С бутилка „Въглищна вода“ почерпиха новите депутати в първия им работен ден екоативисти от „Грийнпийс“ – България. Природозащитниците посрещнаха народните избраници на път за парламента, точно преди да положат клетва. „Въглищната вода“ е от водни басейни, замърсени или в риск от изчерпване заради експлоатацията от енергийния сектор, използващ изкопаеми горива. Въглищата продължават да са най-замърсяващото и допринасящо за парниковите емисии изкопаемо гориво.
Народните избраници се съгласиха, че опазването на водите на България, както и бъдещето на енергетиката ни е от голяма важност, но никой все още не е поел ангажимент за по-ранната дата за излизане от въглищната зависимост, съобщават от екоорганизацията. Служебният вицепремиер Атанас Пеканов също взе бутилка и заяви подкрепа, но не даде конкретна заявка за ангажиране с по-ранна от обявената като индикативна от него и служебния премиер Стефан Янев 2038 г. Според природозащитниците обаче датата е в разрез с препоръките на международната научна общност и поетите ангажименти по международни договори като Парижкото споразумение за климата.
За да се задържи световната температура до 1,5°C и така да се избегне стремително задълбочаване на климатичната криза, както и за да бъдат пощадени българските води, е необходимо крайната дата да е не по-късно от 2030 г., категорични са експерти.
Специалната серия „Въглищна вода“ е 7 различни вида. Тя включва вода от басейни, изложени на замърсяване или със засегнати водни минимуми заради големите количества, използвани от въглищната индустрия. Това са язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“ и реките Струма, Разметаница, Сазлийка, Тунджа, Марица.
Реките Струма и Разметаница са в лошо екологично състояние заради вливането на непречистени води от добива на въглища и има ясна връзка между замърсяването на р. Разметаница и дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.
Количеството прясна вода за нуждите на местните електроцентрали води до засилен натиск върху реките Сазлийка и Тунджа. Минималните екологични нива в тях са засегнати, за да се осигурява достатъчно вода за язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“. При най-лошия сценарий, водите на река Марица могат да бъдат значително засегнати заради климатичната криза още преди средата на този век.
От всичката вода, използвана в България, най-голямата част обезпечава само нуждите от охлаждане в енергетиката. Количеството й възлиза на 75% от общото потребление на вода у нас през 2018 г. По отношение употребата на вода, въглищата са най-неефективният енергиен източник, като някои български въглищни централи се нареждат сред най-лошите по този показател в света. Въглищата се отразяват сериозно на качеството на водата във всеки етап от жизнения си цикъл: от добива, през изгарянето, до съхранението на отпадъчната пепел.
„Данните от изследвания са категорични. Водите на България са замърсявани и силно експлоатирани от въглищната индустрия. Ако тази ситуация скоро не се промени, рискуваме създаване на траен недостиг на вода. Затова призовахме новите народни представители да приемат студената вода и да заложат по-ранна дата за излизане от въглищната зависимост – до 2030 г.,“ заяви Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.
На снимката: Служебният вицепремиер Атанас Пеканов с бутилка „Въглищна вода“. © „Грийнпийс“/Иван Дончев
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for developmentCSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от организаторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тоотразява официалното становище на Европейския съюз.
