Тези дни ми се наложи да дам интервю за българска медия. Бяха решили да отразят един от проектите на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. И пак се започна с уговорките: „Моля да не споменавате името на донора“. Ок, няма! Ама така е от много години. И защо?
Защото българското общество като всяко пост комунистическо общество, приело пазарната икономика за форма на организация на стопанският си живот, развива характерни за това девиации. Такава е и тази, за която по-горе описаната случка ме провокира да пиша. Тя е развита от родните медии. А може пък да се проявява само във Варна. Но… едва ли.
Помня, че в първите години на прехода това не беше така, но след като влязоха европейските пари за финансиране на проекти, в медиите бързо се оформи тенденция да публикуват информации за една или друга инициатива на обществените организация, без да се допуска споменаването на донора (финансовият източник). Презумпцията „Щом за това сте взели пари, ще плащате, за нас това е реклама“. Особено абсурдно това звучи и до днес от устата на обществените медии. В разговор със журналистите, те споделят, че това е решение на контролиращият ги СЕМ (съвет за електронни медии). Медията щяла да бъде глобена, ако допусне споменаването на търговски марки без за това да е взела пари. Дали е така – не знам, доверявам се на споделящите журналисти. В крайна сметка стана така, че ако имаш събитие за благотворителна акция спонсорирано от донор, трябва да си платиш, ако искаш да те отразят в медиите. Това е факт. Няма нужда по правилата на журналистиката да му правя кръстосана проверка от няколко източника – живея го.
После социалните мрежи „разбутаха кошера“. Понеже изпълнителите на проекти спряха да ги търсят активно, условията придобиха други измерения. Ще ви отразят събитието, но ако дарението идва от корпоративните среди, ви предупреждават да не споменавате името на донора или го режат на монтажа (при редакцията). Дори не се отчита че големите компании изпълняват своите социални програми през специално създадени за това инструменти, като „VIVACOM Fund“, „Ти и Lidl за по-добър живот“ и редица други. Ако държиш логото на фирмата да се вижда или да бъде споменато в репортажа – плащай.
Защо според мен това е проблем? Съгласен съм, че ако отидете в медията и искате да обявите проекта, финансиран от компания „Х“, това е реклама за компанията. Според мен друго би било, ако медиите допуснат да споменават имената на инициативите на компаниите. Тогава повече фирми ще припознаят една такава възможност да представят своя имидж пред обществеността. Това от своя страна би стимулирало повече фирми да развият програми за подпомагане. От друга – би означавало инвестирани повече средства за обществени инициативи. А това пък би довело до по-развито общество и в културен, и в социален, и в екологичен аспект. И медиите, като всеки друг бизнес, могат да проявят своята корпоративна социална отговорност, като оттеглят желанията си да реализират финансови постъпления от всичко.
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
