Наръчникът на гражданския активист е съставен от адвокат Александър Асенов с цел да помогне с правна консултация при организирането на граждански акции и инициативи. Публикуваме пълния текст без редакторска намеса. При необходимост от допълнителни правни съвети може да се обърнете към Правния фонд на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.
Принципът на правовата държава предвижда всички обществени отношения да бъдат регулирани от правни норми. За прилагането на тези норми са предвидени компетентни държавни или общински институции, които да гарантират спазването на закона.
В отделни случаи могат да възникнат конфликти между представители на различните обществени сектори, като проблема може да бъде свързан както с действията на отделни граждани, така и с дейността на различни стопански субекти, а много често и с действия на самите компетентни органи.
В тези случаи, независимо дали се нарушават конкретни правни норми или се нарушават нормите на обществения морал, включително чувството за обществена справедливост, между отделните субекти може да се породят разнопосочни мнения или различно тълкуване на правните норми.
В основата на такива конфликти могат да бъдат и различните интереси, които страните отстояват в конфликта, като при засягането на обществения интерес такива конфликти могат да се трансформират в обществени проблеми.
За разлика от личните конфликти и проблеми , обществените конфликти и проблеми преплитат интересите на многобройни социални субекти, които имат различен статут и функции. Компетентните институции не винаги съумяват да приложат закона в насока за защита на обществения интерес.
Това може да се дължи на неправилно тълкуване на закона, на липса на компетентност, а в някои случаи и на наличието на корупционни практики, които деформират позицията на публичните институции.
Затова като коректив на дейността на тези институции, и за защита на обществения интерес трябва да действат структурите на гражданското общество.
Гражданското общество предполага, че за спазването на закона трябва да следят и самите граждани, които да осъществяват граждански мониторинг, върху дейността на институциите.
До голяма степен защитата на правата на гражданите в правовата държава е свързано и с извършването на действия от самите граждани за защитата на тези права.
Гражданският мониторинг се осъществява от активни граждани, групи на такива граждани и редица организации от т.н. „трети сектор“, като дейностите могат да се извършват индивидуално или от сформирана група/екип с разпределение на функциите.
В отделни случаи, когато това е предвидено в закона или го налагат обстоятелствата може да се наложи да се формира и да се регистрира юридическо лице, или да се формира квазиюридическо лице, например инициативен комитет, инициативна група.
От съществено значение е изграждането на мрежи и коалиции, което изисква задълбочени усилия при търсенето и привличането на партньори.
Преди всичко гражданските активисти трябва да определят точно и ясно проблема, с който са решили да се борят.
Дефинирането на проблема е ключово, тъй като това ще определи всички последващи стъпки.
Много често проблемът е по – сложен и по- многостранен отколкото, първоначано изглежда и трябва да се прецени дали трябва да се действа срещу проблема в неговата цялост, или да се акцентира върху отделни негови аспекти.
Това, на следващо място, изисква да се дефинира начина и средствата за решаване или облекчаване на проблема.
Въз основа на тази преценка ще може да се планира стратегия. която да реши генерално проблема или да се премине към неговото поетапно разрешаване, чрез „малки стъпки“.
В зависимост от проблема и приетите начини за неговото решаване се набелязват конкретни цели, и се предвижда да се предприемат конкретни действия.
За да е ясно как може да се реши определен прблем трябва да се изясни и кои са участниците в процеса, както тези които са включени по подразбиране така и тези които са допълнително привлечени.
Следва да се идентифицират всички заинтересовани страни, както и да се определят техните интереси, както и тяхната роля и позицията им в контекста на проблема.
Трябва да се определят кои са компетентните институции, които са отговорни за разрешаването на проблема и които ще изразяват мнение и ще вземат решения във връзка с проблема. Институциите принципно следва да бъдат обективни и да следят за спазването на закона, но тяхната позиция може да ги превърне в ценни партньори или обратно да ги превърне в стопер за разрешаването на проблема в желаната насока.
На следващ етап трябва да се определят засегнатите страни.
Това са страните, които са пряко засегнати от проблема, както тези които са негативно засегнати, така и тези, които извличат определени ползи от развитието на проблемната ситуация.
С първите следва да се търси и да се създаде партньорство и сред тях следва да се търсят съмишленици, докато вторите ще имат очевидно противоположни позиции, но могат да се търсят варианти за компромиси и сближаване на позициите.
Не на последно място трябва да се определят всички други страни, които не са пряко засегнати от проблема, но в зависимост от своите функции могат да допринесат за избраната кауза. Именно на този етап следва да се приложи и подходът за създаване на мрежи и коалиции, който бе споменат по-горе.
Тук могат да се споменат различните неправителствени организации, както граждани или групи на граждани, които имат сходни проблеми в други региони на страната.
В зависимост от конкретната специфика на проблема трябва да се привлекат и тематични експерти /еколози, архитекти, инженери, икономисти и др/, които да подпомагат активистите от техническа страна, а така също и да се осигури правната обезпеченост чрез ангажирането на правоспособни юристи.
Важна роля в процеса на гражданската активност играят и медиите, които винаги трябва да се търсят като партньори или поне да се гарантира безпристрастното медийно отразяване на становищата и действията на гражданските активисти.
В своята дейност гражданските активисти могат да използват многобройни инструменти в зависимост от параметрите на проблема който искат да разрешат.
Изброяването на всички инструменти не е възможно, в рамките на този кратък наръчник, но въпреки това могат да се посочат някои основни инструменти, които се използват преимуществено и имат най-голяма степен на интензивност, като се акцентира върху тяхната специфика.
На етапа на планирането, както и текущо , в хода на дейността на гражданската активност е важно да се разполага с надеждна и полезна информация.
В тази насока гражданите разполагат с един изключително силен инструмент и това е заявлението за достъп до обществена информация. Конституцията гарантира, че всеки гражданин има право да търси, получава и разпространява информация, като това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Правото на достъп до обществена информация и правото на повторно използване на информация от обществения сектор се уреждат от Закона за достъп до обществена информация.
Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация, по реда на този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Законът не се прилага за достъп до всяка информация, а само за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Това са и субектите които са длъжни да предоставят информацията.
В отделни случаи информация може да се търси и от публично правни субекти, различни от тези органи, включително публично правните организации, а дори и от физически и юридически лица от частния сектор, но само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
За да се прецени дали информацията подлежи на предоставяне трябва да се има пред вид, че по смисъла на закона „обществената информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти независимо от вида на нейния материален носител.
В същото време информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор.
Тази информация може да се използва повторно, като повторно използване на информация от обществения сектор е използването й за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор.
Наред с достъпа до обществена информация, за търсенето и разпространяването на информация, могат да се използват и допълнителни средства например да се отправят официални запитвания относно позицията на публичните институции или да се ангажира тяхното експертно становище.
Препоръчително е да се използва като източник до информация и достъпа до публични регистри и други открити източници, включително медийни публикации.
Както се изтъкна ролята на медиите в търсенето и разпространяването на информация е особено важно, като това изисква да се поддържат връзки с медиите, като инструмент за информиране на обществеността и формирането на общественото мнение и позицията на институциите.
В много случаи единствено под медиен натиск и в създадена прозрачна среда, институциите могат да формират обективна позиция и да се избегнат корупционните практики.
Гражданските активисти могат да използват редица средства за въздействие върху общественото мнение и за популяризиране на идеите си, както и за натиск върху публичните институции.
В тази връзка актуално е организирането на определени публични мероприятия под различна форма.
Конституцията гарантира, че гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, като редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
Приложимият закон е Закона за събранията, митингите и манифестациите, който урежда реда за организиране на подобни публични прояви, но е важно да се отбележи, че може да са предвидени отделни разпоредби и в прилаганите от всяка община наредби, преди всичко в общинските наредби уреждащи обществения ред.
Събранието или митингът може да се провежда на открито или в закрито помещение.
Принципно събрания, митинги и манифестации могат да се провеждат по всяко време на денонощието освен в часовете от 22,00 до 8,00 ч., като това важи основно за мероприятията на открито.
За митинги и събрания на закрито не се изисква разрешение или уведомление, а за свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.
В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението може да се направи в еднодневен срок.
Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 часа преди провеждането и, а в неотложни случаи – най-малко два дни
Организаторите на събранието или митинга вземат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането му.
В определени случаи правото на провеждане на публичното мероприятие може да бъде ограничено. Така например когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.
В редки случаи правото на провеждане на публичното мероприятие може да бъде изцяло игнорирано, като кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната, застрашават обществения ред в съответното населено място, застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка, нарушават правата и свободите на другите граждани.
Забраната се налага с мотивиран писмен акт в срок от 24 часа от уведомяването за провеждането на мероприятието.
Тези ограничителни и следва да се тълкуват изключително ограничително, но в практиката се забелязва тенденция да се злоупотребява с правото на ограничение и забрана на публичните мероприятия.
Злоупотребата с налагането на забраната или ограничението се подпомага и от приемането на общински наредби, които разширяват неправомерно възможностите за прилагане на такава забрана или за ограничаване на правото на публични мероприятия.
В тези случаи винаги трябва да се прилага закона, който има приоритет пред общинската наредба, а заповедите следва да се обжалват пред съда.
Гражданските активисти разполагат и с широк спектър от възможности да изразят своето мнение и да подадат до публичните институции различни заявления, становища, и възражения, както и да участват в различни форми на публични обсъждания.
Това са множество инструменти, които гарантират прилагането на така наречената „демокрация на участието“.
Тези права се уреждат от различни закони и в рамките на различни процедури, като трябва да се отбележи, че колкото по-засегнат е обществения интерес толкова по – голяма трябва да е възможността за изразяване на мнение.
Най- ясно това е изразено при решаването на въпроси свързани с околната среда, градоустройственото и благоустройственото развитие и планиране, засягането на основни политически, социални и икономически права на гражданите и други подобни съществени въздействия върху обществения интерес.
На гражданите, съгласно Конституцията, е гарантирано, че имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
В тази връзка всеки може свободно да упражни правото си на подаване на петиция/т.е./ искане до всеки публичен орган.
Принципно начинът и формата на подаване на подобни искания не е ограничен, като например съществува често използваната практика, колективното искане да се подава под формата на подписка.
Когато подобно искане е подадено до съответния орган той следва да се произнесе по него, като ако друго не е предвидено това става, най често в едномесечен срок.
Съществува обаче тенденция, ако не е налице специален ред за подаване или разглеждане на искането, отговорът да се забавя или искането, да се приема само „за сведение“ и дори изцяло да се игнорира.
Затова е препоръчително да се търсят инструменти, които са предвидени изрично, като възможност в закона, защото те по трудно могат да бъдат пренебрегнати, при наличие на ясни и предвидими процедури за разглеждането на искането.
Подобни процедури има в Административно-процесуалния кодекс, Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и в многобройни специални закони, които предвиждат подаването на различни видове молби, становища, жалби, и възражения.
Необходимо е добре да се проучат и задълженията на публичните институции да реагират и решават, когато са сезирани с определено искане, както и задълженията им да издадат съответния акт или да извършат необходимото действие.
В тази връзка трябва да се знае, че публичните органи трябва да действат според предвиденото в закона, и да прилагат принципи като законност, достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост.
Трябва да се знае и че институциите в повечето случаи следва да прилагат т.н. „служебно начало“ тоест да действат и да събират всички необходими доказателства дори и когато няма искане от заинтересованите лица.
Публичните органи също така са длъжни да съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, както и да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.
Две специфични форми на изявление на гражданските активисти, на които следва да се обърне внимание и които са уредени от Административно процесуалния кодекс са насочени към предложения и сигнали подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публично правни функции.
Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал.
Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал, а органите са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.
Предложенията представляват изявления, които могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на публичните органи или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
Сигналите представляват изявления, които могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.
Конкретните правила за организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите, като тези органи са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове.
Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща и след подаването им се регистрират.
Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.
Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни и ги уважат.
Решенията по предложенията и сигналите се вземат най-късно два месеца след постъпването им и се съобщават на подателя в 7-дневен срок от постановяването.
Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен. Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях. При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор.
Важно е да се има предвид, че въпреки ясните правила и срокове, вземането на решението и неговото изпълнение, зависи изцяло от волята на публичния орган, тъй като решението, постановено по направено предложение или сигнал не подлежи на обжалване.
Сравнително по-интензивни средства за въздействие са т.н. „граждански инициативи“ уредени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Тези граждански инициативи представляват на практика предложение до органи на държавната или местна власт за решаване на определен проблем или вземането на конкретно решение.
Гражданската инициатива може да бъде национална или местна.
Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.
Националната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна и се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.
Събранието взема решение за одобряване на предложението до Народното събрание или до органа на централната изпълнителна власт, избира инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от трима до седем членове, одобрява бланката за събиране на подписите, определя срока и реда за събиране на подписите, както и за местата за събиране на подписите които се определят след съгласуване със съответния кмет.
Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение.
Местната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община, район, кметство или населено място.
Събранието одобрява предложение до общинския съвет, кмета на общината, района или кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт, за което да се събират подписи на граждани с избирателни права, избира инициативен комитет, който се състои от трима до петима членове, одобрява бланката за събиране на подписите, определя срока и реда за събиране на подписите, както и местата за събиране на подписите които се определят след съгласуване със съответния кмет.
Националната или местната гражданска инициатива се извършва чрез подписка, като подписката се провежда в срок, определен от събранието, но не по-дълъг от три месеца от провеждането на събранието за организиране на национална гражданска инициатива, и два месеца – за местната гражданска инициатива.
Всеки гражданин с избирателни права може да положи подписа си еднократно в подписката, включително и на място, различно от неговия постоянен адрес – за националната гражданска инициатива, а за местната гражданска инициатива – в съответствие с постоянния или настоящия му адрес.
Следва внасяне на подписката в съответния орган, като подписката се внася и в структуриран електронен вид, след което се извършва верификация на подписката от органите на ГД „ГРАО“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на териториалното и звено в съответната област, които извършват незабавно служебна проверка .
Органите, до които е отправена подписката за гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок за националната и едномесечен срок за местната, считано от датата на връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки за неговото изпълнение на своите интернет страници, и чрез печатни и електронни медии.
` В същия срок органите са длъжни писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.
Следва да разгледаме и един изключително силен, но трудно приложим в българските условия инструмент – инициирането и провеждането на референдум.
Референдумите също като гражданските инициативи могат да бъдат национални или местни и също се уреждат от нормите на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Референдумите са инструмент чрез който се реализира прякото участие на гражданите по национални и местни въпроси.
В предложението за референдума се включват един или няколко въпроса, на които гласоподавателите трябва да отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват на достъпен български език, кратко, точно и ясно.
Националният референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
Референдумът може да се инициира от различни субекти, но за гражданските активисти, най-съществена е възможността да се инициира от инициативен комитет на граждани с избирателни права, състоящ се от 5 до 15 членове. събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.
Инициативният комитет организира и координира подписката, като подготвя бланките, върху които се събират подписите, след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите, уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос, комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.
Събирането на подписи в подкрепа на предложението на референдума, се осъществява чрез подписка.
Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на законовите ограничения относно темата на референдума.
Ако в срок до три месеца от уведомяването подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание.
Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предложението.
Местният референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.
Съществува забрана чрез местен референдум да се решават въпроси на общинския бюджет, относно размера на местните данъци и такси, на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.
И при местния референдум най- съществено за гражданската активност е инициирането от инициативен комитет, състоящ се от трима до седем членове, с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.
Инициативният комитет организира подписката, като подготвя бланките, върху които се събират подписите, след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите, уведомява писмено председателя на общинския съвет и кмета на общината за започването на подписката и за поставения за гласуване на референдума въпрос, комплектова необходимите документи и внася подписката в общинския съвет.
Общинският съвет приема решение за произвеждане на местен референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство, и не противоречи на законовите ограничения.
Предложението се адресира до председателя на общинския съвет,
който в тридневен срок от постъпването му е длъжен да уведоми общинските съветници и кмета на общината за него.
Ако в срок до три месеца от уведомяването на общинския съвет подписката не бъде внесена в него, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на общинския съвет.
Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата или от една година от решението на общинския съвет, с което отхвърля предложението.
Председателят на Народното събрание, съответно Председателят на общинския съвет организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат предложенията за произвеждане на национален или местен референдум.
При внасянето на подписката за подкрепа на предложението на референдума подписката се внася и в структуриран електронен вид, след което се извършва верификация на подписката от органите на ГД „ГРАО“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на териториалното и звено в съответната област, които извършват незабавно служебна проверка .
Провеждането на процедурата по подготовката и провеждането на референдума и по специално по гласуването и вземането на решение по предложението се уреждат от нормите на специалния закон и съгласно Изборния кодекс.
Решението, прието с референдум, не подлежи на последващо одобрение от народното събрание или общинския съвет. Приема се акт, когато това е необходимо за неговото изпълнение.
Законът познава и няколко местни референдума със специфичен предмет например относно преминаването на едно населено място от една община в друга..
Познат е и един друг вид местен референдум, по съществото си потвърдителен или отменителен относно потвърждаването или отмяната на решенията на общинския съвет.
Съгласно нормите на закона, ако в срок до един месец след обявяване на решение на общинския съвет инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права на съответната община, поиска да се произведе референдум за одобряване на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в срок до два месеца от постъпване на искането.
При подготовка на референдума и неговата организация е важно инициативните комитети добре да степенуват задачите и да следят за сроковете и документалните формалности. Често дори един дребен пропуск може да обрече на неуспех провеждането на референдума.
Именно защото самата процедура е толкова сложна и комплексна е необходима допълнителна предварителна подготовка преди да се стартират същинските дейности по иницииране на референдума, като не на последно място се осигури персонална, информационна и финансова подкрепа за отделните дейности.
Като форма на пряко участие на гражданите може да се реализира и още една процедура за решаване на въпроси от местно значение известна като „общо събрание на населението“.
Тази форма на пряко участие също се урежда от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и е особено подходяща за провеждане в малки населени места, райони и квартали.
Общото събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет.
Общото събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 жители.
В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 жители общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава.
Общото събрание се състои от всички граждани с избирателни права на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди определената за събранието дата.
Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството по негова инициатива, с решение на общинския съвет или по искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.
В случаите на инициативата с подписка на граждани за свикване на общо събрание на населението се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от трима до девет членове.
Инициативният комитет внася подписката при кмета, който в посочения в нея срок е длъжен да свика общото събрание на населението.
Общото събрание се провежда не по-рано от 15 дни и не по-късно от един месец след като бъде оповестено.
Не на последно място трябва да споменем и използването на различни съдебни процедури и производства за решаването на определени проблеми предмет на гражданската активност.
В мнозинството от случаите това ще са административни съдебните процедури по реда на Административно-процедсуалния кодекс, като от административните съдилища се разглеждат най често споровете относно законосъобразността на актовете, действията и бездействията на административните органи-публични институции.
В по-редки случаи ще се прилагат производствата по Гражданския процесуален кодекс, касаещи лични или имуществени права на граждани и организации.
Ако са налице данни относно извършени престъпления, то приложими ще са нормите на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
Поради, значителния риск от негативни материални последици, както и поради относителната неизвестност на резултата от съдебните производства, както и поради рисковете свързани с продължителността на тези производства, към тях следва да се пристъпва изключително внимателно и то само като част от общата стратегия.
Тъй като тези производства се отличават с правна сложност, трябва да се осигури предварително обезпечаване на юридическа подкрепа при подготовката и провеждането на действия в хода на подобни производства.
В заключение ще отбележим, че в рамките на този кратък наръчник е невъзможно да се обхваната всички аспекти на гражданската активност, както като тематика на активностите и ангажираност на конкретните граждански активисти, така и като разглеждане на всички форми на инструментариума за отделните активности.
Въпреки това сме се опитали да скицираме и да обобщим базовите знания относно осъществяването на гражданската активност, които да са добра основа за надграждане на познанията на настоящите и бъдещите граждански активисти и за мотивиране на ангажираното участие на гражданите при изграждането на гражданското общество.
Настоящият проект се осъществи благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.
