Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие

Вече 4 години в Златоград събират боклука „от врата на врата“

Алтернативата на горенето на отпадъци – разделянето и рециклирането им не е утопия. Вече четири години в община Златоград прилагат събиране на битовия отпадък „от врата на врата“. Всяко домакинство разделя боклука си в различни чували, които се събират в определени дни от седмицата. При всяко събиране се води статистика на домакинствата – предали или не разделно събрани отпадъци. Обобщената информация в края на годината е определяща за размера на такса битови отпадъци. Домакинствата, не участвали в системата, са заплашени от по-висока такса смет. Законът за управление на отпадъците определя ежегодно завишаване размера на годишните отчисления за тон депониран отпадък, което сериозно се отразява върху размера на такса битови отпадъци, особено в общините, които не събират разделно.

4 години след въвеждане на иновативната за България система, Златоград отчита значително намаляване на общия поток на генерираните отпадъците, както и на количеството, отиващо за крайно обезвреждане. Като резултат, това води след себе си до увеличаване експлоатационния срок на регионалното депо и намаляване разходите за третиране на отпадъците, коментира за Ecovarna.info заместник-кметът на Златоград Елмира Пехливанова. По думите й, системата е позволила запазване на социално поносим размер на такса битови отпадъци.

Всичко постигнато до момента е в резултат на непрекъснати разяснителни и информационни кампании за ползите и начините на разделяне на отпадъците на мястото на образуването им, разказа Пехливанова. Според нея, важен е директният контакт с членовете на всяко домакинство. Съществен фактор за успеха е и стриктният контрол, както и спазването на графика за събиране от страна на общинското звено.

„Да събираме отпадъците разделно не е трудно. Напротив – този процес може да внесе ред, както във всяко домакинство, така и в управлението на отпадъци в общината. Кара ни да се чувстваме горди, че допринасяме за опазването на природата и осигуряваме едно по-чисто и по-добро място за живеене“, смята заместник-кметът на Златоград.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

радиоактивни отпадъци

Дестинация Отпадъци

В края на миналата година обичайните новини за незаконен внос на фалшиви и акцизни стоки, които заливат медиите предпразнично, бяха изместени от вноса на отпадъци.

Италианският боклук драсна клечката

815 тона незаконен боклук за България спряха карабинерите край Милано през декември. Товарът представлява крайните продукти от третирана пластмаса, а не както пише в документите – пластмаса за рециклиране. Входната врата на тези, както и на хиляди други – законни или по-малко законни бали с боклук е т. нар. морска столица. От юни 2015 г. председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Илиян Илиев наблюдава вноса на отпадъци през Пристанище Варна.

Откакто следим процеса, темата е ескалирала в общественото пространство два пъти – преди евроизборите през май 2019 г. и преди местните миналия октомври, разказва Илиев. Различни медии подхващаха проблема, но до реални мерки от страна на държавата не се стигна, смята председателят на ОЦОСУР. Според него в обществото остана усещане, че за изгарянето е виновен бизнеса, като за конкретен виновник беше набеден Ковачки.

От 2016 г. насам ОЦОСУР периодично публикува във Фейсбук страницата си снимки и видеа на балите с отпадъци, които чакат на варненското пристанище или пътуват с вагони на БДЖ. За мониторинга през години са ни помагали различни граждани, които обаче са държали да останат анонимни, разказва Илиян Илиев. Едни от първите снимки, които получихме бяха от наш активист – работник на „Варна Запад“, спомня си екологът. Резултатът от тях – събрание на пристанищните работници, на което са заплашени, че ако хванат някои да прави снимки и да ги дава на еколозите, ще бъде уволнен на минутата.

Служителите на БДЖ също от години наблюдават процеса, но коментарът им е само: „миризлива работа, с която ни тровят“.

От началото на 2018 г. импортът зачестява. Повечето анализатори го свързват със забраната, въведена от Китай, за внос на отпадъци от пластмаса и над 20 други материала за рециклиране.

През февруари 2019 г. Илиян Илиев докладва темата на Конференция по демокрация, която еколозите организират ежегодно във Варна. Тогова един от гостите – доцент и граждански активист от Перу прави разтърсващо изказване. По думите му, България е известна в южноамериканската държава не като място за отдих и туризъм, а като дестинация за отпадъци.

От ЕС или от Африка?

С честота около 25-40 дни на Пристанище Варна се разтоварват бали с боклук, констатира председателят на ОЦОСУР. Балите са обозначени с етикети, върху които обикновено е записано „rifiuti non pericolosi“ (неопасни отпадъци – от италиански). Фигурира още дата на производство, компания производител, както и код на самия отпадък. Отпадъците пристигат най-вече от Италия и Великобритания, но тъй като става въпрос за големи мултинационални компании трудно е да се установи реално източникът на боклука. Така например един от вносителите – Deco S.p.A., е част от  известна в Италия и чужбина компания за изграждане на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата промишленост. Компанията обаче е и учредител и на италианско-тунизийската Ecoti, която управлява депата на цял Тунис (Северна Африка).

През 2018 г. еколозите наблюдават над двадесет кораба с внос на отпадъци през варненските портове. Освен през пристанище „Одесос“, председателят на ОЦОСУР регистрира и внос през „Варна Запад“. Отпадъците, пристигащи на „Одесос“, се транспортират от БДЖ до циментовия завод в Бели извор, разказва Илиян Илиев. Боклукът от „Варна Запад“ се превозва с камиони до „Девня цимент“. Ръководителят на варненското сдружение успява да локализира още и един от източниците на износ на отпадъци за страната ни: Пристанище Hartlepool – североизточна Великобритания.

Какво внасяме?

Боклукът, предназначен за горене, у нас се внася с код 19 12 10. Това са т.нар. RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци. Изискванията на законодателството към този вид отпадъците са да не са опасни, да са горими и да са шредирани до определени размери, така че да не създават технически проблеми в инсталациите. Заради разнородния отпадък, горивото в т. нар. RDF има променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, фракция на биомаса и пр. Използването на RDF като гориво за ТЕЦ-овете, вместо въглища, води до значително намаляване на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Този вид насърчителна мярка е заложена в Рамковата директива за отпадъците на ЕС, където изгарянето на отпадъци е прекласифицирано в категорията „оползотворяване за получаване на енергия“ още преди 10 години. Сдружението на ирландските лекари за опазване на околната среда (IDEA) внася през 2009 г. петиция до Европейския парламент срещу искането за прекласифициране на изгарянето, като акцентира върху вредните последици на този процес за общественото здраве. Документът не успява да промени волята на политиците.

Съществува и друга категория, т.нар. зелен списък на отпадъците на ЕС. Такива, например, са пластмасата и каучука с код 19 12 04. Превозите на зелените отпадъци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие от страна на държавата, в която отиват. Съпровождат се единствено от документ по приложение 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и писмен договор за оползотворяване между превозвача и получателя на отпадъците. Именно такъв тип отпадъци (по документи) бяха открити в средата на август м.г. на площадката в землището на ТЕЦ „Марица 3“ по сигнал на граждани. При извършения оглед на площадката, беше констатирано, че между пластмасовите материали са налични и други, т.е. отпадъкът не отговаря на кода, с който е внесен.
По данни на Министерството на околната среда и водите у нас едва 3% от отпадъка се изгаря в ТЕЦ-ове, и между тях не е „Марица“. Останалите 97% отиват в циментови пещи. Какво ли се случва тогава на площадките на циментовите заводи у нас?

Някой знае ли?

ОЦОСУР отправи питания по Закона за достъп до обществена информация до пет институции в опитите да се добере до данни за количеството внесени, транспортирани и оползотворени отпадъци за горене, източниците им, както и предприятията, опериращи с RDF отпадъци за периода 2014-2019 г. Въпросите бяха изпратени до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Регионалните инспекции по околна среда и води във Варна и Бургас, както и до Пристанище Варна.

От МОСВ ни препратиха към Базелската конвенция и парламентарния контрол на Народното събрание, за да се информираме за количествата RDF отпадъци, влезли у нас от 2014 г. насам, както и за източниците им.

РИОСВ-Варна, информира, но за количествата, които е проверила за периода, по уведомления с възникнали съмнения на митнически пункт „Пристанище Варна“ и „Варна Запад“. ИАОС отказва да предостави информация, защото 2019 г. не била приключила отчетно. Експертите на ИАОС не са разбрали въпросите ни за източниците на отпадъците и количествата, с които за периода 2014-2019 г. са извършвани дейности по третиране.

РИОСВ-Бургас, незнайно защо препращат въпросите към варненската инспекция.

А от „Пристанище Варна“ мълчат.

От отговор на ексминистъра на околната среда Нено Димов от парламентарната трибуна през септември м.г. става ясно, че за 2017 г. в България са внесени около 72 000 тона боклук за енергийно оползотворяване, предназначени за циментовите заводи. През 2018 г. количеството е 85 000 тона. Близо 11 000 тона от тях са проверени от РИОСВ-Варна, по сигнали за възникнали съмнения. Нямаме данни какво количество е внесено през порт Бургас и Варна по отделно. Ако приемем, че то е по равно, означава, че една четвърт от вносния боклук у нас официално е със съмнителни документи, произход и качество.

През 2017 г. РИОСВ-Варна, не е извършила нито една проверка по сигнал. През 2018-а инспекциите са били три в рамките на цялата година, като всички проверени отпадъци са били предназначени за окончателно оползотворяване в „Девня Цимент“. От всички 13 проверки по сигнал от 2014 до 2018 г. шест от товарите са за изгаряне в „Девня цимент“, шест – в завода в Бели Извор и един – в „Златна Панега цимент“.

Кой гори боклука?

От 2005 г. досега ИАОС е издала 8 комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда за извършване на дейности по оползотворяване на RDF отпадъци. На първо място (по време на парламентарния контрол на 13 септември м.г.) Нено Димов посочва „Девня Цимент“ АД, собственост на италианската компания „Италчименти“. Следва „Холсим“АД – циментовият завод в Бели извор, Врачанско (именно във Враца бяха открити 50 т излезли от употреба консумативи за принтери от Италия на нелицензирано депо). Значителна част от количествата боклук, внесени през Пристанище Варна, освен в „Девня цимент“, отиват в завода в Бели извор, твърди председателят на ОЦОСУР Илиян Илиев. Разрешителни за горене на отпадъци притежават и пловдивския „Златна Панега Цимент“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Вулкан Цимент“ – Димитровград (собственост на „Италчименти“), „Топлофикция-Сливен“.

Любопитство в списъка на обвиняемия ексминистър Нено Димов буди последното дружество – „Грийнбърн“ ЕООД, София. То притежава две инсталации за горене на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия у нас. Едната е в завода за антибиотици на „Биовет“ в Разград и тя е с капацитет над 10 т опасни отпадъци на денонощие и 3 т/час неопасни. Произведената топлинна енергия се използва за производство в цеховете на завода. Другата инсталация е в Пещера – в завода за лекарства за ветеринарна медицина на „Биовет“. Тя е с капацитет 2-3 тона/час опасни отпадъци. „Биовет“ е собственост на Кирил Домусчиев. Чрез управляваните от него компании Домусчиев държи още Параходство Български морски флот и „БМФ Порт Бургас“ – дружество-пристанищен оператор и концесионер на Терминал Бургас Изток 2 и Терминал Бургас Запад – там, където акостират и натоварените с боклук кораби.

Освен „Девня Цимент“, на територията на Варненска област разрешение за използване на отпадъците като гориво има и „ЕкоСейф“ ООД. През 2018 г. фирмата е получила разрешение за инсталация за термично третиране на опасни (8 т/ден) и неопасни отпадъци (40 т/ден) в урбанизирана местност Отсреща в кв. Девня. В края на миналата година компанията отправя предложение до РИОСВ за увеличаване на капацитета си до 9,8 т/ден опасни и 66 т/ден неопасни отпадъци, в това число за включване на нови видове отпадъци за горене, съдържащи нефтопродукти, азбест, опасни вещества, утайки, маслени филтри, спирачни и антифризни течности. Фирмата има залог на търговско предприятие срещу кредит в размер на 2,66 млн. лв. от банката на Цветелина Бориславова. През 2017 г. приходите на „Екосейф“ са 16 000 лв., а през следващата, когато получава разрешението за горене на отпадъци, скачат на над 1 млн. лв. Дружеството е собственост на софийското „Пърфект Пропърти Портфолио“ ЕООД, чийто едноличен собственик, според Търговския регистър, е 22-годишната Симона Проданова.

В разрешителното на още една компания на територията на РИОСВ-Варна, е включено третиране на отпадъци с код 19 12 10 – софийската „Метарекс“ ООД. Фирмата е свързана с „Вятърна енергия“ ООД – Добрич, сочи справка в Търговския регистър.

18 други фирми в областта притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци с код 19 12 10: „Терминален оператор“ ЕООД; „Екохим – Девня“ ООД; „Пъттранс“ ООД; „Танатос“ ООД; „Яника Клийн Транс“ ЕООД; „Тузиус“ ООД; „Екохимснаб“ ЕООД; „Дени Логистик“ ЕООД; „Ленд Арми Груп“ ЕООД; „Мулти Транс Варна“ ООД; „М-Транс“ ЕООД; „Еко Скрап Варна“ ООД; „Трансфрейт“ ООД; „Елемар – груп“ ЕООД; „Кей Ти Кей“ ЕООД; „Адиан АМГ“ ЕООД; „Метеор Транс – 02“ ООД и „Елемар – груп“ ЕООД.

Бизнесът с боклука у нас е във възходящ тренд и привлича все повече участници.

Само цифри

Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне, до количества, ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталациите. Без да смятаме големите пещи на циментовите заводи, само в Разград и Пещера може да се изгарят на ден 23 тона опасни вносни отпадъци, и то при спазване на законовото ограничение.

Странно разминаване има между данните за внесените отпадъци, съобщени от бившия екоминистър Нено Димов и същите, но с източник финансовият министър Владислав Горанов. В отговор на питане до депутати на БСП, Горанов заявява: Общото количество на битови индустриални и технологични отпадъци, оформени за внос в страната за периода 2014-2019 г., е 736 319 т. Това са само отпадъци, регистрирани от митниците, като внос от страни извън Европейския съюз. Средно годишно това прави по около 123 000 т. Цифрата е с близо 45 000 т/годишно повече от представените данни от Нено Димов пред парламента.

Контролът

Горенето, наричано още енергийно оползотворяване на RDF, не би било такъв проблем в България, ако контролът беше на достатъчно високо ниво, а корупцията на задоволително ниско. У нас отговорността за това какво се случва с вносния боклук е размита между няколко институции. РИОСВ са задължени да извършват периодичен контрол на всички инсталации с разрешение за дейности с отпадъци. ИАОС трябва да прави контролни планови и извънредни измервания на същите инсталации. Освен тях, контрол при трансграничния превоз на отпадъци имат и: митническите органи, Гранична полиция, Пътна полиция, както и Автомобилна администрация, Железопътна администрация и Морска администрация.

Основният контрол обаче е оставен в ръцете на самите оператори на инсталациите за изгаряне. Съгласно издадените разрешителни, те трябва да извършват собствени непрекъснати и периодични измервания за прах, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк и органични вещества, определени като общ въглерод.
Операторите са задължени да извършват и собствени периодични измервания за хлороводород и флуороводород, бензен, диоксини и фурани и тежки метали.

Първите сигнали за горене на вносни боклуци у нас датират от 2009 г., когато именно се предприема и промяна в европейският Регламент за отпадъците. От „Екогласност“ тогава алармират, че в циментовия завод в Бели Извор се изгаря австрийски боклук, а проби от въздуха за замърсяване се взимат само, когато заводът не работи.
Какво дишаме?

При горенето на отпадъци се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които се пренасят по въздуха, натрупват се в почвата и водите и се превръщат в опасност за човешкото здраве. Заради разнородния състав на RDF отпадъците, при горенето им се изхвърлят и други токсични газове. Така например от пластмасите се изхвърлят фосген, циановодород, въглероден оксид и други съединения със силен токсичен ефект. В случай че в потока отпадъчна пластмаса има и такава, съдържаща азот, халогени, сяра и други опасни вещества, вследствие на процеса може да се стигне до замърсяване на въздуха и почвите от отделящите се газове и пепел.

Вземаме за пример какво е замърсяването от циментовия завод с една от най-модерните пречиствателни станции в страната – „Девня цимент“. От годишния доклад за 2018 г. на предприятието до ИАОС става ясно, че прагът на изпускания въглероден оксид е надвишен повече от два пъти, на въглеродния диоксид – 8 пъти, на азотните оксиди – 14 пъти, на серните оксиди – 5,5 пъти, на живак – 4,6 пъти, на цинк – 2,5 пъти.

Никой не говори и за наночастиците, които излизат от комина, защото лабораториите у нас нямат апаратура за контрола им, възмущава се председателят на ОЦОСУР. Вдишвайки ги, те навлизат директно през клетъчната мембрана и увреждат клетката. Ултрафините прахови частици се емитират първоначално в резултат на горенето и са най-многобройните.

През 2017 г. България е санкционирана от Европейския съд заради редовно превишаване на пределно-допустимите норми на фини прахови частици във въздуха. През миналата година пък е заведен иск срещу страната ни заради неспазване на нормите за серен диоксид.

Горенето ще продължи

Изгарянето на вносни отпадъци в България ще продължи с пълна пара, ако следим внимателно изказванията на политически фигури от управляващите. Според екоминистерството и ексминистър Димов, у нас „изгарянето на отпадъци все още заема малък дял в сравнение със средните нива за Европейския съюз и особено при сравнение с други държави. Единствено четири държави-членки имат по-малък процент изгаряне на отпадъци – Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. При Латвия е съотносимо с нашия процент.“. Въпросът е кои цифри сравнява Димов – неговите, на Горанов или на трети източник.
В най-новото законодателство на Европейския съюз към 2035 г. са заложени амбициозни цели за 65% рециклиране на битови отпадъци и ограничаване на тяхното депониране до 10%. Това за българските управляващи означава, „че най-малко 25% от общото количество битови отпадъци следва да бъдат изгаряни. В противен случай целта от 10% депониране е немислимо да бъде постигната.“.

В противовес на водената правителствена политика Обществен център за околна среда и устойчиво развитие подготвя петиция за забрана вноса на отпадъци за горене с код 19 12 10.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Деца от Варна отглеждат 150 фиданки на червен дъб

150 жълъди на червен дъб засадиха децата от варненската детска градина №3 „Звездичка“. Първите семена бяха посети от най-големите. Бъдещите първокласници от IV група „Теменужка“ направиха това по време на еко урок, воден от Илиян Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Бате Илиян им разказа за видовете дървета, за живота в гората и защо тя е толкова ценна за нас, за кръговрата на веществата в природата…

Освен всичко, което учим в градината – за цифрите, за буквите, за околната среда, ние се учим и да пазим природата, каза Диана Атанасова, учителка на малките природолюбители. „А сега ще усетите и вълшебството да дариш живот“, обърна се към малчуганите г-жа Атанасова преди да засадят своите жълъди.

Оживена и вълнуваща глъчка настана, когато децата заравяха семената. Направиха го в индивидуални саксии от рециклиран материал с торопочвена смес. Те са осигурени в рамките на инициативата „Засади бъдеще“ на „Гората.бг – 100 000 садим гората“ и „Фондация 77“.

За Седмицата на гората, в началото на април, ще бъде организирано изложение от вече поникналите семена. Децата ще имат възможност да засадят своето дръвче с родителите си на избрано от тях място – парк, гора, квартална градинка.

Екипът и децата на ДГ „Звездичка“ са участници в кампанията на ОЦОСУР за разделно събиране на хартия „Лист по лист“, а вече и в „Шише върни, книга си вземи!“, провеждаща се в рамките на инициативата „Зелени петъци“. Носители са на приза „Екоучилище“. Участват в проекта „Големия лов на растения“ и Програма „Учим за гората“.

Заедно можем да променим бъдещето, като вдъхновим децата да засадят своето Зелено бъдеще. Успех, деца!


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Транспортна библиотека се включва в „Шише върни, книга си вземи!“

Транспортна библиотека Варна се включва в инициативата „Шише върни, книга си вземи!“. Подарява едногодишни читателски карти на най-верните си дарители на книги и малки стъклени шишенца. Вече има поставени контейнери за събиране на отпадъчно стъкло от парфюми в сградата на библиотеката и на „Пристанищна инфраструктура“ във Варна на площад „Славейков“ 1 (до жп гарата).

Всеки, донесъл поне две нови издания на книги или 10-ина по-стари, ще получи от Транспортна библиотека безплатна читателска карта за 12 месеца. Отделно, срещу шишенцата, които носите за рециклиране, библиотекарите ще могат да изберат книги от наличните във фонд „Лист“ в Обществения център за околна среда и устойчиво развитие. Книгите и шишенцата се приемат всеки работен ден от 8,30 до 17,30 ч.

Транспортна библиотека Варна е основана на 16 януари 1963 г., като обединява фонда на съществуващите още от началото на XX век библиотеки на БМФ, БДЖ и Пристанище Варна. Днес библиотечният фонд наброява над 100 000 тома. Запазен е и огромният архив на БМФ, БДЖ и Пристанище.
Библиотеката обслужва годишно над 1500 читатели и техните семейства.
След 2000 г. тя е достъпна за всички граждани на Варна и областта. Работещите в нея библиотечни специалисти отчитат връщане на млади хора към книгата през последните години.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Безплатен водолазен курс за 50 младежи в риск

50 младежи в риск от Варна и региона ще бъдат обучени за водолази и водачи на малки плавателни съдове до 40 БРТ. Курсовете ще са безплатни за одобрените кандидати. Обучението се организира от Морски клуб „Приятели на морето“ по проект „Морска академия 2019 – 2020“, съобщи председателят на сдружението Дарина Иванова. Успешно издържалите изпити пред Морска администрация, получават международно признати сертификати по две морски специалности.

От началото на януари започва набирането на кандидати чрез интернет страницата на клуба. Могат да кандидатстват младежи на възраст между 18 и 29 години, като с приоритет ще бъдат безработни, социално слаби, от етнически малцинства и със зависимости.

Над 300 младежи в риск са обучени до момента от Морски клуб „Приятели на морето“. Около 25 на сто от тях са се реализирали професионално като моряци, капитани на малки плавателни съдове и водолази.

„Морска академия 2019 – 2020“ се осъществява с финансова подкрепа в размер на 45 530 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната цел на проекта е създаване на възможност за социална интеграция и професионална реализация на младежи от уязвими групи чрез придобиване на квалификация по две морски специалности.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Малките ВЕИ-производители* – административни роби

„Мечтая на 100 хиляди покрива в България да бъдат инсталирани 100 хиляди фотоволтаични системи от 1 KW.“ Това заяви по време на форума „Как да сме енергийно независими?“ председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Илиян Илиев. По думите му инвестицията в подобна мечта не е невъзможна – около 5000 лв. струва инсталация с подобна мощност. „Не виждам обаче как 100 хиляди души в България ще пожелаят да се превърнат в административни роби. Аз съм такъв от 2007 г.“, каза Илиев, визирайки два проекта за малки фотоволтаици върху жилищни сгради, по които работи. Излишъка от произведената енергия от възобновяеми източници (ЕВИ) е задължен да продава на „Енерго-про“. Законодателят е вкарал малките производители на ЕВИ в бюрократична схема на ежемесечно лично подаване на документи, протоколи и фактури към енергийния посредник и държавата. „Ако пропуснете да ги подадете, глобата е няколко пъти по-висока от първоначалната ви инвестиция“, обяви Илиев. „В началото енергодружеството беше склонно това да се прави на тримесечие. Но след това се намеси държавата…“, разказа председателят на ОЦОСУР. По думите му от 2007 г. насам ситуацията в сектора за дребните производители се влошава с всяка изминала година.

В момента хората, които искат да инсталират системи за производство на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди, минават през дълъг и труден от законова, бюрократична и техническа гледна точка процес. Докато не бъде променена административната рамка, не очаквайте хората да инвестират във ЕВИ, смята Илиян Илиев.

Улесняването на този процес и децентрализацията на енергийната система могат да спомогнат за справянето с енергийната бедност и със замърсяването на въздуха. В по-дългосрочен план, ефектите, които може да се очакват са стабилност на енергийната ни система и национална енергийна сигурност. Използването на повече възобновяеми източници е и мярка за намаляване на вредните емисии и справяне с климатичните промени.

Показател за ефективността на ЕВИ за икономическото развитие е и фактът, че една от най-развитите икономики в света – САЩ, инвестира ежегодно близо $13 млрд. в сектора. Данните бяха изнесени от доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет.

Технологичният бум е толкова голям, че вече има места по света, където енергията от възобновяеми източници е по-евтина от конвенционалната, заяви Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт и модератор на форума. Нейков ще обобщи изводите, направените по време на събитието, и ще ги изпрати като доклад до Европейската комисия.

Форумът „Как да сме енергийно независими?“ беше организиран във Френския институт в София от „Грийнпийс“ – България, в партньорство с Бюрото на Европейския парламент у нас.

*ВЕИ-производители – производители на енергия от възобновяеми енергоизточници (слънце, вятър, вода, термална енергия)

Как да сме енергийно независими?

Форум на тема „Как да сме енергийно независими?“ ще се проведе на 21 ноември от  9 до 13 ч. във Френския институт в София. Събитието е организирано от „Грийнпийс“ – България, в партньорство с Бюрото на Европейския парламент у нас.
Целта е да се насърчи енергийната независимост на отделните граждани и производството на енергия от възобновяеми източници. В момента хората, които искат да инсталират системи за производство на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди, минават през дълъг и труден от законова, бюрократична и техническа гледна точка процес. А с една от последните промени, които наложи, държавата смачка дребните производители.
Улесняването на този процес и децентрализацията на енергийната система могат да спомогнат за справянето с енергийната бедност и със замърсяването на въздуха, както и да допринесат за стабилността на енергийната система и за националната енергийна сигурност. Използването на повече възобновяеми източници е и мярка за намаляване на вредните емисии и справяне с климатичните промени.
Модератор на форума ще бъде Славчо Нейков, който има близо 30 години опит в енергийния сектор – работил е в Министерството на енергетиката, в енергийния регулатор, в международни институции и няколко енергийни компании. В момента е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
Като лектори ще се включат:

доц. д-р Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на СУ: “Енергийни пазари и услуги в контекста на Пакета „Чиста енергия за всички европейци”;

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика: “Трансформацията на електроенергийния сектор – гражданите отвъд технологиите и пазарите”;

Мария Трифонова, асистент в катедра „Икономика и управление по отрасли“, СУ „Св. Климент Охридски“: “Социална приемливост на ВЕИ технологиите”;

Игнасио Наваро – енергиен специалист от “Грийнпийс” – Гърция: “Децентрализиране на европейската енергийна система чрез колективно производство на електричество от ВЕИ”.

Сред заявилите присъствие на форума са представители на КЕВР, ЕСО, АУЕР, Министерства на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, Център за изследване на демокрацията, Национална асоциация „Активни потребители“, общински власти и неправителствения сектор.

Първи фестивал „Еко семейство“

Първият фестивал за природосъобразни продукти „Еко семейство“ ще се проведе във Варна на 16 и 17 май 2020 г. в детски център „Мама и аз“.

„Еко семейство“ е празник за всички. Деца, родители, фирми, предлагащи натурални продукти ще се включат в първото издание на „Еко семейство“ – Варна. Семейният фестивал ще събере разнообразни здравословни продукти, козметика за възрастни деца, супер храни, здравословни комплекти за многократна употреба, храни, облекла, еко играчки. Ще бъдат организирани уъркшопи, работилници с природни материали. Ще има полезни лекции с еко и био тематика, съвети за здраве, хранителни режими, рециклиране.

Търсим творци за екоработилници

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) търси креативни творчески личности за водене на екоработилници.

Екоработилниците представляват практически занимания за производство на предмети от натурални и/или отпадъчни продукти.

Целта е:

– хората да се научат да правят полезни и здравословни продукти за себе си и семейството си, без да създават допълнително отпадъци от тази дейност;

– да оползотворяват отпадъци, превръщайки ги в нещо полезно;

– да творят с природни материали.

Заниманията ще се провеждат във Варна, на ул. Сава Радулов 14, в зала за около 10 души.

Няма възрастови ограничения за водещия и аудиторията.

Ако имате идея, може да се свържете с нас:

тел. 052/306423, ecovarna.info@gmail.com.

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е неправителствена организация, работеща в обществена ползва. Екологичното образование е едно от направленията, в които работи сдружението.

Featured Video Play Icon

Стига с тези пластмасови чаши!

Всеки ден в 1894 детски градини в България, всяко дете от общо 224 380 употребява средно по 5 еднократни чаши. Така се изразходват 240 милиона чаши годишно с общо маса на отпадъка над 550 тона. Пластмаса, която трови водите, въздуха, почвите и нас самите 500 години – колкото е периодът й на разпад. Има ли решение? Елементарно. Вижте!