Автор: Диян Иванов
Публикувано на 27/11/2023

Най-трудно за осмисляне винаги е очевадното. Така стане ли дума за велоаелите във Варна, се обсъждат много неща, но едно, бодящо очите, почти никога. А именно – откъснатостта на квартал „Аспарухово“ и целият юг от останалата градска част. По Аспаруховия мост няма велоалея. Около 30 000 души са без велосвързаност. „Нищо не пречи велосипедистите да карат в платното, наравно с колите“, биха опонирали критиците. Така е. Но нищо не пречи и в другата градска част да се кара наравно с колите, както и из целия свят – въпреки това се правят велоалеи. Изграждат се не просто, защото предлагат удобство, сигурност, здраве… А и защото велодвижението е консенсусен обществен приоритет.

В поредица от статии ще се спрем на някой от проблемите на велоалеите във Варна. Задачата е обемна, до голяма степен субективна, затова само ще ги маркираме. Но на най-очевидното, безспорното – ситуацията с Аспаруховия мост – ще акцентираме. Още повече защото все някога трябва да се случи дългоочакваният му ремонт – и да се реагира.

Освен това, не щеш ли, на място ни сполетя неочаквана изненада – мостът се оказа забранен за пешеходци. Откакто го има човечеството, човек ползва двата си крака за придвижване – не и на Аспаруховия мост, обаче.

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ

Теодоси Бялков е средностатистически варненец със средностатистическо колело. Това, което го отличава от мнозинството съграждани е, че обича да се придвижва с велосипед, милее за градското колоездене. Тръгваме с него по Аспаруховия мост. Искаме да проверим може ли да се мине по моста с колело, като не се ползва платното. Целим се в тясната ивица между мантинелата и оградата на моста. Може пък да е осъществимо – дори да не е официална велоалея, въпросното пространство теоретично е широко над метър, би могло да се мине – и тревогите ни да отпаднат.

Не живеем в южните зони, затова поемаме откъм автобусната спирка на Корабостроителния завод – по половината в посока „Аспарухово“. Първоначално е налице нещо като тротоар-алея – супер, караме по нея. Само дето тротоарът-алея с прилежащото платно водят към зоната под моста. Ако искаме да се прехвърлим на самото съоръжение, трябва да прескочим двете мантинели на платното – трудно е за тяло с два крака, още повече за два крака и тяло, нарамило над мантинелите колело. Пресичането е строго забранено, много опасно – по никакви правила не може да се мине отсреща.

Нарушаваме ги. На самия мост сме, в  началото – в ъгъла, от който почва ивицата между мантинелата и оградата, по която евентуално ще караме 4 километра. Хоп, има табела: „Внимание, опасна зона! Забранено преминаването на пешеходци“. Табелата е полегнала след урагана на 18 ноември, иначе стои права.
Кога е сложена – не се знае. Но заради нея пеш не става. А десетилетия се е минавало и пеш, като смисълът на въпросната ивица е точно такава. Може ли по вътрешноградското съоръжение да не се минава пеш?!

Все още сме в самото начало на моста. Ивицата тук е широка, откъм платното се простира висока ограда: човек – пешеходец или колоездач, се чувства защитен от фучащите автомобили. Браво! Но само на петдесетина метра следва изненада – ивицата става тясна, разделител откъм платното е единствено ниската мантинела. Най-важното – колелото не може да продължи нататък! Няма как. Заклещва се.

Не може, понеже кормилото на велосипеда „не се промъква“ между стълб за тролеите (за осветление се ползва също) и външната ограда на моста. Дръжките опират в двете. Просто пространството е по-тясно от едно средно по размер кормило. Може, разбира се, да се реши проблемът, но следва да спреш, слезеш… Да се завъртиш насам, нататък… Или пък колелото на рамо. И така караш по моста, а на всеки 50 метра!… – слизаш – понеже стълбовете пречат.

Те се появяват в ивиците до парапетите през 80-те години на миналия век с тролейбусния транспорт в града. Спомнящи си варненци разказват, че първоначално са били в средата на пространството, разделящо насрещните платна. Дотогава варненци са карали колело в страничните ивици, поспирали са заради гледката, слънцето, да се порадват на вятъра… Ние, следващите поколения, не свързваме моста с такава естетика. За нас той е значим единствено от транспортна гледна точка – бързо-бързо да минем по него. Друго няма как, понеже стълбовете стесняват пространството.

Няма смисъл да се уточнява, че в големи участъци ивицата, по която се промъкваме, е изтърбушена, обрасла. Стърчат кабели от стълбовете… – но тия проблеми са прежалими, теснотата е големият.

Да се придвижваме ли нататък? За да преброим стълбовете и слизанията от колелото? Няма смисъл. Пък и, някой орган на властта може да ни забележи. Да ни глоби, считайки ни конкретно за пешеходци, тоест нарушители на конкретната паднала от бурята табела.

 

 

КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ

Опциите не са големи. Просто платната от двете страни следва леко да се стеснят, а стълбовете да се преместят съвсем до оградата (може и само от едната страна  – при двупосочна алея). Така сегашната ивица (ивици) ще се превърне в желанато велотрасе. Ако стълбовете наистина плътно опрат оградата, изземването от платната ще е съвсем минимално – автомобилното движение няма да пострада. Сега, когато колоездачи и тротинетки търчат из асфалта, неудобствата за самите автомобилни водачи са много по-големи.

Важно е също да се уточни, че освободеното пространство следва да е оградено с висока ограда, а не просто с мантинела – за да се чувстват всички участници сигурни.

Вариант, при който, самите платна се разчертават със зона за велосипеди, ще е по-евтин и лесен. При нето стълбовете няма да се местят. Но ще ограничи и без това натоварения автомобилен трафик. Сегашната ивица ще остане неополозотворена. А и винаги, когато за колелета и тротинетки просто се освобождава зона от платното, а няма ограда, рискът за всички участници е висок.

Вариант е и градските автобуси да бъдат специално пригодени за велосипеди. Но това няма да е велодвижение, а велопренос.

Заради всичко това е ключово важно състоянието на Аспаруховия мост. Кога, как, дали въобще.. ще бъде ремонтиран, никой не знае. На фона на огромните проблеми със съоръжението, липсващата велоалея изглежда твърде бял кахър. Такъв е обаче, само ако сметем, че велосипедите не са обществен приоритет. Ако са, няма как в третия по големина град на България, 30 000 души, а и повече в перспектива след разрастването на юг, да бъдат откъснати от добър, удобен, модерен и перспективен велотранспорт. Който-когато-както… ремонтира моста, следва да го има предвид.

А ЗАЩО НЕ И…?

Теодоси Бялков обаче гледа доста по-напред, мащабно. „А защо да не се помисли и за корабчета“ – казва той – „свързващи двата бряга? Биха били от полза за пешеходци, колоездачи. Смело е като намерение, далечно, но именно с такива идеи се постигат съществените неща. Не говорим просто за удобство на жителите, отивайки от една до друга точка в града, или само за разтоварване на трафика. Говорим и за това, че в туристически град, претендиращ да е културен център, а и да се развива в тези направления, корабчетата биха били единствено от полза. Може да се помисли за субсидирането им или друга форма на финансиране. Ако бъде управленски приоритет, ако се мисли върху това, ще се случи“.

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие започва дискусия и подготвя петиция за удобни и безопасни велоалеи във Варна. Подкрепете ни като направите дарение на Ecovarna: https://ecovarna.info/podkrepete-ni/ за #НезависимиНовини.

АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!

Моля, сподели тази информация, за да стигне до повече читатели!

за истината

Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.

Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина