Автор: Свилена Велчева
Публикувано на 11/01/2024

„Растенията, получени чрез новите геномни техники трябва да бъдат регулирани както и досега по действащата в момента директива. Настояваме българското правителство, българските депутати в Европарламента и Народното събрание да отхвърлят проекта за Регламент на ЕС.“ Това се посочва в обща позиция на над 70 граждански и браншови организации, учени и агрономи, която беше внесена днес в Министерски съвет и Народното събрание. От Варна в декларацията участват Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Морски клуб “Приятели на морето” и фондация “Мейдей”.

Неправителствените организации настояват ЕС и националните правителства да направят повече изследвания относно рисковете за здравето, околната среда и биоразнообразието, и на социално-икономическите въздействия на новите ГМО, и разработването на общи методи за откриване. Според тях, вземащи политически решения, трябва да дадат приоритет на правата на потребителите и опазването на околната среда, и здравето пред икономическите интереси на няколко мултинационални компании.

В позицията се настоява още всяка страна членка на ЕС, като суверенна държава, да има право на собствени решения, свързани с култивирането и предлагането на пазара на генно модифицирани семена, посадъчен материал и храна.

Становището беше внесено в деня, в който в Брюксел заседаваше работната група по земеделие, на която от българска страна присъства Ивелин Ризов от Министерството на земеделието и храните. На заседанието беше обсъден предложения през юли 2023 г. от Европейската комисия регламент за улесняване пускането на пазара на нови ГМО. Продуктите, получени чрез нови геномни техники, могат да имат модифициран геном без вмъкване на трансгени и могат да се разпространяват в целия Европейски съюз без оценка на риска, проследяване или етикетиране. В такъв случай по-голямата част от растенията, получени по този метод, ще се считат за равностойни на конвенционалните растения и няма да подлежат на ограниченията, които понастоящем се прилагат за ГМО.

Решението ще бъде подложено на гласуване на 24 януари в комисията по околна среда на европарламента. Гласуването в пленарна зала на ЕП за сега е планирано за февруари.
Според общото становище на българските екологични и аграрни сдружения, това предложение представлява пряка заплаха за биологичното и дребномащабното земеделие. ГМО растенията могат да замърсят други растения чрез опрашване и човешки грешки по веригата на доставки. Например, пчела, която се храни в поле с растения, получени чрез нови геномни техники, може да пренесе замърсен прашец в близките биологични култури. Без строга регулация, земеделието, свободно от ГМО, ще изчезне, смятат експертите.

Сред доводите против предложението на Европейската комисия за дерегулация, българските неправителствени организации посочват:

Освобождаването на нови, неизпитани ГМО в природата. Досега не е направена оценка на преките и косвените въздействия от пускането на нови ГМО в природата. Например не са провеждани изследвания за това как новите ГМО взаимодействат с пчелите и другите опрашители, нито как отглеждането на ГМО може да ускори загубата на биологично разнообразие.

Повечето генетично модифицирани организми, които са в процес на разработване, ще бъдат изключени от настоящото законодателство за ГМО. Комисията предлага да се премахне регулирането на всички ГМО с модификации под произволен брой от не повече от 20 различни места в генома и не повече от 20 нуклеотида на всяко място. Те биха могли да се предлагат на пазара без етикетиране и проследяване. За тези ГМО няма да се изисква предварителна оценка.

Повече от 90% от ГМО, които са в процес на създаване чрез новата технология за редактиране на гени CRISPR-Cas, биха попаднали в тази почти пълна дерегулация (категория 1). Само няколко други ГМО все още ще трябва да преминат през намалена оценка на риска (категория 2). За тези ГМО ще се оценяват само планираните ефекти от манипулацията, а непредвидените ефекти няма да се разглеждат.

Ако това предложение за Регламент бъде прието, потребителите вече няма да могат да избират дали да консумират генно модифицирани храни, а преработвателите на храни вече няма да могат да гарантират чистотата на своите продукти, въпреки че голямото мнозинство от европейските граждани изискват прозрачност и ясно етикетиране на ГМО в храните.

Производителите на биологични продукти ще бъдат задължени да поддържат продуктите си без ГМО за своя сметка, но няма да имат възможност да ги сертифицират като биологични.

Съвместното съществуване на производители на ГМО и производители, които не произвеждат ГМО, ще бъде оставено на държавите-членки, като досега в света няма разработена система за съвместно съществуване между ГМО и другите начини на земеделско производство. Но правото на страните да забраняват или регулират отглеждането на ГМО на тяхна територия ще бъде отнето.

В проучване на НЦИОМ през 2010 г. 97% от хората в България не желаят ГМО. Желанието за осведоменост и негативните нагласи към ГМО са приоритет на цялото общество

Премахване на правото на потребителите да знаят, както е определено в европейските договори, както и в общото законодателство на ЕС в областта на храните. Като се изключат новите ГМО от изискванията за етикетиране, потребителите, земеделските производители и цялата хранителна верига вече не могат да знаят дали семената, съставките и крайните хранителни продукти, които купуват, съдържат нови ГМО или не.

Лишаване на правителствата от правото им да забраняват отглеждането на нови ГМО на своя територия. От 2015 г. насам 17 правителства, включително и България вече са забранили отглеждането на ГМО.

Премахване на основни отговорности за биотехнологичната индустрия, като например предоставяне на метод за изпитване за всеки нов ГМО, който разработват. Новото законодателство прави невъзможно за земеделските производители и хранителния сектор, които искат да произвеждат конвенционални, биологични или свободни от ГМО храни, да се предпазят от нежелано замърсяване. Европейската комисия предлага методите за тестване да се заплащат от тези, които искат да избегнат новите ГМО, и да се премахнат публичните регистри за отглеждане.

Невъзможност за националните органи да контролират безопасността на храните от нови ГМО, тъй като биотехнологичната индустрия вече не е задължена да предоставя методи за изпитване, нито операторите са длъжни да проследяват продукта по хранителната верига.

Патентите срещу земеделските производители. Почти всички растения от НГТ са патентовани. Комисията на ЕС играе в ръцете на световните корпорации за семена, защото проектозаконът насърчава навлизането на пазара на патентовани семена и по този начин монополизирането на семената. Ако тази дерегулация се осъществи, в ЕС ще има поток от патентовани семена, включително както генетично модифицирани, така и конвенционални семена. Това ще има катастрофални последици за малките и средните селекционери на семена, фермерите, производителите на храни и потребителите.

Ако това предложение бъде прието от Европейския парламент и Съвета, това би променило и пазара на семена, тъй като новите скрити ГМО ще бъдат патентовани. Правата на селекционерите и фермерите на свободен достъп до генофонда от семена скоро ще бъдат блокирани от претенциите за интелектуална собственост на големите компании за семена и агрохимикали, и техните адвокатски кантори. През последните години концентрацията на световния пазар на семена се е увеличила с тревожни темпове: основните играчи са Bayer/Monsanto, Corteva, BASF и Sinochem/Syngenta, както и Limagrain и KWS22.

Бъдещето е в едно разнообразно, опазващо природата земеделие и самоопределящо се хранене, което върви ръка за ръка с истинска защита на климата и околната среда.

Настояваме българското правителство, българските депутати в Европарламента и Народното събрание да отхвърлят проекта за Регламент на ЕС, заключава позицията на българските сдружения.

Снимката към текста е от протестите пред Областна администрация Варна през 2010 г. срещу разрешаването на ГМО в България.

АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!

Моля, сподели тази информация, за да стигне до повече читатели!

за истината

Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.

Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина