Автор: Свилена Велчева
Публикувано на 07/02/2024

Десетина трактора са запречили главния път Варна – Бургас до разклона за село Аврен. Пропускат се само линейки. Колоната от тирове и леки автомобили се увеличава. Недоволни граждани, попаднали в блокадата, се суетят – дали да обърнат и да обиколят 40 – 50 км, за да стигнат до Варна или да чакат.

„Не на вноса на украинско зърно!“. Надписът, блеснал в жълто, е върху чисто нов зелен трактор. Протестиращите са основно зърнопроизводители и техни работници. Някои се представят и като „придружаващи“. Повечето отказват да говорят, като ни насочат към организаторите. Основното искане, което се повтаря, е да бъде спрян вносът на украинско зърно.

„Направо ни смляха миналата година с вноса на зърно. И на пристанището, и в зърнобазите, всичко е пълно с украинско зърно. Такава година, като миналата, сме нямали. Веднъж пострадахме от климатичните промени, и втори път финансово – заради вноса от Украйна, не само на пшеница, царевица и слънчоглед, но и на месо, мляко, всякакви продукти“, заявява Пламен Николов, един от големите арендатори на земи в региона. Дъмпингът отвън оставил пълни складовете с българска продукция. Друга част земеделците били принудени да продадат на безценица. „Ние сме от тези, които продадохме, защото искаме да бъдем коректни към банките и доставчиците. Затова разпродадохме дори и под себестойност“, твърди Николов.

 

Миналата година тон пшеница в Украйна се продавала при цени от 100 долара/тон. Според Николов себестойността на българското зърно е около 250 долара/тон. „Дори и с транспорта и рушветите, пак идва по-евтино. Те са със съвсем привилегирован статут. Предоставят от Европа безвъзмездно семена, препарати, тор…“, коментира арендаторът. Според него през 2024 г. „задължително ще има фалити“. „В момента е като айсберг. Не знаете какво ни очаква – с тези високи цени на горивата, торовете, препаратите и семената. В същото време пшеницата се търгува с по 100 лв./тон по-евтино от миналогодишната“, споделя Пламен Николов.

„Не знам защо всяка година има някакви законодателни промени, някакви безумия по отношение на земеделците, които се гласуват. Ние разбираме постфактум за тях. Поставят ни се изисквания в ход, които трябва да изпълняваме и след това ни наказват“, недоволства земеделският производител.

„За пари“ – това е краткият отговор, който получаваме на въпроса „Защо протестират земеделските производители?“ от блокираните в протеста граждани. Масово ги подкрепят, но повечето правят уточнение „без зърнопроизводителите“.

В същото време малките земеделски стопани, произвеждащи основно плодове и зеленчуци, като Румяна Йосифова, нямат ресурса да излязат на протест с 45-годишния си трактор. Румяна обработва около 12 дка земеделска земя край Варна. Тя, както и други нейни колеги все още не са получили субсидията си за миналата година. За площта, която жената обработва за 2022 г. е взела 920 лв. За 2023 г. сумата била увеличена на близо 1900 лв., но не е видяла нито лев от нея. „Трябваше до края на юни да ги изплатят. Няма. Уж уточнявали суми. Парите от ЕС са дадени на Украйна“, обяснява си забавянето Йосифова. И с тъга добавя: Всичко опустя. Всеки се подредил да се занимава с посредничеството, никой не иска да произвежда“.

„Пълен миш-маш е земеделската политика в България в момента“, коментира Илиян Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие. Той твърди, че част от големите арендатори на земеделска земя вече обвързват договорно изплащането на дивидент с получаването на субсидия от държавата.

Въпреки че не се коментират толкова шумно, изпълнението на т.нар. „зелени изисквания“ от страна на земеделските производители също са проблем както за тях, така и по отношение на контрола от стана на държавата. Голяма част от земеделците са против това да оставят част от земята да почива, за да се възстанови. Да не обработват 100% от нивите, които притежават всяка година. Да се намали използването на определен вид и количество торове и като цяло химизацията на стопанството. Против всяка нормална зелена логика са, коментира Илиев.

Тази седмица Европейският парламент гласува нов регламент, с който може да разреши пускането на пазара продукти, получени чрез нови геномни техники, без да бъдат етикетирани специално. Това ще концентрира производството на препарати и семена в няколко големи компании и ще навреди именно на земеделците. Въпреки че масово са против новите ГМО, в исканията на земеделците към правителството не се споменава и дума за позицията на българското правителство по темата. Това са „нов вид рестрикции“ и политики, несъобразени нито с производителите, нито потребителите, смята Пламен Николов. По думите му, веднъж въведени на пазара, новите ГМО ще са като кутията на Пандора. „Оттам-нататък няма да знаете какво ядете, какво пиете“, коментира Николов.

Ще продължим да протестираме, докато постигнем исканията си, заявяват земеделците. През това време секторът ще продължава да се движи като айсберг. Малките отломки от него вероятно ще се стопят и загубят по пътя. А големите ще пометат главата на поредния земеделски министър. Дали обаче ще промени нещо това?

АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!

Моля, сподели тази информация, за да стигне до повече читатели!

за истината

Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.

Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина