„Здравейте! Аз съм Дикеледи и живея в малко селище насред сухи земи на Масаи ланд в Северна Кения. Това е красива страна и мой дом, но понякога животът тук е труден.

Освен всичко друго, чистата вода се намира трудно. И въпреки че в страната по-често е суша, има периоди, в които има поройни дъждове, които унищожават домовете ни и изкореняват и малкото останали дървета.

Аз съм роден и израснал в Елмити. Искало ми се е живота на всички да е малко по-добър. Заминах за града, за да уча и станах здравен работник. Научих много за здравето и хигиената, за отглеждането на децата, които лесно се разболяваха от стомашни разстройства и други болести.

Мръсната вода причинява много заболявания и много страдание. Това го знаех, но не знаех какво и как да направя, за да реша проблема. Ако питате жените в селото от какво имат нужда, всички биха извикали: „Чиста вода!“. Защото те знаят какво се случва с децата, когато пият от герана или от стария кладенец. Жените ще ви кажат, че откакто са били малки момичета, е трябвало да носят вода за семейството си. Те трябва да го правят, защото е „женска работа“. Селският кладенец се намира на 4 км разстояние от домовете ни….“

Откъсът е от книгата „Екологично образование в училище“, за чийто превод все още търсим доброволческа помощ. Описаната ситуация в Северна Кения е от началото на 90-те.

С този откъс от все още непубликуваната книга на български, искаме да отбележим днешния Международен ден на водата. Да си припомним какво богатство притежаваме! И каква отговорност имаме, за да го опазим.

В „Галерия“ ще видите местни примери за това, как унищожаваме водните си ресурси:

1. Натрупаните драгирани маси при изграждането на пристанището на „Газтрейд“ в Белославското езеро са превърнали част от водния басейн в бетон   от кал, без никаква растителност.

2. Спуканата канализационна тръба на дъното на Варненското езеро изля тонове отпадни води в уникалната влажна зона. И до ден днешен не е ясен източникът на замърсяването, причинил масовия мор на риба през май миналата година.

3. В опасност заради добив на газ в Добруджа е водния хоризонт, наречен Креда (малм-валанж), който обхваща подводния басейн на цяла Североизточна България. На 19 април в 10,30 ч в Административен съд Варна е поредното заседание по делото на „Русгеоком“ срещу Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна. Фирмата-инвеститор обжалва решението, с което не е одобрено инвестиционното й предложение за проучване и добив на газ в четири участъка на територията на област Добрич. Преди всяко заседание протестиращи се събират пред сградата на съда срещу добива на газ чрез фракинг и замърсяването на водата следствие на добивната технология.

4. Последният фрапиращ случай за унищожаване на природното богатство във Варна е изсичането на над 4 дка защитна гора в местността „Коджа тепе“ в Горна Трака. Известно е, че там където няма дървета, няма и вода.

Според ежегодния доклад на ЮНЕСКО, публикуван по повод днешния Световен ден на водните ресурси, към 2030 г. светът ще се сблъска с глобален дефицит на вода. В момента около 2 милиарда души по света нямат пряк достъп до вода…