Търпимостта е най-плашещото нещо в България, смята варненецът, който учи американците как да живеят дълго и щастливо
Дойчин Кършовски е роден във Варна преди 53 години. През целия си съзнателен живот се занимава активно с различни видове спорт. На 16 години е майстор на спорта по морски многобой (плуване, крос, стрелба, гребане и ветроходство). През 1992 г. завършва Националната спортна академия със специалност „Ветроходство“. Основава и ръководи фондация „Мейдей“. През 2003 г. се премества със семейството си в Синсинати, САЩ. Изгражда кариера като персонален треньор в една от най-големите фитнес вериги. През 2018 г., воден от разбирането, че всеки трябва и може да инвестира в собственото си здраве и дълголетие и че за това не е необходимо повече от 10 минути на ден, издава книгата „401 Фитнес – Как да спестим здраве за дълголетие“. Съвсем скоро предстои да излезе и на български. Днес многоцветните теми, които обсебват вниманието му, могат да се обобщят като дълголетие и майндфулнес (наблюдение и осъзнаване с цел постигане на баланс между тялото и съзнанието). Или казано накратко: Да сме здрави, пълни с енергия, ентусиазъм и радост от живота до последния си ден.
– Здравей, Дойчин! Искам да те върна към далечната 2002-2003 г., когато си във Варна и се занимаваш с екология, насърчаваш хората да рециклират с „Лист по лист“, съвместно с Илиян Илиев, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и фондация „Мейдей“. Какво те провокира да заминеш за Щатите и да промениш начина си на живот?
– Това бяха много бурни години и промени. Тогава не се занимавах само с екология. Може би дори с екология се занимавах най-малко. Бяхме в един офис с Дарина от Морски клуб „Приятели на морето“, Илиян от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, и моята фондация „Мейдей“. И тримата движехме различни проекти. Не си спомням коя беше първата организация, към която подадохме проекта „Лист по лист“, но си спомням, че често се консултирахме един с друг, кой какво пише, как да го формулира. Аз съвсем нескромно бях този, който измисля най-хубавите заглавия на проекти. Спомням си как Илиян дойде при мен с две идеи. „Лист по лист“ беше втората. Разбира се, беше я написал така скучно, както само той може, така че човек да заспи на първите думи. Казах му, че идеята е супер, особено ако я реализираме съвместно с детските градини. Някак естествено дойде заглавието – „Лист по лист“ или стъпка по стъпка. 20 години по-късно тази философия е и в основата на моята работа. Най-важното нещо, което правиш за себе си, е това, което правиш всеки ден. Ти си това, което показваш всеки ден, а не това, което мислиш, че си или си написал в CV-то си. Скоро си мислех, как тази кампания е нещо, което е вървяло с мен, като житейска философия.
– Тази година се навършват 20 години от началото на проекта за разделно събиране на хартия „Лист по лист“ във Варна…
– Най-важната оценка за един проект е оценката на времето. 20 години не е малко време. Не всичко е вървяло по мед и масло. На Илиян му е било много трудно, особено когато заминах за Щатите. Беше започнал всеки ден да събира хартия, защото имаше много участници. Не са много такива проекти, които са останали живи толкова време. Тези, които тогава започнахме – „Лист по лист“, „Спасители на плажа“ и „Морска академия“, продължават и до днес, защото явно обществото има нужда от тях.
– След като тук си бил доста успешен с проектите и фондацията, защо реши, че трябва да успяваш на друго място?
– Не знаех какво ме чака. Ако знаех, не съм сигурен дали щях въобще да замина, или щях да го направя със свито сърце, а не както тогава – светът е мой, мога да работя всичко навсякъде. На партито по изпращането ми Дарина и Илиян ми подариха метла, защото съм щял да работя там като чистач. По стечение на обстоятелствата такава беше и първата ми работа. Бях шеф на чистачите на един огромен музей. Първите ми служители бяха грузинци – емигранти, които не знаеха една дума на английски. Шансът ми да стана техен шеф беше, че знаех и руски, и английски. Заминах, защото си дадох сметка, че ако не използвам този шанс, след това всеки път, когато нещо ме притеснява, тормози в тази страна, ще си казвам: какво правя тук, защо не заминах, защо не направих някаква стъпка да променя живота си? Въпреки че е тривиално да се каже, че сме заминали заради детето, исках да има по-различен, по-добър поглед на света. Не е само икономическа възможност, защото в онзи момент моето семейство беше в много добра позиция за развитие. Току-що бях спечелил най-големия тогава проект с фондацията. Съпругата ми работеше в митницата на висока позиция. Живеехме на страхотно място – в къщата на Шкорпил. В никакъв случай не сме заминали по икономически причини. Но авантюризмът и желанието за нещо ново надделя. Знаеш, че винаги имаш вратата, през която да се върнеш обратно. Първите 2-3 години много пъти съм се замислял дали да не го направя, защото бяха изключително тежки. Този капитализъм и необходимостта да се бориш за всяка сметка, за всеки долар в началото, може да разруши много семейства или да ги направи по-здрави. Видял съм да се случват и двете. Може също да отвори очите на децата или да ги депресира. Благодарен съм, че средата, в която попаднах и усилията, които положихме с жена ми, сега ги виждаме в сина ни. Наскоро се ожени за американка, но е един от проповедниците на това колко е хубава България. Създаде група „Варна дигитални номади“. Всяка година води чужденци в България да им показва колко хубаво място е. Израсна с разбирането, че светът е един огромен ресурс, който може да се използва чрез пътуване. И той, и жена му сега са т.нар. дигитални номади, които с един лаптоп обикалят света. Произвеждат същия ресурс, който биха произвеждали в Щатите. Виждам, че това, което мен ме е водило, е дало резултати.
– В САЩ учиш хората на здравословен начин на живот – нещо, което не е типично за тази нация. Как успяваш?
– В бТВ няколко пъти ме анонсираха, като „българинът, който учи американците как да живеят“ и всеки път се изчервявам в студиото. Нещата, които правя, зависят от технологии и нови открития толкова много, че често казвам, че изостават титлите и брандинга. Аз вече не знам как да се нарека като професия. Със сигурност не съм персонален треньор, който всеки вижда във фитнесите. Не съм и коуч, който се свързва с обучение. По-скоро е нещо друго, което помага на хората да извлекат полезното от морето информация, която ни задръства и ни поставя в положение, в синдром, да не можем да вземем решение. Това е сериозен проблем не само за здравето, а за всеки отрасъл. Моята задача е да направя информацията такава, че утре да можеш да я приложиш в действие и тя да промени живота ни към по-добро. Спрял съм се на пет теми: дишане, сън, движение, храна и майндфулнес, медитация. Толкова бързо навлиза уелнес индустрията, че изоставаме с терминолагията, която да описва какво правим.
– Да те върна към екологията. Каква част заема тя от здравословния начин на живот?
– Екологията е един от онези термини, които навремето беше нов, както сега „уелнес“. Опитвам се да бъда заобиколен от предмети, които не замърсяват или замърсяват минимално околната среда. Второ, самият аз да не произвеждам или да произвеждам колкото се може по-малко отпадък. Трето – да се опитвам да използвам многократно. Америка е страната на изобилието. Има изключително много ресурси и те се хвърлят. Много е лесно да се поддадеш на течението и да използваш и хвърляш неща, които могат да бъдат използвани още и още.
– И в България е вече така…
– Много по-лесно е да изхвърлиш и да си купиш, отколкото да ремонтираш, като в някои случаи това дори е по-скъпо. Световна тенденция е това. Не знам как ще се справим. Виждам само как повторното използване на електроуреди започва да става друг вид бизнес. Когато бизнесът види интерес в това, то става целесъобразно и ефективно. Нещо, екологично, което най-много ползвам, е слънчевата енергия в Щатите. Целият ми покрив е в панели, произвеждам много повече, отколкото мога да използвам. Карам електрически автомобил. Там е много лесно организирано използването на възобновяеми енергоизточници. Всичко, което произвеждам, а не използвам, го продавам обратно на фирмата – доставчик. Така си намалявам сметката. В най-топлите месеци, когато климатикът ми работи много повече, сметката ми е десетина пъти по-ниска от тази на съседите ми.
– Имаш поглед и у нас, и в САЩ, по-екологично ли живеят американците? Повече ли уважават и опазват природата?
– Със сигурност по-малко цапат. Това е култура, която започва с израстването им в чисти и подредени домове, където те дразни, ако имаш хартийка на тревата пред дома си. Обратното наблюдавах, когато се прибрах това лято във Варна. Беше изключително мръсно. Най-силно впечатление ми направи група млади хора, седнали на пейка, заобиколени от море от боклуци. Това демонстрира търпимост, която явно се е наложило да създадем, защото без нея ще изкрейзим. Но тази търпимост е най-плашещото нещо в нашата страна. Не възпитаваме децата си да са нетърпими, да не приемат това нещо за даденост. По този начин залагаме бомба със закъснител.
– Работил си за създаването на гражданското общество в България от самото му начало. Как ти изглежда то днес от дистанцията на времето? Израснало ли е за 25-30 години?
– Следя по телевизията какво се случва в България. Определено това, което миналата година видяхме по площадите, е проява на гражданско общество. Трябва да разделим гражданското общество на такова преди и след появата на Фейсбук и социалните медии. Преди гражданската позиция беше не само да си недоволен чичо, който само мърмори, а и да направиш следващата стъпка – да потърсиш ефективни решения на проблема или поне да намериш някой, който ги знае. Моите първи стъпки в такива граждански организации бяха с Черноморската мрежа на НПО, която трябваше да канализира усилията за опазване на Черно море, превенция на екокатастрофи и др. Тогава ролята на журналистите беше съществена. Тази функция на журналистите в един момент се хвърли към всеки, който има достъп до социални медии. Тази лавина от информация създава проблем за това как да четем, на кого да се доверим. Много по-важно от самия текст става това кой го е написал, от трибуната на какво пише, с какви знания, с какви задни мисли… Това изобилие много по-често е вредно, отколкото полезно. Аз самият следя много малко хора какво пишат. По този начин се опитвам да съм с всичкия си в това море от безумие, което се случва онлайн.
– Гражданска онлайн демокрация…
– Всичко това, което не е качествена информация, е шум. И той може да е много силен и емоционално зареден… Термини като „трол“ преди 20 години не съществуваха или поне ги имаше само в приказките. Но сега това е някой, който играе по тънката струна на твоите емоции, за да те вкара в нищоправене и хвърляне на други емоции в пространството. Работата ми сега е свързана и с това да помагам на хората да се справят с щетите от интеракцията на такива емоционални социални замърсители.
– С риск да се повторя с всички, които са те интервюирали, каква е рецептата ти за дълголетие и щастлив живот?
– Най-много рецепти за здраве и дълголетие дават хора под 30-годишна възраст. Опитвам се да не давам. На 53 съм. Имам някакво виждане, но може би след 10 години то ще е друго. Това, което се опитвам да продължа още от кампанията „Лист по лист“ е нещо малко, което можеш да направиш за себе си всеки ден. Изглежда толкова просто, но всъщност не е. Първо трябва да откриеш какво ти липсва всеки ден. Вероятно много неща. Но кое е нещото, което най-много ни липсва. Всички нямаме време. Но аз имам едни задължителни 3 мин на ден, през които правя упражнения. През това време ми работи четката за зъби. В тези три минути правя 30 клякания и 30 навеждания и след като свърши времето, по система, която сам си измислих, правя лицеви опори. На всяко първо число на месеца правя 21 лицеви опори. Днес направих 21, утре – 22, вдругиден – 23 и така добавям по една до края на месеца. Започнах това, като станах на 50 години и реших, че трябва да направя 50 лицеви опори на 50-ия ми рожден ден. Това е нещото, в което и след 10 години ще вярвам – нещо малко, което правиш ден след ден и можеш да повториш и проследиш и в миналото. По Нова година ще излязат пет книги, по които работя. Първата е вече готова. Те са посветени на темите дишане, сън, храна, майндфулнес, медитация. Поредицата се казва „Тази книга няма значение“, защото никакво значение няма още една прочетена книга, ако не направиш нещо с наученото от нея. Фокусът ми ще бъде точно върху такива дребни биохакове, трикове, от които можеш да си вземеш едно и да го правиш от утре.
– Ще очакваме с интерес. Успех!
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for developmentCSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от организаторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тоотразява официалното становище на Европейския съюз.
