извеждането на атомната централа от експлоатация да завърши окончателно между 2041 и 2051 г.
Междувременно в началото на 2024 г. високорадиоактивна вода изтече от машина за пречистване на замърсена вода във „Фокушима – 1“. Това повиши риска от замърсяване на почвата. Операторът на централата – TEPCO, заяви, че водата – част от която може да е проникнала в земята – вероятно е съдържала 220 пъти повече от стандартното ниво на радиоактивни вещества. Причината е повреда във филтриращата машина, която е била спряна за техническо обслужване.
През 2023 г. Япония започна да изпуска контролирано пречистена вода от атомната електроцентрала в Тихия океан. Това предизвика протести не само в страната, но и в Китай и Южна Корея. Пекин наложи пълна забрана на вноса на японски морски храни въпреки уверенията на ООН, че изхвърлянето отговаря на стандартите за безопасност. В океана ще попадне повече от един тон вода, която е била използвана за охлаждане на ядрените реактори.
Мита за евтиния ток от АЕЦ
Изграждането на атомни електроцентрали е не само опасно за околната среда и хората, то е икономически нецелесъобразно за обществото, коментира Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Ecovarna. То изисква огромни капиталови разходи, в т.ч. по проектиране, лицензиране, строителство и изграждане, както и инвестиране в системи за сигурност. Проектите често надхвърлят планираните бюджети и отнемат много повече време от очакваното. АЕЦ поддържат високи оперативни разходи, тъй като трябва за изпълняват строги мерки за сигурност и да отделят значителни средства за съхранение и обезвреждане на радиоактивните отпадъци.
Дори след края на експлоатационния им живот (около 40-60 години), процесът по затваряне и безопасно извеждане на съоръженията може да струва милиарди долари и да отнеме десетилетия.
Ядрените аварии, като тези в Чернобил и Фукушима, подчертават икономическите рискове, свързани с експлоатацията на атомните електроцентрали. Последствията от такива инциденти водят до значителни разходи за почистване, евакуация и обезщетения, които могат да достигнат до стотици милиарди долари.
През последните години цените на възобновяваните енергийни източници, като слънчевата и вятърната енергия, значително намаляха. В много случаи те вече са по-конкурентни по отношение на разходите за произведено на електричество в сравнение с атомната енергия. Възобновяващите източници не са само по-екологично чисти, но и изискват по-ниски капиталови разходи и имат по-кратки периоди за изграждане.
Изграждането на атомните централи често разчита на държавни субсидии и гаранции за заеми, тъй като частният сектор е по-предпазлив поради високите финансови рискове. Това означава, че голяма част от разходите се поемат от данъкоплатците. Ако проектът не успее, загубите също остават за сметка на държавата и обществото.
Вижте един случай на атомна централа, която така и не заработи:
