Възрастен мъж с навити до колене крачоли се е навел над малкия клокочещ гьол и пълни пластмасови туби с водата. „Излязоха ми рани по краката, на колко лекари ходих, какво ли не мазах, не минават. Сега ще опитам да ги кисна в тая вода“, споделя мъжът, който е от Долни чифлик.
Изворът, по-известен като горящата вода, е на 5-6 км от общинския център и на около 50 от Варна. Намира се в местността Ботево, до главния път от Варна – малко преди село Кривини, на широка отбивка. Около асфалта е покрито с битови отпадъци. Въпреки че само преди месец и половина доброволци са почистили района, мръсотията продължава и между дървета в гората. Най-близкият контейнер за смет е на около 200 м. Жители на района настояват пред община Долни чифлик тук също да се постави такъв. 
Пресъхнала чешма, два полуразрушени басейна, пълни с отпадъци и останки от две стени напомнят, че някога тук е кипял живот. Сега целебната за мнозина вода си проправя път изпод земята, от каптаж в основата на скален отвор. Само при лек допир на клечка кибрит с повърхността, лумва огън.
Откриват я в началото на 50-те години на миналия век по време на сондаж за търсене на нефт и газ, на около 600 м дълбочина. Бликва като гейзер. Изследвания сочат повишено съдържание на йод, на който се дължи жълтеникавият й цвят. Наличието на метан пък позволява възпламеняването й. На вкус е солена и мека, а температурата й – близка до тази на човешкото тяло. Това я прави привлекателна за бани, за лечение и профилактика най-вече на различни кожни заболявания. Славата й бързо се разнася. Изграждат се два басейна тип „топила“ – за мъже и жени и заведение. Назначава се денонощна охрана. Заедно с природните дадености, районът привлича ежегодно стотици туристи на палатки.
„Тук на абитуриенската посрещнахме изгрева – връща се назад в спомените си възрастният мъж, дошъл за водата от Долни чифлик. – А през 1975-а в казармата разказвах, как ловяхме риба на реката и я печахме на горящата вода. Никой не ми вярваше.“
Въпреки че не е добра на вкус заради солеността си, водата става истински хит след аварията в Чернобил именно заради високите си концентрации на йод. Някои и до днес твърдят, че е добра и за вътрешен прием и че няколко глътки дневно помагат при гастрит и лениви черва.
„Като малка, краката ми се възпалиха, набодени от стърнището по време на жътва. Водеха ме три дни на чешмата. Краката ми се успокоиха и започнах да се движа“, разказва 80-годишната Минка от Кривини. Жената пази в спомените си десетки истории за изцеление на малки и големи с кожни проблеми. „И сега хората продължават да идват, да пълнят туби и да се мият на място, твърди жената. – Такова чудо не трябваше да се оставя. Районът беше хубав, чисто беше. Може да се изкара водата над пътя, да се направи почивна станция за лечение. Тук винаги ще бъде пълно с хора.“
Изворът в местността Ботево се стопанисва и управлява от Община Долни чифлик. Това отговориха от Регионалната инспекция по околна среда и води на запитване на ЕкоВарна. Водата не попада в защитени територии, въпреки че в землището на село Кривини се намират две защитени зони по „Натура 2000“ – „Камчийска планина“ и „Камчийска и Еменска планина“. От общинската управа заявяват, че теренът, на който се намира т. нар. „горяща вода“ е частен, което на практика им връзва ръцете. Според зам.-кмета Любомир Вангелов, не е документирано, че водата е минерална. Само до преди няколко години „горящата вода“ е била изцяло отговорност на държавата. Тогава е осъществена и продажбата на горския терен.
Справка в кадастъра показва, че собствеността на земята, от която блика горящата вода, е на фирма „Шери Ю“ ЕООД. Основната дейност на едноличното дружество е дърводобив. Опитите ни да се свържем с фирмата се оказаха безуспешни. Най-близкият туристически обект е етнокомплекс Кривини. От там заявиха, че имат клиенти от Варна, които идват заради извора. Водата е лековита, но е занемарена и на практика не се използва, твърдят от управата на комплекса.
„И сега спират коли да питат за извора. Упътвам ги. Дано някой я вземе и я възстановят“, надява се 84-годишната Петра Кирова. По официална статистика в Кривини живеят 89 души. „Повечето са преселени, които купиха къщи тук. Няма вече живот в селата. Няма… Младите заминават в града, а ние си отиваме.“ – тежка въздишка се отронва от гърдите на възрастната жена…
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
