Лектор: Ивайло Цонев – Фондация Фридрих Науман

Годишните доклади на европейският съюз показват липсата на каквато и да е липса на правосъдие, липса на борба срещу корупцията и организираната престъпност. Книгата разглежда конкретни случаи. Целта обаче не е да се разглеждат самите случаи, а чрез тях да се повдигне дебат по основната тема – Как се харчат обществените ресурси? Този въпрос като чели е табу за политиците и част от медиите. Централен случай в книгата за 2017 е правителственото разхищение на средства за „Електронно правителство“. Електронното правителство се обявява за приоритет на всяко правителство от 2011 година до момента, но то все го няма въпреки, че ние плащаме и плащаме като данъкоплатци. Европейските граждани също плащат за нашето електронно правителство. Над 200 милиона по официални статистики. Наскорошен доклад показва, че до момента всички институции са разработвали електронните услуги напълно независимо без каквато и да е координация и съвместимост на софтуерните и хардуерните продукти, заради което сега всичко трябва да започна отново, което е типичния пример за пропилени средства. Буквално пропилени 200 милиона лева по разходни бележки. Колко са реално никой не знае. Други съществени примери са, понеже споменах за медиите, а именно контролът на държавата върху медиите и използването отново на финансови инструменти, на европейски фондове за контрол на медиите, тъй като за PR на фондовете се отделят милиони лева, които всъщност правителството и изпълнителите на проектите определят по какъв начин да се използват средствата, като това са суми, които представляват солиден дял от бюджета за всяка една медия, особено при най-големите медии, което до някъде обяснява мекушавото мнение на медиите по подобни случаи към правителството или определени структури, за липса на контрол или каквато и да е критика. В книгата има споменати редица случаи от местно значение, като от Варна имаме описани три или четири случая. Също и за слепите камери във Варна, за интегрираният градски транспорт, и за похарчените 8 милиона лева, за изграждане на система за електронно таксуване в градския транспорт. В последствие, тя беше изготвена от частна фирма за няколко хиляди Евро, с което на практика се обезсмислиха похарчването на 8 милиона Евро. В такива случаи си задаваме два въпроса. Защо нашите собствени пари отиват някъде и къде отиват те? Това са въпроси, които ние като нормални граждани си задаваме и трябва да си задаваме, а това което пък ние се опитваме да направим е да ядосаме хората. Колкото и странно да звучи, нашият директор често обявява по телевизията в интервюта. „Искаме да ядосаме хората. Да се създаде една абсолютна нетърпимост към това което се случва в момента“. За това може би субективно казано „Ограбване на данъкоплатците“, но като чели липсва онова което казах в началото. Общественото ангажиране и нещата не могат да бъдат променени отвън, а трябва да бъдат засилени. Не точно гражданският контрол, а гражданската непримиримост към неефективното управление.

Всяка една книга е представена публично в края на годината с масови дискусии. Представянето предизвиква интерес и се отразява от някои медиите, но отново степента на отзвук след този интерес вече е много малък или почти близък до нула. В същност това което искаме да видим в бъдеще е именно „Черна страница“, тоест празна страница в черната книга, но за да постигнем това, разбира се е необходимо усилието на всички граждани, на всички нас, на всички вас, за това защото процесите трябва да започнат отвън. Всички трябва да имаме едно масово разбиране за нетърпимост за това, че ние трябва да знаем как се харчат нашите собствени пари и че това не е нормално да се случва на затворени врати и да се случва все по-непрозрачно, все по-неконтролируемо.