Как да разпознаем „зеленото измиване“

„Зеленото“ измиване е пречка за устойчивото развитие. Всеки ден потребителите са бомбардирани с нова информация относно корпоративните инициативи за устойчивост: Макдоналдс забранява пластмасовите сламки, Кока-Кола използва 50% рециклирани материали в опаковките си и т.н. Като потребители обаче можем да се запитаме дали тези компании се отнасят честно към неотложните екологични проблеми, свързани с тяхната стопанска дейност.

Тъй като световните потребители стават все по-„екологично съзнателни“, марките се възползват от нарастващото търсене на устойчиви продукти и услуги. Защо? Марките виждат икономическа полза от това. Но дали компаниите, които твърдят, че са устойчиви, са действително устойчиви? Дали ни продават една мечта или една реалност? В тази статия е обяснено как да разпознаем „зеленото“ промиване и как да го избегнем.

Какво е „greenwashing“?

От съществено значение е първо да се разбере определението за „greenwashing“. Това не е толкова лесно, колкото да хвърлиш тениска в пералнята и да я оставиш да стане зелена. Според речника на Кеймбридж „greenwashing“ е опит да се накарат хората да повярват, че компанията ви прави повече за опазване на околната среда, отколкото е в действителност. С други думи, „greenwashing“ е чисто заблуждаване на потребителите. То не помага да се проправи път към устойчиво бъдеще.

Джей Уестървелд въвежда термина „greenwashing“ през 1986 г. след движението „Save the towel“ в хотелската индустрия. Хотелите поставяха в стаите надписи, с които приканваха гостите да използват повторно кърпите си, за да опазят околната среда. В действителност хотелът просто печелеше от по-ниските разходи за пране. Продуктите и услугите се промиват чрез масирани маркетингови и PR стратегии: ребрандиране, преименуване, преопаковане. Зеленото промиване е свързано с идеята, че продуктите са „без химикали“, „с естествен произход“ и по-устойчиви от своите конкуренти.

„Зеленото“ промиване е същността на „анти-устойчиво“. Маркетинговите стратегии изсмукват ефирното време и натискат ъглите, като водят потребителите с добри намерения по грешен път. В същото време екологичните проблеми, като замърсяването на океаните и въздуха, са в застой или се влошават. Като цяло компаниите изразходват повече пари и време, за да твърдят, „ние сме устойчиви“, отколкото да прилагат реални отговорни бизнес практики.

Как да разпознаем „greenwashing“?

При наличието на многобройни компании по целия свят, които се носят по вълната на „зелената и устойчива икономика“, как ние (като потребители) можем да разпознаем „зеленото измиване“? Как да направим правилния устойчив избор? На първо място, можем да проверим себе си чрез „седемте гряха на „зеленото измиване“, установени от TerraChoice. Това проучване на екологичните твърдения помага на потребителите да открият „зеленото“ мошеничество.

Греховете на господин Greenwashing

Нека да започнем с библейските принципи за екологичното измиване. „Грехът на липсата на доказателства“ съответства на екологично твърдение без научни доказателства, лесно достъпна подкрепяща информация или подкрепа от проверени трети страни. Така че, като войник на устойчивото развитие, ваша задача е да проверявате истински твърденията на компаниите, като използвате факти и подробности. (напр. прозрачна верига на доставки, анализ на жизнения цикъл)

На следващо място, „скритият компромис“ възниква, когато компаниите обозначават даден продукт като устойчив въз основа на малък набор от атрибути, (напр. бутилка, изработена от 70% рециклирана пластмаса), като в същото време оставят настрана други характеристики. (напр. отделени въглеродни емисии, енергия, използвана по време на производствения процес, метод на транспортиране) За съжаление, много компании трябва да научат повече за отчитането на жизнения цикъл и устойчивостта 101. Когато едно предприятие твърди: „нашите продукти са произведени от рециклирани материали“, ние трябва да се запитаме като потребители: „чрез какви процеси се произвеждат тези продукти, от какви материали се произвеждат, как се изхвърлят?“

И накрая, „грехът на неяснотата“ се описва като използването на „пухкав език“, който звучи като празна черупка. Термини като „изцяло натурален“ или „екологичен“ са неясни и не представят въздействието на продукта върху околната среда. Често погрешно разбирани от потребителите, неясните атрибути не са непременно устойчиви. Пример: компоненти на продукта като живак и арсен са „естествени“, но все още отровни.

Капанът на зелените продукти

Важно е също така да не попадате в капана на зелените визуализации (напр. цъфнали цветя, дървета) или да не се поддавате на екологично отговорни лога. Този тип субективни изображения не подкрепят никакви устойчиви твърдения и подвеждат съзнанието на потребителя. Например една красива зелена бутилка за шампоан с бамбукови картинки и съдържаща „натурално арганово масло“ изглежда устойчива. Изчакайте обаче да прочетете списъка със съставките, който вероятно само студент по медицина от Харвард би могъл да осмисли: „- Етилхексил палмитат – ppg-14 бутилов етер -амониев акрилоилдиметил таурат“.

„Фалшивите етикети“ също са ключов компонент на „зеленото измиване“. Фалшивият етикет е „сертифициране“ от трети страни, които не съществуват, или напълно фалшив сертификационен етикет. Съществува и „фалшифициране“, което представлява реклама, в която се правят категорично неверни твърдения. (Например компания, която казва „ние сме сертифицирани за дъждовните гори“, но това не е вярно)

Пример за екологично измиване: случаят с водата от Фиджи

Всички сме запознати с марката пластмасови бутилки за вода „Фиджи“. Фиджи използва продуктово позициониране с холивудски знаменитости и реклама на „вода, недокосната от човека“, за да увеличи пазарния си дял. Фиджи се позиционира като устойчива марка и продукт, който „не отделя въглерод“. Когато разгледаме въздействието на пластмасовата бутилирана вода върху околната среда, това е доста изненадващо.

Водата „Фиджи“ живееше „зелен живот“, докато калифорнийската компания Newport Trial Group не заведе дело срещу техните неверни твърдения. Ответниците твърдяха, че премахват повече CO2 от атмосферата, отколкото отделят, което ги прави въглеродно отрицателни. Марката обосноваваше иска си, като използваше дискредитиран метод за отчитане на въглеродните емисии, известен като „forward crediting“. С други думи, те не са премахнали повече въглеродни емисии, отколкото са изпуснали. Те претендират за кредити за намаляване на въглеродните емисии, което може да се осъществи или да не се осъществи до няколко десетилетия в бъдещето.

Ето един видеоклип с обяснения за „зеленото“ промиване на водата от Фиджи: Greenwashing: A Fiji Water Story