Петко Ковачев е изпълнителен директор на Института за зелена политика и експерт към проекта „Да бъдем енергийно независими“, реализиран от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и „Зелени закони“. Работи по проблеми, свързани с енергетиката, енергийните политики и връзката им с опазването на околната среда от 1990 г. насам. Енергиен координатор на CEE Bankwatch Network за България (1997 – 2006 г.). Работи по проекти, свързани с алтернативните сценарии за енергийно развитие на България, бъдещето на атомната енергетика, финансирането на енергийната ефективност и ВЕИ от международните финансови иснтитуции.
- Г-н Ковачев, какво успя да свърши екипът на проекта „Да бъдем енергийно независими“ за няколкото месеца работа от есента на миналата година?
- Чрез депутати от бившия вече парламент успяхме да внесем в парламента проектозакона за ВЕИ – общо дело на ОЦОСУР, „Зелеви закони“ и „Грийнпийс“. Проведохме кръгла маса във Варна с граждани и експерти. Изяснихме помежду си целите и идеите, които да пропагандираме и да комуникираме с местните власти и гражданите. Целта е в българското законодателство да бъдат вписани облекченото производството на ВЕИ от граждани за собствени нужди, да бъде въведен т. нар. нетметъринг и енергийните общности. Заради липсата им България е в наказателна процедура от Европейската комисия.
- Успя ли да направи нещо по темата предишното Народно събрание?
- За съжаление не до край. Имаше опит да се облекчат процедурите по Закона за устройство на територията за инсталиране на мощности до 20 киловата за собствени нужди. Законът, който ние внесохме и който много добре транспонираше изискванията на ВЕИ Директивата, се забави. Водещият законопроект на Министерството на енергетиката беше внесен в последните дни на предишния парламент. Абсолютно ненужно това наложи нашият законопроект да изчака този на Министерски съвет. След като и той беше внесен, парламентът се разпусна. Нямаше технологично време да бъде приет. В момента, в който бъде конституиран нов парламент, се надявам да го внесем отново чрез хора, които имат разбиране по темата в бъдещия парламент.
- Какви са прогнозите – кога най-рано може да се случи приемането на закона?
- Когато в България се раздават мандатите, се получава нещо като руска рулетка. Парламентът може да бъде конституиран в рамките на седмица – две след обявяване на резултатите от ЦИК. Оттам-нататък как ще се създават комисиите, за да може да се влезе в процедура, е наистина въпрос на гадаене. Да се надяваме, че през май това може да се случи и да внесем законопроекта.
- Какво бихте посъветвали гражданите, които възнамеряват да си поставят фотоволтаик и да се присъединят към енергийната система – да го направят сега или да изчакат промените?
- Не трябва да се чака. И в момента възможностите за малките мощности са прилични като срокове и цени. Битката е с енергоразпределителните дружества, които трябва да предоставят т.нар. точки за достъп, т.е. да определят възможността за бързо включване към мрежата. Колкото повече граждани заявят документирано желание да го направят и открият процедури затова, толкова повече натискът към ЕРП-ата ще даде резултат. Когато монополистът бива притискан от двама души с интерес и от 2000, резултатите са различни. Допълнително към фотоволтаиците гражданите може да инвестират в термопомпи и в т.нар. ветрови кълбета – инсталации за добив на енергия от вятър за урбанизирани територии, за които няма нужда от специални разрешения. Ако един гражданин иска да върви към енергийна свобода, той и сега има възможности да го прави. Хората не бива да чакат само на проекти, финансирани от ЕС, от бюджета или други публични фондове. Цените на инвестиционните разходи в момента са твърде прилични и гарантират, макар и по-бавно, но по-сигурно изплащане на инвестицията. Хората трябва да извадят парите от банките и да решат, че искат да направят нещо добро за себе си.
- Т.е. да пожелаем на гражданите да бъдат енергийно активни.
- Да. И от енергийна активност да преминат към енергийна независимост.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
