Валентина е на 28 години, от Генуа, Италия. От началото на септември работи като доброволец в Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Завършила е международно сътрудничество в университетите в Генуа и Болоня. Работила е за италиански неправителствени организации и като доброволец в Нова Зеландия.
– Здравей, Валентина! Какво те доведе в България?
– Причината да дойда в България е Европейският корпус за солидарност, който дава възможност на младите хора да извършват доброволческа дейност или да работят по проекти в своята страна или в чужбина. Дойдох тук, защото постоянно обичам да предизвиква себе си.
– За първи път ли си тук? Защо избра Варна и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие?
– Това не е първото ми посещение в България. Преди това съм била за един уикенд в София. Имах възможност да избирам да работя между два проекта – в България и Хърватска. Този в Хърватска беше фокусиран основно върху работа с деца, а в България се предлагаше да се работи и в офис, и на терен, да работя и с ръцете си, и с главата си. Избрах Варна, защото беше домакинстващ град по проекта, за който кандидатствах като доброволец. Искам да работя за неправителствени организации, защото чрез тях мога да променям света.
– От съвсем скоро си тук, но вече имаш доста впечатления – беше четири дни в екоцентър Езерец на палатка под открито небе, гази в мазилка от глина и слама, след това събира стара хартия за рециклиране за кампания „Лист по лист“. В повече ли ти дойде това за „добре дошла“?
– Добре е, че толкова бързо навлязох в основните дейности в организацията. Когато дойдох тук, не знаех много за мястото, за организацията, за това, какво ще правя. Беше добре, че още първите дни попаднах в село Езерец, защото там имаше много какво да се върши. По-добре е да газя в глина и слама, отколкото да стоя сама в квартира, в град, където никого не познавам.
– Ако се върнеш назад към онова решение да избереш Варна и ОЦОСУР за една година доброволческа работа, пак ли би го взела?
– Да, в този момент със сигурност пак ще взема това решение. Но една седмица е твърде кратко време да реша дали съм направила правилния избор. Попитайте ме пак след един месец.
– Какво най-много ти хареса от пръв поглед във Варна?
– Обичам много котките. Много харесах тук, че улиците са пълни с котки…
– Какво е най-странното, с което се сблъска?
– Фактът, че се пие ракия със салата преди ядене. В Италия първо ядем и след това пием грапа (италианската ракия – б.а.).
– Какво искаш да направиш за една година в България и във Варна?
– Искам да навляза дълбоко в българската и балканската култура.
– Как прие семейството ти новината, че ще живееш и работиш една година в България?
– Семейството ми беше много щастливо, че този път не съм на другия край на света, а само на два часа път със самолет от Милано. Майка ми вече си е купила билет да ме посети през ноември. Семейство ми ме следва навсякъде по света, където и да отида.
– Имаш ли идея вече какво ще си вземеш на тръгване от България?
– От Нова Зеландия си тръгнах с околеле – малка китара с четири струни, на която се опитвам да свиря. От България може би ще си осиновя улична котка.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейски корпус за солидарност и Център за развитие на човешките ресурси. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.
