За първи път минах преглед с 25-годишната ми кола по новите правила. Залепиха ми от новите еко стикери. Освен маркировката за годината и дата, до която колата ми е технически годна, има и още една – за екологичната група, в която попада автомобилът ми. На въпроса ми за значението на цифрата „1“ на екостикера, служителят доста нецензурно ми отговори, че "за нищо не става". Попаднах в групата на собственици на автомобили, срещу които общините могат да налагат рестрикции в името на опазването на околната среда и човешкото здраве. Например – забрана за влизане в централните градски части.
Минавам 10 хил. км с личната си кола за 10 години. Използвам я само за спешни или специални нужди. В ежедневието си се придвижвам с обществен транспорт, а на работа – със служебен автомобил. А този, който е получил стикер с клас 4, 5 или 6 и минава по 10 хил. кма на година дали замърсява по-малко?
Отговорът на този въпрос не минава само през това колко СО2 или изгорели газове излизат от ауспуха. Ако приемем, че на всеки литър изгорено гориво излиза еквивалентно количество СО2, то само за месец шофьорът с кола „клас 5“ ще е „издухал“ толкова, колкото аз за година. Дори моят карбораторен автомобил да гори
7 литра на 100 км, а новият – 4 за същото разстояние, сметката ще е две на едно в моя полза за опазването на околната среда. Тук идва въпросът: какво всъщност правим? Новите стикери, новите стандарти всъщност са индулгенция за нашето консуматорство. Смокиновият лист, с който прикриваме нежеланието си, да се справяме с проблемите реално. Проблемите на опазване на околната среда и климатичните промени винаги минават през степента на човешката консумация на ресурси.
Всички усилия, които целят да намалят консумацията, са подложени на сертифициране през някакъв стандарт. Да вземем за пример мерките за енергийна ефективност. Идеята на поставянето на изолация на домовете, е за да намалим потреблението на ресурс за отопление. Консумирате по-малко – получавате зелен сертификат. Изработването на икономични уреди също цели да намалим потреблението на горива. Консумират по-малко – получават зелен сертификат. Същото е и в сферата на управлението на отпадъците, Консумират по-малко – произвеждате по малко боклук.
Само на транспорта му е простено. Може би защото е любимото дете на потреблението. Всъщност равнопоставеният подход трябва да въведе същите правила за любимото дете както за всички останали. Какво би означавало това? Сертификатите да се присъждат не на база кубици, конски сили, СО2 емисии, а на база потребено гориво. Защо? Използвали повече гориво, което е общ ресурс. Дори да имате специален филтър, това означава допълнителен разход на ресурс и енергия, защото рано или късно един ден той ще трябва да се рециклира. В сметка влизат, всички масла и филтри, които на 10 хил. км задължително се подменят. Нека любителите на електрическите автомобили да заменят в представите си горивото и маслата с изхабената батерия. Без значение какъв източник на енергия използвате – петролно гориво, ток или хибрид, автомобилът се движи с гуми, които се амортизират на 30 хил. км. Амортизирайки се, при триенето те отделят в природата микро частици, които съдържат отровния кадмий.
Но… да се върнем на стикерите. При автомобилите те трябва да са обвързани, както при всички други индустрии, с правилото „замърсителят плаща повече“. И трябва метода за отчитане на това да е по обективен. Да е на база изминати километри и използвано гориво, без значение от конвенционален или алтернативен източник. Това можем да го удостоверяваме по сегашния модел. Годишният технически преглед отчита изминатите километри за годината. Какво ще постигнем, ако сменим парадигмата? На първо място това, че хората ще използват личния си автомобил само, когато наистина им трябва. Например отиват на почивка, спешно до болница, транспортират имущество. Този метод би възспрял много хора от ежедневните пътувания до дестинации, дублирани от обществения транспорт. Дори биха повлияли положително върху развитието на такъв. Дори и най-антиеко настроеният анализатор ще ви каже, че с обществения транспорт е по-икономично и по-екологично. Просто трябва да спрем да толерираме автомобилната индустрия и да я поставим на равна нога със всички останали сфери от живота. Иначе тя винаги ще бъде скелета в гардероба на всякакви Зелени сделки и бъдещи планове да се справим с екологичните проблеми, пред които е изправено обществото.
