Парадоксът: Да гориш газ, за да се справиш с жегите

Да гориш газ, за да се справиш с жегите е нещо като да назначиш подпалвач за началник на пожарната. Действията на модерния хомосапиенс стават все по-нелогични в невиждания в цялата му история стремеж към удобство. Такива размисли провокира у мен една кратка новина, която чух по радиото. Тя гласеше следното:

„Испания се видя принудена да включи всичките си газови централи, за да се справи с нарасналото потребление на ток заради високите температури, предаде агенция „Ройтерс“, като се позова на промишлената асоциация „Седигаз“. Страната, както и редица други, е обхваната от гореща вълна, която тласна температурите над 40 градуса по Целзий. Повишената употреба на климатици доведе до нараснало потребление на електричество“.

Ето няколко момента от парадокса – използване на газови топлоелектроцентрали (ТЕЦ) за производство на електричество, което после се използва за работата на климатици:

1. Топлоелектрическите централи, които изгарят газ, предизвикват големи емисии на парникови газове като въглероден диоксид (CO2). Именно тези емисии се считат за главен фактор в глобалното затопляне и изменението на климата.
2. Процесът на производство на електроенергия в ТЕЦ включва и значителни загуби на енергия във вид на топлина. Този процент на загуби може да бъде значителен – между 30% и 70%, в зависимост от технологията на ТЕЦ.
3. Климатиците работят на електричество и консумират голям обем енергия, особено по време на летните месеци, когато топлоелектроцентралите често са в най-голямата си активност заради увеличената електрическа натовареност.

Парадоксът се състои в това, че за да охладим помещенията си с климатици, използваме електричество, което е произведено от горива, които предизвикват изменението на климата. С други думи, използваме една форма на замърсяваща енергия (горива в ТЕЦ), за да се справим с друга форма на замърсяваща емисия (топлинните емисии от климатиците).

Решенията за избягване на парадокса могат да бъдат технологични или поведенчески. Технологичните решения включват преминаване към по-чисти и ефективни източници на енергия, като възобновяеми източници (слънчева и вятърна енергия) или използването на модерни, ефективни ТЕЦ със системи за улавяне на вредните емисии. Поведенческите решения обхващат повишаване на осведомеността за енергийната ефективност и употребата на климатици в по-умерен мащаб, когато е възможно.
Този парадокс само подчертава пред хомосапиенс необходимостта от преход към по-устойчиви и екологични начини на производство и употреба на енергия, което е ключов фактор за справянето с предизвикателствата на изменението на климата.