Автор: Диян Иванов
Публикувано на 03/12/2023

Алтернативите на индивидуалния автомобилния транспорт тепърва ще бъдат приоритет на градското развитие. Една от тях са велосипедите. Велотрасетата ще се увеличават и подобряват. Големият въпрос обаче е как? Труден е за всеки един град, особено за по-бедните и неорганизираните. В европейски мащаб Варна е точно такъв град. Едва ли има жител или управник, който да не иска повече велоалеи в морската столица – обслужват вече и тротинетките. Въпреки това процесът върви мъчително.

Основната трудност е обективна – транспортните артерии не са проектирани да вместят велотрасета. Варна получава съвременния си облик с индустриализацията малко след средата на миналия век, когато бъдещето се провижда чрез приток на хора, строеж на сгради, повече автомобили и развитие на градски транспорт. Никой не е предполагал, че 70-ина години по-късно единствено градският транспорт ще се запази като нужда, а разтоварването от хора, блокове и коли ще е приоритетна цел. Затова днес (не само във Варна, не само в България) вместването на велотрасетата е като при дядовата ръкавичка – просто няма къде, винаги е за сметка пешеходците или автомобилите. Сградите също пречат. Още по-трудно е свързването на самите алеи – никой никога не е предполагал, че ще бъдат нужни кръстовища за колелета, или поне те да бъдат вместени до автомобилите по отделни правила.

Цялото това състояние личи много добре от един конкретен пример. Напълно новата част от бул. „Васил Левски“, за която се отчуждиха терени, предлага пространство за велотрасета, при които те не ощетяват никого  (с някои забележки по направата, на които ще се спрем по-долу). По артерии, които не са нови, единствената надежда е някогашните проектанти да са оставили някаква зеленина край тях, или просто място, в което може „да се диша“ от  сгради и трафик и – през тях сега се прокарват алеи – не е много правилно, но откъде другаде?

Нещата са сложни. Сложността прави осъществяването скъпо и трудно. Но въпреки това е ясно, че нещата са безалтернативни – развитието на велодвижението ще бъде приоритет, за която и да е управа занапред. Градската среда е такава, каквато е  – насред нея ще трябва да има повече и по-добри велоалеи. А точно как ще стане, е неотменима задача. Надяваме се, че ще бъде решена от, казано без ирония, отличници, напреднали хора – политици и гражданско общество.

СТРАТЕГИЯ, КОНСЕНСУС, ПРИОРИТЕТ

В търсене на базови идеи попитахме няколко варненски колоездачи какво приоритетно следва да се направи по градската веломрежа или във връзка с нея. Проблемите, ясно е, са много – но кое е най-важното. Получихме твърде интересни отговори.

Здравко Василев, велоклуб „Устрем“: „Най-важното е да се създаде генерален план за велодвижението във Варна, изработен от експерти, основан на техните научни анализи. Всичко друго е на парче, популистко, с малък смисъл – както се действаше досега. Такъв план беше обещаван, преди няколко години дори бюджет бе заделен – нищо! Не аз, друг, или трети колоездач трябва да казва къде да има алеи, какви и т.н. Следва да го направят архитекти, геодезисти, инженери и другите специалисти, проучвайки трафика в града, проблемите му, актуалните и потенциални рискове, възможностите и т.н. – изработвайки въпросния план. Преди години дори се говореше за цената му – 40 000-50 000 лв. Дори двойна да е сега, парите са нищо за град като Варна. Планът – за него трябва да се говори, макар че дори хора от велообщността не са узрели за базисната нужда от него“.

Станислав Стилянов: „Към съществуващата инфраструктура трудно може да бъдат приобщени велоалеи, главно поради липсата на достатъчно пространство. За мен основният проблем се корени в неразбирането и липсата на толеранс между велосипедисти и шофьори. Смятам, че ако има взаимно уважение и осъзнатост, велосипедно придвижване в града е напълно възможно и на съществуващата инфраструктура. За съжаление, повечето велосипедисти подхождат безразсъдно, а масово шофьорите – с неприязън към “натрапниците” на пътното платно. Нужно е приобщаване и отговорност към интересите и правата на всеки участник в пътното движение и това е ролята на властите – чрез различни средства и прийоми да възпитават и създават обществени норми. Иначе, да – задължително е всяка нова инфраструктура да включва и велоалеи; но имам предвид наистина нова, а не преустройство на стара”.

Богдан Димитров: „Каквото и да се говори, винаги става дума за пари. Също и за права, отговорности. Факт е, че пространство по транспортните артерии липсва, велосипедите се вместват за сметка на пешеходците или шофьорите. Съответно има недоволни. Затова, за да се направи каквото и да е, са нужни поне три важни стъпки. Първо, да има власт, местна или централна, която независимо от недоволствата, да счита велодвижението за приоритет – и да го развива, макар и при неудобства за другите участници – носейки отговорност за решенията си. Просто излиза премиерът или кметът и казва: „Така ще бъде, защото трябва да бъде! Реших го аз!“. Второ, съответните мерки, на база на приоритета, следва да бъдат подплатени със солиден бюджет – за проектанти, отчуждавания, ако трябва и т.н. Трето, по цялата тази тема трябва да се работи с подрастващите, за да може, когато станат възрастни хора, да не считат автомобила за по-важен от велосипеда“.

НА ВЕЛОСИПЕДА – С ЛУПА

При ясното съзнание, че проблемите са много, решенията – дискусионни, а и за някои неща може да не сме прави, ето и някои конкретни несъвършенства по сегашните трасета. Те подлежат на промяна, за тях трябва да се говори.  Все едно се качваме на велосипеда, носим лупа. Виждаме, че и на база на това предлагаме:

– На места из града свързването на велоалеите не чак толкова трудно. Например, вероятно най-доброто трасе в града – по протежението на бул. „Васил Левски“, плаче да бъде свързано със своя съсед – алеята, опасваща квартал „Чайка“. Но не е, вариантите са подлези или бутане на пешеходните пътеки. А може просто стотина метра дължина от автомобилното платно на кръстовището на спирка „Явор“ (напреки) да бъдат добавени към велоалеята чрез правила за пресичане. Или пък по-надолу – при стадион „Черно море“.- Сгради или растителност пречат на видимостта при пресичане. Проблемът, естествено, не касае само велосипедистите. С растителността той може да се реши, стига да има грижа. С вече построените сгради – не (огледала все пак биха били от полза). Грижата относно сградите трябва да касае основно непостроените – абсурдно е да бъдат на метри от пресечки, ликвидирайки видимостта встрани.

– Храсти насред алеите има на немалко места. Точно в момента, например – пред РЗИ. Не пречат на видимостта, просто стесняват трасето. Ако колоездачи се разминават, единият задължително следва да обезпокои пешеходците.

– Сгради, бараки, обекти всякакви…, ако не насред самите алеи, има непосредствено до тях. Велосипедистът директно може да им връхлети. Такава е ситуацията по „Сливница“ край Техникумите, например.

– Осветление. Нужно е доста повече.

– Добра настилка. На алеите в повечето случаи е добра. Но край нея – разруха. На снимката под текста, например, е показан подстъп на подлез край „Явор“. Да минава човек през такъв трошляк е не само неудобно, ами и унизително – независимо дали върти педали или с краката си. Този проблем, естествено, най-пряко опира до окаяната градска среда.

– Най-първата алея в града, т.нар. Кирова алея (строена по времето на Кирил Йорданов), в определен участък е толкова нагъната, че трябва да се прави наново. Ако някой не вярва, да погледне пак водещата снимка към статията.

– Алеята „уникум“ към момента е малкото трасе по ул. „Д-р Железкова“ – почва от кръстовището на стадион „Черно море“ и свършва след стотина метра – никого не свързва, никого не обслужва. Ясно е, че един ден, като се направят алеи и наоколо, ще бъде свързана, ще придобие смисъл. А бе изградена при обща реконструкция на района – разбираемо е да се направи точно сега, когато тъй и тъй имаше багери. Само че процесите на свързването се бавят десетилетия. Затова следва да се помисли – като се направи нещо такова превантивно, наоколо поне някакви временни пътечки да има в съседство – за да не слиза колоездачът след стоте метра.

– Не е добър вариантът велоалеите да са в рамките на асфалта, отделени просто с боя (както е в отсечки от новата част на „Васил Левски“). Такова разположение създава несигурност в колоездачи и шофьори, никой не е в безопасност. Като се проектира занапред следва да се има предвид, че най-голяма сигурност се получава при напълно отделени от автотрафика алеи.

– Каквото и да говорим, или дори да мълчим, е ясно – градският транспорт трябва да е пригоден за велосипеди. Новината в това направление е лоша, понеже новите автобуси вече са движат по улиците, а не са пригодени. Дано по-новите, след години, променят нещата!

ЛУДИТЕ ДА СА ЖИВИ

В капитализма търсенето определя предлагането. Тоест, би могло да се допусне, че при достатъчно много колоездачи управниците ще предложат решения за тях. На помощ със същия резултат идва и друга теория, повече социалистическа – че количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Затова темата с велодвижението във Варна не може да подмине една идея, която би могла да предизвика промяна. Тя е на варненеца Теодоси Бялков, с когото в статия наскоро ви разказахме за експеримент на Аспаруховия мост (линк…). Идеята се казва „Открий колелото“ – платформа за отдаване и наемане на велосипеди.  Доста често хората имат в мазата свободно колело – защо да не го отдадат за час, например? Други не са си купили, а понякога им се кара; или просто не са от Варна, не са домъкнали своето – защо да не наемат? В електронната платформа всички те може да заявяват желания, да си оставят адресите, да се разплащат – и съвсем реално да карат колело. Така ще се работи и за чист въздух, и за повече спорт… Идеята на Теодоси Бялков е все още в процес на разработка, търси спомосъществуватели. Но следва да й се пожелае успех, защото точно такива инициативи, красиви лудости, променят нещата.

СМИСЪЛЪТ

През 2007 година в Разград бе открита хубава удобна велоаеля от центъра на града до красивата местност „Пчелина“. Оттогава до днес се случи неподозираното – стотици разградчани, включително цели семейства, посещават с велосипеди местността. Почиват си, разхождат, похапват…, след което се връщат обратно с велосипедите. Виждайки смисъла на изграденото, от общината отделиха миналата година 230 000 лв. бюджетни средства за обновяване на 5,5-километровата велоалея.

Същото, впрочем, стана и във Варна с появата на велоалеите. Въпреки несъвършенствата, на мига хиляди варненци слязоха от автомобилите, олекотиха градския транспорт. Карат колело по работа, по задачи, за удоволствие… Това е смисълът, друго няма.

АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!

Моля, сподели тази информация, за да стигне до повече читатели!

за истината

Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.

Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина