Млад агроном от Варна участва в третото в света научно изследване за това по какъв начин комуникират растенията. Кристияна Опрева е на 24 г., магистър от Аграрния университет – Пловдив.
– Кристияна, разкажи повече за научния проект, свързан с изследване комуникацията на растенията, в който участва?
– Заедно с проф. Емилия Михайлова и гл. ас. Теодора Пашова от Аграрния университет в Пловдив изобретихме метод, чрез който да разберем как комуникират растенията. Избрахме си четири вида растения – от декоративното градинарство, от овощарството и лозарството. Сравнихме техните честоти, т.е. какви звуци всяко от тези растения издава. Използваните растения от декоративното градинарство бяха мушкато и еписция. Установихме, че две растения от един и същ вид могат да комуникират едно с друго, благодарение на честотите, които издават. Честотите са над 20 килохерца, което не може да се чуе с нормален човешки слух. Има хипотези, че съществуват хора, които ги улавят, но все още това е обект на изследване. При растенията от овощарството и лозарството установихме, че когато отрежеш клонка от дърво или лозова пръчка, се установяват звуци, които буквално означават вик за помощ, защото са отделени от майчиното растение. Специално от овощните дървета използвахме ябълка, която издаваше много чести звуци в определен интервал. Благодарение на това, установихме, че в определен диапазон от честоти можем да „чуваме“ растенията. За да разберем точно какво казват, направихме и допълнителни изследвания – чупихме пръчки, пъпки, рязахме клонки, късахме листа. Установихме, че чрез физичен метод – нараняване, и звуков метод – чуване, растенията наистина общуват с нас и помежду си.
– Откъде този интерес към такъв тип изследване. Преди време ми беше споменала, че се захващаш с нещо подобно, но звучеше като научна фантастика…
– С всички материали, които изчетохме по темата за последните 9 месеца, установихме, че само на две места в света са правени подобни изследвания. Идеята ми подхвърли един приятел, който беше гледал в Интернет как хора записват растения. Замислих се дали биофизиката може да работи за мен. Методите, които използвахме – звуците, които открихме и физическия метод – чупене, откъсване и т.н., ни помогна да разберем, че трябва да търсим биофизиката при растенията. Ако застанем, например, пред едно дърво, то със сигурност носи енергия, носи звукова честота, носи буквално светлина, която на нас би ни била полезна, ако знаем какво казва в дадения момент. Нашето изследване е третото подобно в света. Първите две са в Тел Авив, Израел, и в Нидерландия.
– Като те слушам се сещам за една история на свекърва ми, как заплашила едно растение, че ще го изхвърли, ако не разцъфне, и то се отрупало с цвят. Възможно ли е растенията да ни разбират, а ние тях – не?
– Ако използваме отново методите на биофизиката, растенията може би наистина ни чуват. Но го правят на такива честоти, които ние не си въобразяваме, че издаваме чрез говорене, т.е. представете си едно пипкане, едно свистене, с което казваме нещо на растенията. Аз имам ябълка „Златна превъзходна“ в двора и докато строяхме къщата, какво ли не я гази… Бях й казала един ден, че ако не престане да се криви като манекенка, ще яде брадвата и ще си засяда нова. Същата година роди толкова много ябълки, че счупи клоните си. Вече седма година е жива. Когато старите хора казват, че растенията ни разбират, вероятно са прави. Растенията са много полезни организми и не трябва да ги убиваме. Моят съвет е, вземете си растение вкъщи, говорете му с любов, обичайте го все едно е ваше дете и то ще ви се отблагодари. Ще освежи въздуха в дома ви, ще ви даде прекрасни цветове, на които да се радвате всеки ден.
– Освен чисто емоционални и чисто човешки, как биха ни променили знанията, че растенията ни разбират?
– Ако разбираме растенията, ще знаем, когато някое е болно, за да му помогнем. От гледна точка на земеделците и на агрономията, като наука, всъщност това ще помогне в борбата с вредителите. Ако разберем растенията, един ден ще разберем и всички други живи организми. Може да живеем в симбиозата с растенията, насекомите, животните, да бъдем едно цяло, ние да добруваме на тях и те на нас.
– Какви ще са следващите ти изследвания в тази насока и какви резултати се стремиш да постигнеш?
– Въпреки че е научна тайна, ще ви издам малко. Целта ми е да изследвам плевелите. Да вземем например кукувичата прежда, която може буквално да изсуши доматите, краставиците, пипера… Ако знам какво казва, мога да й повлия така, че да се премести на друго място и да зарази друг плевелен вид, а не и културното растение.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for developmentCSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от организаторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.
