Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие

Пещ от джанта, глинена баня, компостна WC и още…

Тръгвам натам, където няма път или пътека…

Минаваш сградата на кметството и тръгваш по черния прашен път, следвайки малка дървена табела „Към плажа“. Там, където свършват ниските каменни огради на къщите, преди да започнат обширните равни поля, ще видиш дървен плет. Ако е краят на лятото, върху плета ще забележиш простряно пране, а до вратата от дървен палет – да се вее бяло платнище с надпис „Екоцентър с. Езерец. Екостроителство“.

Село Езерец се намира само на един километър от главния път Варна – ГКПП Дуранкулак, на 7 км от Шабла и на 10 от Крапец. Има-няма 2-3 км и черният път от края на селото ще те отведе до обширния, див плаж. До началото на 90-те крайбрежието е недостъпно. Оградено е от бодлива тел и вишки заради правителствената резиденция Шабла. Това го спасява от строителния бум. И днес тук няма да видиш хотели на пясъка, а само един полузарит бункер от преди Втората световна война и палатките на къмпингуващите.

Езерец е част от защитена територия по „Натура 2000“ – Шабленски езерен комплекс. Уникалното тук е комбинацията от морска солена вода и езерна сладка – на Езерецкото езеро. Местните разказват, че навремето правели плаж край морето и вместо да вземат душ вкъщи, сваляли солта от телата си в езерото.

Езерецкото езеро е свързано с Шабленското чрез изкуствен канал, който тукашните наричат “софиянска вада”. Казват му така заради проектанта от столицата, който го прокопал. Водоемът се подхранва от подпочвените води на Добруджа. Тук ще срещнеш изключително разнообразие от флора и фауна – от блатна роза и лилии до червеногуша гъска, розов пеликан и корморани. Зарази близо 260-те вида птици, които се срещат в Шабленския езерен комплекс, от които 70 са в Червената книга, тук е раят на орнитолозите. Но не само…

Бяга света, но ние ще я караме полека…

 

„Свободно“, „приятно“ са първите думи, които изплуват в главата на Адриана Цонева, която за първи път е на четиридневен лагер в Екоцентър „Езерец“. Всяка година в последната неделя на август и първата на септември тук се събират младежи, основно от Варна, но често и от други големи градове на страната с идеята да усетят живота извън забързания град, близо до природата. Палатковите лагери, които тази година бяха наречени екопленери, се организират ежегодно от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Четири дни, в които над 25 младежи (в двете смени), живят под открито небе „без аларма и часовник“. Приготвят сами храната си в пещ в земята, направена от стара джанта и на тухлено огнище. Събират последните летни лъчи на красивия Езерецки плаж. Строят така, както са го правили прадедите им – приготвят мазилка от глина и слама с боси крака и мажат с голи ръце. Опознават местните и заедно кроят планове за бъдещето на малкото селце само със 700 м асфалтов път.

 

 

Сядаме пред вълните…

„Научих много нови неща… Първо, че го има Езерец. После – да работя с екоматериали. Мятах кал по стените, шпакловах, готвих… Научих за кормораните… И за живота на хората“ – споделя Адриана, докато рисува съсредоточено нещо в тетрадката си.

Най-ценното и уникално на всяко място са хората. А в Езерец те са един от друг по-големи чешити. Дали заради духа, който носи този район, дали заради природата, местните тук са еколози по душа. Леля Мери, например, дава втори живот на употребени найлонови торбички. Вместо да отиват на сметището, те биват вплитани от сръчните й ръце в черги. Готова е да предава занаята си на всеки, който прояви и най-дребен интерес, като италианската доброволка Валентина, която за година ще остане да помага в ОЦОСУР с екологична работа. Чергите от отпадъци на леля Мери вече добиват популярност и извън границите на родината. Открила е изложба с тях в съседна Румъния.

Времето лети все по-далеко…

Слави Алексиев – друг местен уникат ще ви върне в 1800 г., за да ви запали по местната архитектура. От него ще разберете защо тукашните къщи не са в типичен добруджански, а в котленски стил. И с какво е ценна сградата, където се помещава кметството, както и защо спешно трябва да се реконструира….

Не само сградите и хората, природата също мени облика си с годините. Местният производител на зеленчуци бай Димо ще ви разходи в историята на езерото. Ще разберете как хората го променят и как то променя хората.

А заедно с Пепа, така всички приятелски наричат кметския наместник Петранка Георгиева, ще моделираме бъдещето на Езерец. Тя живо се интересува какво мислят младите лагерници, които са извор на смели идеи за развитие на местния поминък. Предлагат на Пепа да изградят заедно екопътека, да произвеждат конфитюри от плодовете на езерецките овошки и със средствата от продажбата им да финансират ремонта на кметската сграда. И още какво ли не…

Ние го следим, но по-полека…

Всички големи мечти някога са били пеленачета…

 

 

„Банята е свободнаааа“, подава се чорлава глава иззад прясно измазаната глинена стена. И към малката постройка в дъното на еколагера хуква някой друг по хавлия. 80-литровият водосъдържател на покрива се отоплява изцяло със слънчева енергия. Предстои да бъде сложен втори за новоизградената баня. Стените са от дърво, покрито с ленен безир и измазани със специална смес от глина от местната пръст и слама. На тазгодишния лагер за строителството е използвана и нова стара техника – с глина и коса (отпадъчен продукт от варненските фризьорски салони).

И тоалетните в еколагера са две от скоро, като едната е седяща. И двете обаче са компостни. Не се делят на мъжка и женска, но вътре в тях има деление – на едно място – течното, на друго – твърдото или както му казват тук „разделяме лимонадата от шоколада“. Питейната вода в Добруджа идва от подпочвената, която бива замърсявана и от отпадните води от класическите тоалетни, обяснява координаторът на „Екопленер Езерец“ и председател на ОЦОСУР Илиян Илиев. Затова в Езерец отпадъкът е нулев, дори в тоалетните.

Какво се случва с „лимонадата“ ли? Оставя се да ферментира 2-3 месеца, след което се използва за наторяване. „Шоколадът“ пък се компостира в големи варели и става на пръст.

 

 

Някой е спрял земята…

Когато преодолееш стреса при скока от „подредения“ голям град в „хаоса“ на малкия Езерец, ще разбереш истинската стойност на времето. Тук мечтите ти порастват, но не бързаш да ги стигаш. Защото за всяко нещо си има място и време. Както за 25-те пътешественици по душа, които събра тази година „Екопленер Езерец“. За първи път това лято в еколагера дойдоха, работиха и се забавляваха не само българи, но и доброволци от още пет държави. Част от Езерец вече стигна до Италия, Испания, Македония, Румъния и Турция. Друга част пък се завърна у дома. След 8 години учителстване в Австрия, Адриана се прибира в България, за да реализира мечтите си. Иска да отвори хостел с школа за чужди езици във Варна. „В Австрия е много студено. Тук е по-хубаво“, усмихва се момичето и продължава да драска в тетрадката си…

Забави…

Тръгваме от Езерец презаредени. Докато отново ни паднат батериите. Или до следващото лято. Всъщност от сега може да се запишете за следващата смяна – „Еколагер Езерец 2020“. А ние ще ви напомним, когато наближи моментът. Дотогава: „Поогледай се. Послушай. Поразпитай. Помълчи. Потанцувай си. Почакай. Наслади се на момента. Забави…. забави…. По-полека. Забави. Забави…“.

 

„Екопленер Езерец 2019“ се осъществи по проект „Лятна еколаборатория“, финансиран от програма „Младежки проекти 2019“ на Община Варна. Благодарности!

(В текста са използвани части от песента на Стефан Вълдобрев „По-полека“.)

Внимание! Важен проблем! Трябва да спасим Чудните скали!

„Внимание! Важен проблем! Трябва да спасим Чудните скали!“. Този призив отправят на фейсбук страницата си ученици от Средното училище по хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ във Варна, участващи в 11-ата научна експедиция „Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят“.

„В единия от 6-те експедиционни дни имаме поход до Чудните скали. Проблемът го виждаме вече 3 години“, разказва осмокласничката Моника Петрова. „Това красиво място е съсипано!, възкликва Анна Богданова от 5 клас. – Проблемът е, че скалите са изподраскани дори на труднодостъпни места.“

Освен множество графити, природният феномен е превърнат в пасбище и тоалетна за стада от крави от близките села и сметище за отпадъците на туристите. „Тази година още с пристигането в района усетихме неприятна миризма. Решихме, че трябва сериозно да се заемем с проблема, тъй като Чудните скали са знакови за експедицията ни“, разказва Весела Тодорова, 11 клас.

Първоначалната им идея е да се заемат сами с почистването, но специалният статут на местността не разрешава това. Тогава младежите правят снимки на проблемните места и ги разпространяват в публичното пространство.

В рамките на експедицията децата имат ден на отворени врати в читалището в село Аспарухово. Тази година той не протича традиционно, защото решават, че ще потърсят подкрепа за спасяването на Чудните скали. Обръщат се за помощ първо към родителите си. Не всички приветстват ентусиазма на наследниците си. „Някои ни казаха: Оставете, това не е работа на децата, а на общината“, разказва седмокласникът Георги Георгиев. Въпреки това най-силна подкрепа срещат именно от майките и бащите си, от преподавателите и от ръководителя на експедицията Елеонора Николова. С помощта на председателя на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Илиян Илиев, определят минималната и максималната си цел, както и стъпките за постигането им. Предстои писмено да известят за проблема контролиращите институции в лицето на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ)- Варна, Община Дългопол и кметовете на селата Аспарухово и Добромир, и да поискат среща с тях за предприемане на конкретни действия.

„Ще участваме в почистването, но ще искаме Чудните скали да бъде обявена не само за природна, но и за културна забележителност“, категорични са младежите, които заявяват готовност през лятната ваканция да разказват на туристите за културата на местните. „Може да се сложат указателни табели, видеокамери, да се направи екопътека. Дългосрочната цел е да превърнем Аспарухово в музей на живо“, казва ръководителят на експедицията Елеонора Николова.

„Чудни скали“ е обявена за природна забележителност преди 70 години. Разположена е на 12,5 хектара в община Дългопол, на 4 км от село Аспарухово, на брега на язовир Цонево. Целта на обявяването е опазването на скалните образувания, което забранява промени, увреждащи естествения образ на скалите и околния пейзаж и природа.

ВНИМАНИЕ! ВАЖЕН ПРОБЛЕМ!ТРЯБВА ДА СПАСИМ ЧУДНИТЕ СКАЛИ!Това красиво място е съсипано!Проблемът е, че скалите са изподраскани дори на труднодостъпни места. Изумително е, че някои се изкачват там с риск да се ударят само за да надраскат някаква глупост върху уникалния природен феномен! (Анна Богданова, 5 клас)Тази природна забележителност ние, хората, съсипваме с грозни надписи по скалите, неприятна миризма, идваща от тунелите, боклуци навсякъде, без да се замисляме какво оставяме след себе си. Всички ние, участниците във фолклорната експедиция в Аспарухово, не искаме това да продължава и вярваме, че ще успеем заедно да възвърнем красотата на Чудните скали!(Мила Славчева, 9 клас)Чудните скали са красив природен феномен, който вече е обезобразен. Станахме свидетели на една ужасна гледка, която ни шокира и възмути.Затова ние, учениците от хуманитарното училище във Варна, участващи в Единадесетата експедиция ,,Аспарухово 2019", решихме да опазим този уникален обект, като популяризираме проблема и се обърнем към институциите, отговорни за него. Вярваме, че ще се включат всички, които желаят да ни помогнат в тази наша цел – да победим в битката за спасяване на Чудните скали!Надяваме се на подкрепа, за да бъде дейността ни резултатна и успешна!(Петя Петрова, 8 клас)С АКТИВНОСТ, ОТГОВОРНОСТ И ДОБРИ ИДЕИЗАЕДНО МОЖЕМДА СЪТВОРИМ БЪДЕЩЕЗА НАШИЯ БЪЛГАРСКИ СВЯТ!Благодарим за професионалните снимки на Neli Alexandrova

Публикувахте от Училищен проект за научна експедиция "Аспарухово-бъдеще за фолклорния свят" в Петък, 2 август 2019 г.

 

„Чудни скали“ са включени в националния Регистър на защитените територии и защитените зони в България и частично в защитената зона по Директивата за птиците Камчийска планина.

С активност, с отговорност и добри идеи заедно можем да сътворим бъдеще за нашия български свят!, уверени са децата ни. Ако желаете да ги подкрепите, може да се свържете с тях тук.

„Еко-лагер Езерец – 2018 записвания за участие“

Лятото напредва, а с него наближава времето и за Еко-лагери в Езерец. Бавно и устойчиво продължаваме мисията за изграждане на постоянен еко-лагер със сламена къща, компостни тоалетни и слънчеви бани, изграден с естествени материали и доброволчески труд, който да е постоянен терен за среща с природата и открито училище за природосъобразен начин на живот.

КАКВО СМЕ ВИ ПОДГОТВИЛИ ТАЗИ ГОДИНА?

(още…)

„Еко-лагер Езерец – 2018 записвания за участие“

Лятото напредва, а с него наближава времето и за Еко-лагери в Езерец. Бавно и устойчиво продължаваме мисията за изграждане на постоянен еко-лагер със сламена къща, компостни тоалетни и слънчеви бани, изграден с естествени материали и доброволчески труд, който да е постоянен терен за среща с природата и открито училище за природосъобразен начин на живот.

КАКВО СМЕ ВИ ПОДГОТВИЛИ ТАЗИ ГОДИНА?

(още…)