Страните, които останат на опашката в енергийния преход, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическата конкурентоспособност и натиска за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза. Това твърди Ричард Муур от Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката. За сега тези страни в Европейския съюз са България, Полша и Чехия. Те са посочени в нов доклад , който излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране използването на въглищата през 2030 г., а не както досега — през 2038 г.
Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95% от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г., се посочва в доклада. Той е направен след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 г.
Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63%, следвана от Чехия с 18% и България – с 14%. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие, се посочва в документа.
Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното, смятат енергийните експерти.
Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Според нея от поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързото навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок, или ще почива на ясен план и научни данни.
Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83% между 2015 г. и 2030 г., — от 705 TWh на 118 TWh. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави-членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99% между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42%, се посочва в доклада.
Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (58%). Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни между 89 и 152 мегатона емисии на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през 2030 г. Количеството е еквивалентно на премахване на между 53 и 90 милиона автомобила от пътя.
Спиране използване на въглищата не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ, смята Радостина Славкова от „За Земята“. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение, категорична е Славкова.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for developmentCSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от организаторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тоотразява официалното становище на Европейския съюз.
