Върху дейността на КЕВР са скрити зависимости от страна на различни политически и икономически лобита, заявява Петко Ковачев от инициативата „Зелени закони“ в интервю на Веселина Миланова по програма „Хоризонт“ на БНР
Водещ: Г-н Ковачев, да не би пък да сме близо до онзи момент когато на всяка къща и блок ще виждаме слънчеви панели или е рано да се размечтаваме?
П. Ковачев: Не сме толкова близо, но не сме и толкова далеч. В момента има всички условия процесът по проектиране и инсталиране на такива инсталации да се активизира, заедно с едни други инсталации, за които не се говори, като например вятърните технологии за сгради – нещо много популярно в Англия. В момента условията са такива, че при една добра политика, при едно улеснено законодателство, този процес може да се случи в твърди бързи темпо, ако не на всяка къща, то поне в една значителна част от българските домове.
Водещ: В момента какви са пречките това да се случи?
П. Ковачев: Пречките са най разнообразни. Започваме от това, че законодателството не позволява процесът на инсталиране да бъде сравнително кратък от гледна точка на бюрократичните изисквания по отношение на проектирането, на режими с устройството на територията и т.н.
Водещ: Само отварям една скоба – спомням си разговор с човек от бранша, който беше разказвал за инвеститор, пожелаел да постави фотоволтаици на покрив
а на бизнес сградата си и общината му е искала разрешение за издаване на разрешение за строеж и съгласуване на проекта с гражданска въздухоплавателна администрация при положение, че фотоволтаичният панел няма никакво отношение към въздухоплаването и не променя по никакъв начин височината на сградата. Казвам това като пример за абсурдните неща, които иска законът. Нали така?
П. Ковачев: Точно така. В този смисъл една от целите на нашия проект е да хванем всички възможни пречки и да ги посочим на законодателя. Защото това, което се случва в момента е работа на парче. Вижда се, че у някои депутати и парламентарни групи има желание да се действа в тази посока. Но парламентите у нас не живеят дълго, а и постоянният предизборен момент кара депутатите да не мислят за цялостни нови закони, каквито са нужни. Работят на парче, там където могат да пробият, особено по отношение на Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката. Това са стъпки напред, но са крайно недостатъчни.
Водещ: Тоест какво казвате? С тази кампания ще се опитате да улесните максимално работата на депутатите. Така че в един следващ момент, когато има едно по-трайно народно събрание, да имат готова база, на която да стъпят и да направят конкретните промени.
П. Ковачев: Да, това е нашето желание. Ние участваме и в други формати, заедно с Обществения център за околна среда и устойчиво развитие, инициативата „Зелени закони“ и колегите от „Грийнпийс“. Темата не е нова. Искаме да го направим по-концентрирано така, че наистина да има сериозна полза, а не за всяка дребна стъпка да се водят войни. Специално искам да отбележа и желанието ни да се реформира Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Водещ: Защото?
П. Ковачев: Защото смятаме, че там има нужда от много сериозни промени. Да се засилят нейните контролни функции, особено върху търговията с енергия на борсата. Това е малко по-далеч от гражданите, но е много важно по отношение цените на електроенергията и също така да се прецизират нейните регулаторни функции. Виждаме, че комисията става едва ли не държава в държавата и тя би трябвало да е много отговорна към това, което прави. Виждаме скрити зависимости от страна на различни политически и икономически лобита върху дейността на комисията.
Водещ: Да се върнем към това, с което започнахме – възможното производство на така наречената „домашна енергия“. За да се ориентираме в проблема, може ли да направи
те кратко сравнение между режима у нас и друга държава. Колко време и колко пари са необходими за постигане на добър краен резултат? Защо там може, а тука не може?
П. Ковачев: Разликите са значителни. Тук процесът все още отнема между година и две, докато в западните страни, а вече и в някои централноевропейски, говорим за месеци. Що се отнася до парите, то инвестиционните разходи не са много различни, но има разлика в таксите за редица административни услуги.
Водещ: Тоест това, което вие ще подготвяте като административни промени ще засяга и тези излишни такси, които се плащат към момента и товарят финансово хората, които биха искали да направят такава инвестиция?
П. Ковачев: Точно така. Например таксата „пренос мрежи“, особено ако производителите на домашна енергия поискат контрол върху мрежата.
Водещ: Признавам ви това, което разказвате за мрежа на малките производители ми звучи като нещо от сферата на научната фантастика, но може и да се случи по-скоро. Накрая да ви попитам от чисто любопитство какво представляват вятърните технологии за сгради?
П. Ковачев: Това, образно казано, представляват топки, които улавят вятъра във всички посоки, въртейки се, и го преобразуват в енергия по същия начин, както и големите ветрогенератори. Разликата е, че те могат да се монтират на покрив на курнизи и други части от сградите, така че на една сграда да бъдат инсталирани и фотоволтаици, и вятърни генератори.
Водещ: Така, че сградата да стане енергийно независима. Благодаря Ви!
Интервюто е част от Застъпническа кампания за енергийна независимост на всяко домакинство, което започват две неправителствени организации у нас – Общественият център за околна среда и устойчиво развитие и инициативата „Зелени закони“. Двете организации ще предложат законови промени за ускоряване на прехода на българската енергетика към микс, в който да преобладават различни възобновяеми енергийни източници.
Проектът „Да бъдем енергийно независими“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 17 5450 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Да бъдем енергийно независими“ е „Застъпничество за развитие и достъп на ВЕИ мощности на битови потребители/производители и енергийните кооперативи“.
