Варненско-Белославският езерен комплекс така и не се превърна в туристически комплекс, какъвто е бил първоначалният замисъл в далечните години на социализма. Вместо това, тук се настанява химическата индустрия, която бавно, но сигурно променя красивия пейзаж и девствена природа, а справянето с последиците от тази дейност ще отнеме години.
Живеещите в прилежащите селца, както и в град Белослав са притеснени за състоянието на езерата, застрашено от химическите производства и пристанищна дейност.
Какво и колко е замърсяването в комплекса не може да се каже със сигурност, защото към момента няма направени задълбочени комплексни изследвания. Той е засегнат и от близките химически производства. Едно е сигурно – риба няма, останали са водорасли и тръстики.
Според специалисти и еколози има два начина за справяне с проблема – по метода на кръговата икономика и механично почистване. Първият предлага отпадъчни материали от производствата да се включат в нови материали, като така се намали замърсяването, а вторият – почистване, за предпочитане с помощта на иновативни методи.
Предприемачът Данко Калчев, който е родом от района и развива бизнеса си тук, заявява своята гражданска позиция още преди 10 г., когато започва да търси решения за изчистване на езерото и запазване на неговото състояние.
„Преди 10 г., в новостроящо се пристанище в езерото трябваше да се изгради 300 м железен пирс (мостик) за разтоварване. Това нямаше да е полезно за Варненско-белославския езерен комплекс, обявен за защитена зона. Тогава възразих и алармирах институциите и до ден днешен то не е построено.“ Така започва своя разказ Калчев и дава за пример Женевското езеро, което е било силно замърсено след края на Втората световна война, но хората са го изчистили и сега е притегателно място за местни и туристи. Бавно и постепенно може да бъде постигнато при добро желание, разбира се, категоричен е бизнесменът.
Той научава ценен урок от двама боливийски индианци по време на строежа на тръстиковия кораб: “Пазете си тръстиките, те са белите дробове на вашите две езера”.
През 2019 г. двама боливийски индианци от племето аймара пристигат в Белослав, за да положат началото на строежа на тръстиков кораб, с който да бъде извършено плаване от поредицата експедиции „Абора“, които трябва да докажат, че материали за строежа на пирамидите в Египет са идвали по море от днешните български земи.
Тръстиката поддържа честотата на водата и не бива да се унищожава, най-често това става при строеж на пристанища. В момента на територията на Белослав се достроява едно. Дадено е разрешение за второ и се чака Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на трето, проучил е Калчев.
Удълбочаването на канала, на което мнозина гледат с подозрение по други причини, донесло и полза – с него се изчистила много сложна двуметрова тиня останала от старите производства на девненския комплекс. В нея има живачна хидролиза.
За съжаление, обаче, има данни, че част от нея е изсипана на територията на местност Налбанка, между стара гара Варна и село Казашко, в непосредствена близост до защитена местност Казашко. Бъдещето ще покаже въздействието върху района.
Остават обаче сериозни проблеми – отпадъчните води от хвостохранилището на “Солвей соди” в Падина, белите планини на “Агрополихим” и медните отпадъци от МТГ “Делфин”.
Преди 50 г. изчезва „главният санитар“ на езерото, познат с името гебиджански рак, който поддържал по естествен начин чистотата на водата. Той бил главният “виновник” Белославското езеро да бъде в първата десетка на най-екологичните езера в света.
Първото поражение върху популацията му идва през 1923 г. след прокопаването на канал за връзка между двете езера. Белославско езеро е било около 2,5 м. по-високо от Варненското, а близо 2 м. вода се изтича при копането и раците остават на сухо в тръстиките. Така започва първото масово измиране на гебеджанските раци.
С прокопаването на канала влиза солена вода и това, заедно със замърсяването от химическите заводи, ги доубива.
Сега Данко Калчев се е заел с идеята за тяхното “възкръсване” – създаване на рак с изкуствен интелект, който да почне лека-полека да чисти.
„Опитваме се да я разработим с различни специалисти, споделихме я с министъра на иновациите Милена Стойчева. Тя я прие радушно и се надяваме да работи по въпроса. Аз лично продължавам търсенето на варианти и еврофинансиране на начинанието“, твърди Калчев.
Не е задължително иновацията да е във формата на рак, може да е вакуумна система със засмукване на принципа на робота, който чисти в домовете ни. Той трябва просто да има способностите да преценява кое е вредно и по какъв начин може да го извлича от недрата на езерото.
Друга възможност за справяне с проблема е отпадъчният ресурс – хвостохранилището на Солвей соди, грамадните бели планини на „Агрополихим“ и медните отпадъци от „Делфин“ да се оползотворяват за нови продукти. Пример за подобна иновация е отпадъчна продукция на въглищни централи в Германия, от пепелта, на която правят гипс. Там се намират най-големите предприятия за производството на гипсокартон в момента.
Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера – Варненско и Белославско, свързани с изкуствено прокопан канал. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. През 1909 г. се прокопава първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. С развитието на няколко промишлени комплекса в района се е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала – един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера.
Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират повече от 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 202 вида пернати, 59 от които са включени в Червената книга на България.
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
