Ако случайно стане замърсяване и внос на генетично редактирани организми в Европа, може и да не разберем, защото нямаме методи за откриването им, заявява експертът по устойчиво селско стопанство Ивайло Попов.
Ивайло е магистър по право. Член е на Управителния съвет на екологично сдружение „За Земята“. От 2011 г. работи по темите храна и земеделие в сдружението. Експерт е по устойчиво селско стопанство, политики, свързани с ГМО, обща селскостопанска политика на ЕС и мерки за насърчаване на малки и средни земеделци. Във Варна е във връзка с информационна кампания, свързана със заплахата от навлизане на пазара на новите генетично редактирани организми.
- Справихме ли се с генетично модифицираните организми (ГМО) или ги приехме като част от ежедневието?
Определено се справихме с ГМО. Факт е, че в България ГМО култури не се отглеждат и почти не се консумират, освен във фуражите. Проблемът е, че сме изправени срещу сериозен противник и той не се отказва. И сега идва с новите ГМО, настоявайки за същото – да не се контролират, да не се изпитват достатъчно за безопасност, да не се етикетират, за да могат да се продават повече. Това ще е, може би, безкрайна война, но важното е да печелим битките и да не ги допускаме, както се случва до момента.
- Т.е. генно модифицираните организми се изместват от генно редактираните?
За сега не са ги изместили, но тенденциите са такива. Индустрията, която ги произвежда, казва, че нямат нищо общо. Генното редактиране за тях не е модифициране, въпреки че резултатът пак е модифицирано ДНК. Опитват се да ги представят като нещо съвсем различно. Не очаквам да има скоро изместване, т.е. да изчезнат от пазара класическите ГМО, а да останат само генетично редактираните. Може в бъдеще да се случи така, но със сигурност няма да е скоро.
- А каква е разликата между модифицираните и редактираните организми?
Разликата е технологична, в начина, по който се прави модификацията. При генетичното редактиране не е задължително, макар че е възможно, да се използват гени от други организми. Много често манипулациите, които се правят са с ДНК на самия организъм, например да се отрежат някои части от генетичната верига. Но може и с редактирането да се вкарват гени от други видове. На практическо ниво няма голяма разлика, освен че по-прецизно може да се насочи редакцията и да стане по-бързо и по-лесно технологично, и евентуално по-евтино.
- Т.е. заплахите са един и същи?
Да. До голяма степен рисковете, които имаме при ГМО са същите и при генетичното редактиране. И рисковете за околната среда, и рисковете за човешкото здраве при консумация, са сходни.
- На какъв етап е навлизането на генно редактирани организми законодателно и в живота ни?
Съдът на Европейския съюз се произнесе, че те са регулирани по същия начин, като ГМО. На практика няма подадени заявления в България и в ЕС за внос на такива продукти. Т.е. към момента нямаме такива продукти на пазара. В световен мащаб са ми известни два вида генетично редактирани организми, които се отглеждат комерсиално – в Щатите, и в Канада. Не знаем дали достигат до нас. Големият проблем е, че методите за откриване на ГМО продукти и такива на генетичното редактиране са различни. Определено е доста по-трудно да се откриват генетично редактирани продукти. Към момента дори се смята, че някои от тях не могат да бъдат откривани. Трябва да се фокусира повече обществен ресурс върху изследвания, които да разработят начини за детекция. Според законодателството, който пуска на пазара, той трябва да представи метод за детекцията. Въпросът е, че ако не бъдат пуснати на европейския пазар, а на американския, и случайно стане замърсяване и внос в Европа, към този момент може и да не разберем.
- Какво е необходимо да се предприеме, за да не допуснем навлизането на пазара на генно редактирани организми?
Трябва да не допуснем промени на законодателството, на Директивата за ГМО или на някои от подзаконовите нормативни актове, свързани с нейното прилагане. И да настояваме Европейската комисия да финансира повече изследвания, за да сме сигурни, че можем да откриваме генно редактираните организми.
- Какви са заплахите към този момент?
От около 2 години индустрията, която стои зад тези организми, развива доста силна пиар и лобистка кампания в европейските институции. Успяват да повдигнат темата на достатъчно високо политическо ниво, че да се говори вече за промяна на регулациите. Бяха направени допитвания сред заинтересованите страни, но те не бяха публични и не можеше всеки да се включи, повече думата имаше индустрията. Очакваме през октомври тези процеси наново да се активизират, защото през летния сезон и политиката си почива.
Чуйте аудио записа на интервюто с Ивайло Попов
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for developmentCSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от организаторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тоотразява официалното становище на Европейския съюз.
