Велина Барова – заместник редактор електронни издания на Блулинк

Темата по която ще ви говоря е за натиска над Гражданското общество (ГО), които сигурно и вие сте усещали под една или друга форма. Ние вярваме че ГО е една от основните колони на демокрацията така като и четвъртата власт и е много важно да бъде съхранено, да бъде свободно и да изпълнява своите функции. Ще ви разкажа за един проект по които работи фондация Блулинк (ФВЛ). Той се нарича „Да си припомним отново за Европа – гражданското общество отново под натиск“ , изпълняваме го с подкрепата на програма „Европа за гражданите“. Целта на проекта е да събуди общата памет, какви са ценностите на Европейския съюз и какви проблеми е имало в миналото и какви са били формите на натиск по време на тоталитарните общества в централна Европа и България и да даде конкретни практически мерки и решения на всичко това което виждаме днес, като форми на натиск върху граждански организации, било то от държавата, от медиите. В различните държави те са различни, но стават все по сериозни и определено плашещи. Проекта се фокусира основно върху три държави, това са Унгария, Полша и България. Като ситуацията в България е една, вие я познавате, ще стане малко по късно дума за това. В Унгария и Полша нещата са по тежки. Една от основните дейности беше да се проведе работилница, която съчетава академични изследвания и практически примери. Беше замислено да се случи в София, но целенасочено беше проведена в Централния Европейски Университет в Будапеща. Държавата със своята тежка машина и законодателни промени, на практика се опита да изгони тази институция от държавата. По време на събитието академици са представяли какви са били формите на натиск в тези три държави и какво можем да извлечем като уроци, като нещо полезно, което можем да използваме в ситуацията, в която се намираме в момента. Разбира се тя не е същата, нещата се променят. Първо ние виждаме, че нещата в различните държави са различни. Второ виждаме, че нещата се повтарят. Каква е разликата и защо Унгария и Полша са в толкова лоша ситуация в момента. При тях натиска е законодателен и идва от държавата. В Унгария съвсем скоро на тринасти февруари беше внесени серия от законопроекти обединени под общо заглавие „Да спрем Сорос“. Те са насочени изцяло срещу организации, които подкрепят бежанци и миграция, което е абсолютно в противовес с идеите на правителството. Предвижда се тези организации да плащат 25% данък върху чуждото финансиране тоест финансиране от външни донори. Вече е в сила законодателство което ги принуждава, ако получат финансиране над 24 000 долара, ако не се лъжа, са длъжни да се организират като чуждестранни организации. Може би сте запознати със ситуацията в Русия, как това нещо е с негативна конотация, как това те поставя в ситуация едва ли не на „Враг на народа“. В Полша ситуацията е сходна. Там отново инициативите са законодателни. Сега има инициатива да се централизира финансирането на организациите с нестопанска цел, като идеята е да се създадат единен държавен орган за това и директорът му се назначава от Министър председателя. Сами разбирате, че това абсолютно ограничава кръгът от организации , които ще бъдат подкрепени, защото в държави, които са с крайно десни правителства имат целенасочена политика, да ограничават, гласовете, които са в противовес с това към което се стремят. В България ситуацията е малко по-различна. Тук нямаме такова явно законодателство макар, че през изминалата година имаше опит да се забрани на магистратите да извършват изследователска и научна дейност, която се финансира от чужди организации. Това не мина. Ето сега интересен е примера, които беше предложен от Делян Пеевски за медиите, за това да има по-голяма прозрачност на собствеността на медиите, на това от къде идват грантовете и отново се насажда това мислене, че чуждестранното финансиране е нещо лошо, което е в противовес с интересите на държавата. Но вие знаете, че тук нещата са малко по различни, ето сигурна съм, че и За Земята са го усещали и ние се сблъскваме с най-вече имиджови атаки, които минават през медии, които не отговарят на стандартите за етична журналистика, които насаждат неверни понятия, наслагват етикети ,като „Зелени октоподи“, като „Зелена мафия“ като в съзнанието на хората вече някак си се загнезди един обществен фолклор и това е проблем, защото когато е опетнено името на гражданското общество, като такова, много по-трудно ти е да възстановиш доверието на хората и иди обяснявай, какво значи „Зелен октопод“.

Най-горещата тема в момента, която събуди новия враг е свързана с конвенцията на Европа за „Превенцията и борба с насилието срещу жени и домашното насилие“. Нарочно казвам пълното и название за да се помни за какво е все пак тази конвенция. Защото темата много се измести, при нас се получи тази история, която я няма в други държави. „Днендъра“ като новата обща митодология, като новия общ враг. Аз доколкото видях видях, днес във Варна има събитие за граждани, които са против ратификацията и отново до колкото виждам, проблемът е бил, че нашите традиционни ценности, българските традиционни ценности са под заплаха от „Днендъра“. Ние наскоро препубликувахме една статия, където ясно показва как в Латинска Америка, фалшивата джендър технология служи на крайно десните партии и това нещо е един общ фалшив враг, които обединява крайно десните идеологии, в същност за заплаха за правата на жените и за феминизма като такъв. На мен много ми беше интересна дискусията, която се проведе при Председателя на народното събрание. Там основно бяха изказани тези от сходни организации и това нещото, което ние наблюдаваме да кажем правим паралел с Полша. Една от другите държави, които изследваме в рамките на проекта. Там много голям е проблема с правото на жените да правят аборт. Знаете имаше такива протести, срещу опита за законодателство, което се опитва да ги забранява. Така, че тази тема ние виждаме като част от насаждането на фалшиви врагове – соросоиди, еврогейове и други подобни заплахи за нашето общество. Част от този проект – „Да си припомним Европа“ и нашата журналистическа работа беше представена в рамките на миналогодишният форум „Конференция по демокрация“. Тогава аз представих нашата платформа „Евро мегдан“. От тогава ние развиваме нашето регионално издание „Блулинк сторис“ в което разказваме истории от централна и източна Европа. В този проект ние искаме да разкажем успешни и неуспешни примери не само от тези трите държави, а от цяла Централна и Източна Европа. За граждански организации, които са под натиск и какво можем да направим за да се преборим с това. Дали сме пример от Румъния, които разказва отново за медиен натиск върху няколко граждански представители, отново обвинени, че взимат колосални суми от организации свързани с Джорд Сорос. Че са противници на народа и т.н. В Румъния има пример за законодателно въздействие, тъй като там граждански организации, които имат външно финансиране са длъжни да го декларират на всеки шест месеца, даже не само външното финансиране, а всеки приход, което е административен натиск, които ги задължава.

Какво е важно да направим? Ние смятаме, че организациите трябва да се обединят. Самото гражданско общество е редно да види, че има един общ враг, независимо дали ние сме разделени по някои свои различия, дали подкрепяме да кажем един международен документ или не, истината е че това което се случва – държавната машина иска да запази статуквото и всъщност общо взето натиска пред, които сме поставени идва от едно и също място. Ние смятаме, че когато става дума за гражданско общество трябва да се направи една разлика, да има някакъв ценностен и качествен анализ. Кой всъщност може да попадне в гражданското общество? Защото това, че си регистриран от един закон не те прави може би гражданско общество, ако не изпълняваш ценностите, които са възприети и от Европа – толерантност, демокрация и т.н. Така, че важно е и да разграничим реалните организации от фалшивите такива. Тук искам да ви поканя през април ще направим нашият ежегоден форум „Време за действие“, където ще обсъдим тези въпроси и се надявам, че заедно с вас ще намерим решение на тези проблеми.

Благодаря Ви за вниманието!