Тя е продавачката „Х“ – една от многото, които връзват семейния бюджет от продажба на плодове и зеленчуци по варненските пазари. Ако пазарувате на „Чаталджа“, вероятно сте си вземали от нейните салатки, краставички, доматки…
Предпочита да остане анонимна. Не иска да се показва по медиите, за да не си навлече я завист, я проблеми…
Тя е като повечето жени – на първо място за нея са децата и семейството, чак след това тя самата. Накарахме я да си представи, че има ей така едни 40-50 лв. отгоре на месец, които да похарчи само за себе си. Това са парите, които дава ежемесечно за найлонови торбички на клиентите си. „40-50 лв. на месец – ей така заминават на поразия. На година са 600 лв. Малко ли е?!“, гледа ни, без да чака отговор „Х“. Защото за един са малко, но за нея са много. И въобще не се замисля за какво ще ги даде, ако оставаха в джоба й, само за нея. „Бих си купила торта. Аз не пуша и не пия, но ям сладко. И ще знам, че всеки месец тази торта ми е от клиентите“, усмихва се жената, сякаш си представя, че на щанда между краставиците си мъдри голям поднос с шоколадов гараш.
Засега обаче мечтата й остава само в главата. Защото пазаруващите при нея с многократни торби не са повече от 20%. Боли я не толкова заради парите, които пръска за найлоновите торби, а заради отношението. „Много неуважително се отнасят самите клиенти. Давам им по-плътна торба и им казвам: „Следващият път елате с нея, за да е по-лесно.“ Но предпочитат да я напълнят със смет, отколкото да дойдат пак със същата торбичка. Българите не сме по пазенето – поклаща глава „Х“. – и продължава – Може би защото не им бъркаме в джоба за торбички. Когато започнем да го правим, ще се променят нещата.“.
Не са редки й случаите на клиенти, които за една покупка искат повече от една торба. „Някой прекаляват. Искат, да речем, два домата в една торбичка, две краставички – в друга, и когато реша да ги комбинирам в една, казват: „А, не, искам да са по отделно.“. Задавам им въпроса: Защо? След като хладилникът ти е един, купата за салата е една, необходимо ли е два домата в една торба, една краставичка – в друга? „Ами така искам…“. Некултурна работа! – маха с ръка „Х“. – и продължава – На този етап нищо не мога да направя. Мислила съм за книжни торби, но много се оскъпява. Предпочитам да загубя 50 лв. на месец, отколкото 100.“
Но ти можеш да направиш нещо. Вземи своята многократна торба за пазар! А на щанда кажи „Не, мерси, нося си!“. Почерпи продавачката „Х“ с парче торта!
Материалът е създаден по проект „#НеМерсиНосяСи“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Vivacom Fund.
