Разглеждайки фейсбук групите, в които се коментират местни избори, попаднах на подобно питане до кандидат-кметове: ,,Кметът трябва ли да изпълнява нарежданията на общинския лидер на партията или действията му ще бъдат в интерес на жителите на общината?“ (публикувам го без редакция). Това ме подтикна да размишлявам върху въпроса: Защо местната демокрацията в България често буксува? Разбира се, причините могат да бъдат различни.
На първо място, ако кметът изпълнява нарежданията на общинския лидер, това пар ексаланс е същото като преди промените. Само че тогава партийният лидер се наричаше градски секретар на партията. Тогава имаше кметства, но всъщност решенията се спускаха от секретаря на местната партийна организация. За по-младите, тогава имаше само една партия (БКП). Но това беше по-малкото зло.
На второ място стои въпросът – защо партийните лидери по общини не се кандидатират за кметове, а предпочитат да стоят като сиви кардинали, най-често в образа на общински съветници. Така им е по изгодно – хем решават, хем не носят отговорност за решенията си. Защото отговорността е на кмета. Тя, отговорността, му бива поощрявана или санкционирана на всеки четири години. Тоест командваш, но ако сгрешиш, излизаш сух от ситуацията. Друг го отнася, а ти можеш да продължиш да ръководиш мъдро партията. Това е друго побългаряване на демокрацията. Нормалната практика е местният лидер да се стреми към изпълнителната власт, за да има възможност да „претвори идеите си в дела“ (за забравилите – беше много известен лозунг преди промените).
Много често на мастно ниво политически живот въобще липсва, освен месец – два около изборите. Тогава централите на партиите се сещат, че им трябват хора за листите. Започват да търся и канят местни, което на практика си е почти назначение. А когато си назначен, изпълняваш задачите на назначилия те. Когато тези връзки са създадени на бързо в хода на кампанията, така и после бързо се разпадат след изборите. Доказателство – избраният кмет напуска партията – майка и започва да кметува, лавирайки между другите участници в местния парламент. Това е третият елемент от принципите на демокрацията, който бива нарушаван.
Стигаме и до заключението, че демокрацията ни буксува, защото всъщност ние не сме сменили схемата. Политическите процеси продължават да вървят от горе надолу. За да имаме нормално функционираща демокрация в общините, политическият процес трябва да върви от долу нагоре. Да бъде създадена партийна организация, да бъде избран лидер, който отговорно да поведе партията към успех на местните избори. И така, ако има успех, продължава напред, ако не – си подава оставката и дава шанс на друг. Докато местните партийни лидери продължават да бъдат мухлясали старчета, чиято единствена цел от стоенето в партийната власт е личната облага, ние само на думи сме въвели демокрацията.
Защото, ако по места имахме реална демокрация, а не квази такава, въпросът на гражданинът би бил: ,,Кметът трябва ли да изпълнява желанията на едрия бизнес или действията му ще бъдат в интерес на жителите на общината?“. Ще кажете – и това е валидно за управлението на общината. И няма да сте далеч от истината. Обаче единствения начин кметът да работи за гражданите, а не да слуша шепота на партийния лидер или бизнесмените, се казва активно гражданско общество. А то може само и единствено да съществува, когато има демокрация.
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
