Държавата да стане гарант при банкови кредити за малки домашни ВЕИ

Много трудно може да си представим, че в следващите 10-15 години ще има вятърни паркове в офшорните зони на Българското Черноморие, заявява Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ)

– Г-н Газдов, при условие, че има големи затруднения за изграждане на електропреносна мрежа и съоръжения на сушата в България, как ще бъде преодолян този аспект от инвестиционния процес за офшорните зони, при условие че е предвидено да се усвояват територии на 20 км в морето?

Проблемът не е технически. Проблемът е по-скоро регулаторен. Липсва административен режим, по който да се разработват и да се изграждат ветропаркове в офшорните зони на Българското Черноморие. Не виждам как в следващите поне 10 години ще има такива проекти. В държави като Англия, Австралия, Северна Америка, които имат доста повече опит в този тип паркове от България, процесът отнема средно между 13 и 16 години. Но там съществува някаква правно-административна рамка. Тук при нас няма такъв режим и много трудно може да си представим, че в следващите 10-15 години ще има вятърни паркове в страната.

Всичко, свързано с присъединяване, с всякакви процедури, ОВОС и други, които са проблем и за вятърните паркове на сушата, ще бъдат предизвикателства и за офшорните, когато някога има такъв режим, позволяващ тяхното развитие.

– Още едно предизвикателство обаче има за развитието на офшорните паркове и това е от гледна точка на военната ситуация, в която се намира региона. Как би се отразило изграждането на вятърни паркове по външната граница на ЕС и НАТО върху сигурността и способността да се контролира въздушното и морското пространство?

Това не го разглеждам като сериозен проблем. Да, постоянно има проблеми от всякакво естество, свързани с войната на Русия срещу Украйна. Но дори в Украйна, която е атакувана държава и трябва да се бори за своето съществуване, се реализират нови вятърни проекти, за разлика от България. Там има няколко стотин мегавата ВЕИ мощности, инсталирани в последните години от международни и местни инвеститори. Може да се случи, въпреки несъмнено многото трудности и предизвикателства, свързани с войната ситуация.

– Колко години смятате са необходими за осъществяване на пълни ветрови и биологични проучвания в морската акватория in-situ и кой ще финансира огромните разходи за тези проучвания?

Разходите ще ги финансират инвеститорите, които имат някакви инвестиционни намерения. Трудно ми е да отговоря колко време ще отнеме, но виждаме, че наземните вятърни паркове, които би трябвало да са значително по-прости за разработка и реализация, в България отнемат между 5 и 8 години. Тоест логично е за вятърни паркове в морето периодът да бъде доста по-дълъг.

– Защо фокуса продължава да е върху големите съоръжения и паркове – слънчеви и вятърни? И къде остава диверсификацията и развитието на семейните и микро слънчево-вятърни мощности?

В последните години инвестициите във възобновяема енергия се възродиха, благодарение на индустрията. Консуматорите на ток в България, големите предприятия, пък малки и средни – също, установиха, че излиза много по-изгодно сами да произвеждат електроенергия на място, по покривите на предприятия, дворове, прилежащи терени. По този начин те намалиха зависимостта си от променливите пазари и подобриха конкурентоспособността си. Вече няма субсидии за ВЕИ. Новите вятърни и слънчеви проекти трябва да продават тока си на пазарен принцип. И те могат да го правят, защото електроенергията от слънце и вятър е изключително евтина, по-евтина от другите алтернативи.

Защо в домакинствата нямат толкова много ВЕИ-проекти е добър въпрос. Той твърде често е свързан с банални теми, като това колко е сложно да се разработват подобни проекти административно. Трябва да отчетем, че в последните години административната тежест за малките проекти намалява. Но все пак е инвестиция, която изисква самоучастие. Инвестициите в домашни системи са по-сложни, защото там няма квалифициран персонал. Трябва да се изминат процедури, които бяха значително съкратени в последните години, но все пак ги има.

Това, което трябва да се случи, е държавата да разработи заедно с търговските банки опростен механизъм за финансиране на такъв тип проекти. Както е лесно в момента да си вземеш потребителски кредит, подобен стандартизиран продукт трябва да се разработи с търговските банки и за малки ВЕИ. Държавата би могла също да се включи като гарант в подобна схема за финансиране. Така на домакинствата да им е изключително лесно да получат финансиране за малка покривна соларна система и за система за съхранение на енергия. Това трябва да става толкова лесно, че когато влезеш в банката след половина или един час да излезеш с потвърден кредит. Тогава домакинствата ще са още по-активни в изграждането на такъв тип инвестиции.

– Как Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия – АПСТЕ, възнамерява да подкрепи процеса на диверсификация и балансирана равнопоставеност между големите и семейните, микро мощности?

От години работим за това да се облекчат процедурите, както за малки, така и за средноголеми проекти, така и за най-големите. Смятаме, че всички сегменти са важни. Ако за момента виждаме повече проекти в индустриалния сегмент, това е защото там мотивацията е много голяма. Предприятията са задължени да намалят сметките си за ток, за да бъдат по-конкурентни. Слънчевата и вятърната енергия им помагат това да се случи. Но предприятията имат квалифициран персонал, експерти, опит в структурирането на финансирания. Те са много важни, защото както слънцето, така и вятърната, са свързани с инвестиция в оборудване. След това първичният ресурс, образно казано горивото, е безплатно. Слънцето е безплатно, вятърът – също. Голямото препятствие в началото е да се направи капиталовия разход. При домакинствата трябва да се опрости процеса на финансиране, както в последните години успешно бе съкратена административната тежест.

– Какво е мнението ви за Net metering-а? Ще бъде ли АПСТЕ сред двигателите за законодателни промени за въвеждане на Net metering в България?

С навлизането на все по-евтините батериите за съхранение на енергия няма да е толкова необходимо това. Защото батериите ще ни помогнат, когато произвеждаме ток на покрива си, но не го консумираме в момента, защото сме извън вкъщи. По този начин ще бъдем много по-независими от доставчиците на ток. Ще бъдем много по-способни да се справяме с предизвикателствата, ако някога отпадне захранването и генерално имаме ниска цена на тока домашно производство.

– Във връзка с растящото напрежение около изграждането на фотоволтаични и вятърни мощности в горски територии, какво е мнението ви – имат ли място ВЕИ в горски територии?

Първо трябва да кажем, че това е огромно изключение. То се преекспонира с агресивна информационна кампания, къде разчитаща на факти, къде на полуистини и на откровени лъжи. Но това е огромно изключение. В гори не се строят фотоволтаични централи. Има, разбира се, бъдещи проекти за ветропаркове, които частично засягат горски територии. По закон в такива случаи трябва да има компенсаторно залесяване. Казано по-просто, за всяко отсечено дърво да се засаждат 3-5 нови. Тоест да има компенсиране, което надхвърля далеч повече отсечените дървета.