В навечерието на Коледа на телефона в офиса на ОЦОСУР се обади гражданин. Точно по това време бях там и приех обаждането. Беше научил за нас от Интернет. В краткото си представяне в нашенски стил (разбирайте без дори да се представи) ни разказа, че е събрал 3 хиляди кутийки от бира. Въпросът му беше дали ще му ги изкупим.

Отговорих му, че ние работим с благотворителна цел, не изкупуваме отпадъци, а ги събираме с кауза. Най-любезно обаче му обясних, че щом държи да получи пари за събраните бирени кутийки, трябва да ги занесе на някой от пунктовете за рециклиране. Тук е добре да внеса яснота, че само така ги наричаме. Всъщност те по своята функция са пунктове за събиране и сепариране (разделяне по видове) на отпадъци. Реалното рециклирането става в различни заводи.

Но да се върнем на нашия случай. Още щом споменах за рециклиране, чух в слушалката:

– Да, да, ама от там ми казват, че кутийките са метални и не искат да ми ги изкупят за алуминиеви.

– Това е така, защото наистина има кутийки, направени от алуминий и такива от ламарина – отвръщам аз.

– Моите са от „Загорка“ и са алуминиеви – продължи човекът отсреща.

Тук е мястото да си призная, че дори когато ги държа в ръка и на мен ми е трудно да ги различавам, затова се ограничавам до:

– Ами така по телефона не мога да Ви кажа, все пак в центровете за рециклиране си разбират от работата.

– Да, да, но ми казват, че са тенеке, а те са алуминий – продължава събеседникът ми. – А вие нямате ли кампания „Кенче за книги“?

Явно визираше нашата кампания „Шише донеси, книга си вземи“. Казвам, че имаме кампания, в която се получава книга срещу левче, а кенчето е само жест на опазване на околната среда и че всъщност не изкупуваме кенчета. Нашите акции са благотворителни, събираме средства за опазването на околната среда. Ако иска да получи пари, трябва да ги занесе в центъра за рециклиране.

– Но те ми казват, че са метални, а не алуминиеви…

Ако се чудите на упорството на събеседникът ми, пояснявам, че алуминиевите кенчета държат по-висока пазарна цена от ламаринените, направени от т.н. неръждавейка, и разбира се, са с далеч по-ниска цена от чистия алуминий, който се изкупува от същите тези центрове.

– Аз по-добре да ги хвърля на боклука! – продължава събеседникът ми.

– Ако ще ги хвърляте на боклука, дайте ги на нас!

– Защо?

– За да ги дарите. Така и така ще ги хвърлите. Ако ги дарите, ще направите нещо добро!

Последва звук от прекъсване на разговора и настана тишина.

Ами добре си поприказвахме. Подобни разговори се чести в моята практика. Те са продиктувани от старата концепция, че на отпадъците хората гледат като на вторични суровини, на нещо, от което може да се прави бизнес и да се спечелят пари. Може и да може, а може и не! Едно е сигурно – започнете ли да гледате на един отпадък като на стока, за него започват да действат пазарните принципи. С тях може и да се справите, а може би не! Не ви го пожелавам. Това, на което се надявам е винаги някъде там в крайнините на съзнанието – да запазите своето благородство. Защото това, което за вас е безполезно, за друг може да е злато.