„Има ли някой за слизане?“. Дрезгавият мъжки глас ме връща към реалността. Оглеждам се. Намираме се в нищото, наоколо са само нивя.
Малкият междуградски автобус е спрял встрани от главния път. „А къде сме?“ – пита плахо мъж от задната седалка. „Езерец“ – натъртва шофьорът. Скачам като попарена. За малко да изтърва спирката си.
Времето от Варна до Езерец се е изтърколило неусетно. Около 2 часа път с 15-минутен престой в Каварна. Директният автобус от Варна за Граничар, със спирка в Езерец или по-скоро до селото, се движи единствено в събота и неделя. И тогава обаче повечето пътуващите са основно за Албена, Каварна или Шабла.
Оглеждам се за насочваща табела. На отбивката има за „Дивата патица“ – един от първите хотелски комплекси в селото. Пусто е. Само след минути обаче в дясно от пътя се разкриват постройки от хотелски тип, басейн и туристи, пиещи сутрешното си кафе под чадърите. Детска глъчка. Минавам покрай едно от най-новите места за отдих в Езерец, за да стигна до отбивката „Към морето“. 
Подминавам и продължавам към единствения магазин в селото, който скоро ще затвори за есенно-зимна почивка. Въпреки това вътре все още цари оживление. След него е читалището. До вратата му виси черна дъска с тебеширен надпис „Из селото съм.“.
Продължавам направо. Пътят се разделя на две. След кратка консултация по телефона, поемам по левия. На следващия разклон се ориентирам по дървена декоративна табелка „Honey“. Тя показва, че съм на ул. „16-та“, т.е. във вярната посока. Пчелинът е в къщата на Елен Сабатини – французойка, 
пристигнала като доброволец у нас преди време и създала семейство в Езерец. Сега е главен секретар в читалището и един от двигателите за развитието на селото като младежки, еко и туристически център. В края на „16-та“ улица, след завоя вляво, на ул. „17-та“, е началото на „Екоцентър Езерец“ – крайната точка на пътуването ми. Тук свършва странното безвремие, което те обгръща от тихите и малко самотни тесни и прашни селски улички. Защото тук прилича на кошер. Жужи от хора, заети в нещоправене.
До телената, обрасла с трева ограда са извили гръб момче и момиче. Подобно на художници те са хванали четки и оцветяват. Но не картини, а стара дървена дограма, от онези, които някои помнят от къщите на бабите си – с много и малки прозорчета. Оцветят, а не боядисват, защото четките им са за платно, а цветовете – на дъгата.
Този цветен прозорец скоро ще се превърне в рамка за снимки за туристите на плажа. А за снимачен фон ще служи естественият пейзаж – към морето или към гората, както ви хареса. До прозореца ще има две пейки от сноуборд, които са изработени в „кошера“ по-рано. А завършек на този нестандартен кът за отдих е библиотеката с книги. Тя е измайсторена от стар хладилник, намерен по време на почистването на плажа.
„Тук правиш каквото ти дойде отвътре. Свободен си да се занимаваш с различни неща“, казва Красимира, която това лято за първи път открива Езерец. Идва тук с идеята да избяга от злободневието в града. „Във Варна ставаш, едно бързо кафе и задачките те повличат. Цял ден си пред компютъра. От ангажимент в ангажимент, докато тотално ти падне ефективността“, разказва момичето на 40+, което движи собствен бизнес. Когато разбира за Езерец си казва: „Ето това е мястото.“.
„На тази възраст търсим връзката с природата и този начин на презареждане, защото знаем колко много градът ни откъсва от нея“, споделя Красимира. Според нея в екоцентъра всеки може да се чувства добре, независимо от възрастта и професията си. „Човек, дошъл ли е тук, е от същата кръвна група – обича природата, простичките неща и мисли по-глобално за света,. Осъзнава отговорността си за това, което оставя след себе си.“.
ЕДИН (НЕ)ОБИКНОВЕН ДЕН
За разлика от Красимира, Христо идва в екоцентъра в Езерец за трета поредна година. „Самото място ми харесва много. Начинът на живот – на палатки, без телевизия, без телефон и интернет. Телефонът го оставям настрани и изобщо не го ползвам. И така се чувствам много добре. Радвам се, че мога да свърша тук нещо добро, да дам нещо от себе си“, споделя мотивите си да се завръща пак и пак Христо Василев. Ако се чудите, как минава един ден в еколагера в Езерец, той ще ви го разкаже простичко: 
„Събуждаш се в палатката. Между 7,30 и 8 ч вече има станали. Говорят си, някой прави кафе, друг – закуската. Миеш си зъбите. Сядаш. Пиеш кафе. Докато закусвате, си говорите каква работа може да свършите до обяд. След това поработвате малко. Някой се заема с обяда. На масата за обяд обсъждате различни теми. Политическите ги избягвате, да не стават скандали. Говорите си за екология, за природа, какво ще работите следобед. Слизате на невероятния плаж на Езерец – плувате, печете се, говорите си. Връщате се в лагера. Поработвате, докато стане вечерята.“
В беседката на масата винаги има местни продукти. Лагерниците обожават зеленчуците на бай Димо. Той има и местен рибарник. А рибата му е ммммм…, особено приготвена на пещта в земята.
Обзавеждането в екоцентъра това лято се обогатява с пейка от стар дънер с издялкан в нея надпис „Еколагер“. С дърворезбарската работа се заема Кристияна, която е агроном и сомелиер, но тук открива и нови свои таланти. И понеже на това място всяко нещо намира своята употреба. Кората на дънера поддържа огъня за джолана, който лагерниците имат за вечеря. Дългоочакваната гозба става в късните часове на изминалата нощ и придобива легендарното название „Джолан морнинг“. А за него ще се говори, ако не до следващия лагер, поне до края на тези така бързо отлитащи четири дни.
ЕКОСТРОИТЕЛСТВОТО
Христо е строителен работник в Германия и не случайно ще го видите най-отдаден в строителството и замазките в екоцентъра. Тази година приготвя разтвор за първия слой мазилка за слънчевата баня. За материала се смесват глина, пясък и слама в пропорция 1:2:1. Преди да се нанесе обаче, трябва добре да се овлажнят стените и да се запушат пукнатините. След първия слой се прави още една фина мазилка, като пясъкът се пресява много ситно, обяснява Илиян Илиев, който е сърцето на екостроителството и организатор на еколагера. В подготовката на замазката рамо му удря и Петко Ковачев, който идва чак от София, за да сподели нестандартното еко пространство.
ОТ ЕДНА ПОРОДА
„Харесвам такива диви места, където да забравиш за телефон, интернет, дори за огледало. Да няма къде да се погледнеш как изглеждаш!“, казва Десислава, която също е за първи път в Езерец. Най-много й допадат „готините хора тук“. Научава неща, които едва ли би могла в ежедневието си във Варна. „Например как се прави маламашка. Е как? – от дърво и с много рязане и дялкане. Или как се прави мазилка от глина и слама.“. Казва, че тук се чувства по-ползотворна. „Във Варна имам чувството, че малко си губя времето. Докато станеш, и вече си изморен. А тук – работиш и не си“, учудва се първокурсничката от Медицинския колеж. Планира догодина пак да дойде, дори и за две смени.
„Във Варна обикновено стоя много часове на телефона и компютъра, понякога се събират и по 10. А тук не го правя. Дори не знам на колко процента е батерията на телефона ми. Не съм го ползвал. Вероятно ще ме издържи без зареждане по време на целия лагер. Това не се е случвало до сега“, усмихва се Иван, студент в Медицински университет Варна. Тук се занимавам основно с дърводелската работа. Помага за направата на пейката от дънер. Шкури дограмите, които ще са атракция за снимки на плажа. Прави материала за мазилката.
ЗНАНИЕТО
Освен за екостроителството, това лято лагерниците за първи път имат възможност да научат за климатичните промени, тествайки климатичния симулатор, преведен от варненеца Апостол Пенков. Изчисляват с колко градуса средно ще се повиши температурата на земята през 2100 г., променяйки показателите на различни бизнеси в света. „Каквито и предложения да давахме, тенденцията беше повишаване на температурата. Положителното беше, че получихме няколко процентни пункта по-ниско от очакваното от специалистите. Оптимизмът беше видим“, разказва Младен – още един от редовните участници в еколагери Езерец.
СМИСЪЛЪТ
Част от хората от „кошера“ отлитат към плажа, за да инсталират пейките от сноуборд, рамката за снимки от стара дограма и библиотеката от изхвърлен хладилник. Лагерът полупритихва. Илиян грабва списъка с продукти за вечеря и се запътва към Шабла, а Кристияна започва да мисли за наклаждането на огъня. Както би рекла баба ми: „Икиндия е…“.
Отлита още един ден от еколагера – отруден, но ползотворен, зареждащ с любов и усещане за удовлетвореност – такъв, какъвто би трябвало да бъде и самият живот.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for developmentCSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от организаторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тоотразява официалното становище на Европейския съюз.
