Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие

Протест

Ще горят тонове опасни пестициди край Девня

Има опасност стотици тонове опасни пестициди да бъдат изгорени край Девня. Възможността това да се случи, при това без обществена поръчка и по неясна технология, е регламентирана със Закона за мерките по време на извънредното положениe. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Това се посочва в отворено писмо на Коалиция „За да остане природа в България“, част от която е и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Въпреки това, проверка на Ecovarna.info показа, че две фирми у нас притежават разрешителни за извършване на наземно изгаряне на опасния отпадък, класифициран с код 20 01 19. И двете са софийски и са получили разрешение за една и съща площадка за третиране на отпадъци от над 3,6 дка в местност Отсреща край Девня. Разрешението на „Екосейф“ ООД е от август миналата година за 1000 тона/годишно, а на „Ви Пи Екосолюшън“ ООД – за същото количество от октомври 2018 г., и то без да е собственик на посочената в документите площадка.

Според описанията на технологичния процес пестицидите ще се изгарят в камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения, посочват в писмото до екоминистерството природозащитниците. Според тях съществува риск от непълно изгаряне заради липса на достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура, както и от образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма. Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове.

Липсата на подходящо съоръжения за изгаряне на пестициди у нас се потвърждава и от изказване на Георги Марков, главен експерт в Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) през септември миналата година.

По враме на приемането на законовите промени заради извънредното положение министърът на околната среда и водите Емил Димитров заяви пред Парламента: „Тези пестициди, които сме събрали, са от договора ни с Швейцария на времето (през 2010 г. България сключва договор по проект за обезвреждането на пестициди – б.а.). Програмата приключи, но ние сме поели ангажимент да доизчистим. Пестицидите ще бъдат изгорени в единствения инсинератор, който има лиценз. Това е финалът на швейцарската програма. Няма конфликт тук. Защо го създавате?”, попита Димитров.

„Пестицидите са сред най-опасните органични замърсители. Проблемът е, че съхранението им струва твърде скъпо на собствениците им. Ако се извършва правилно обаче, е по-безопасно за хората и околната среда от изгарянето им“, коментира Илиян Илиев от ОЦОСУР.

Като „неправомерно, ненавременно и с много въпросителни“ коментира гласуваното решение със Закона за мерките по време на извънредното положениe Ваня Захариева от сдружение „Дишай, Девня“. „Вярвам, че български и европейски институции ще разследват случая и нещата ще излязат на светло“, смята Захариева. По думите й, гражданско сдружение „Дишай, Девня“ ще съдейства активно това да се случи заради живота и здравето на хората в Девня, Варна, Провадия и съседните населени места.

„Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди“, се посочва в отвореното писмо, адресирано до Министерството на околната среда и водите, Народното събрание, парламентарна комисия по околна среда, главния прокурор, Посолство на Швейцария и Дирекция околна среда към Европейската комисия.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Проектирай „Как изглежда ЕкоВарна“!

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) предизвиква варненци да мислят положително в трудната ситуация на извънредно положение. Нека си представим как искаме да изглежда любимото ни място за разходки, градинката пред блока, нашата улица. Нарисувайте, скицирайте, опишете „Как изглежда ЕкоВарна“!

„Как изглежда ЕкоВарна“ е част от инициативата „Активни за устройване на обществени пространства“, чиято цел е да насърчи създаването на по-добър градски дизайн чрез използването на различни творческите модели от местните общности.

Конкурсът „Как изглежда ЕкоВарна“  с проекти за вашето любимо място, вашата улица или междублоково пространство ще продължи, докато бъдат събрани минимум 12 предложения. Те трябва да отговарят на следните условия:

– да осигуряват баланс между природните и антропогенните фактори и да създават предпоставки за устойчиво развитие на Варна;

– да съдържат кратка обяснителна част за местонахождението на обществената територия,  сегашното й състояние и визия за бъдещото й развитие;

– да бъдат придружени с визуализация – снимка на настоящото състояние, снимка от Гугъл карти, и цветна скица, схема на бъдещото;

– да са придружени с кратко CV на автора;

– да са изпратени на ел. поща: ecovarna.info@gmail.com.

Проектите ще бъдат публикувани на сайта ecovarna.info. След приключването на инициативата ще бъдат внесени в Съюза на архитектите – дружество Варна, като се потърсят възможности за превръщането на най-добрите в архитектурни проекти. Всички 12 идеи „Как изглежда ЕкоВарна“ ще бъдат представени официално в изложба по време на гражданския форум „Конференция по демокрация 2021“, който се провежда ежегодно в последната събота на февруари.

Инициативата „Активни за устройване на обществени пространства“ се реализира чрез Центъра за споделяне и подпомагане на работещи граждански инициативи, който беше открит в началото на тази година на ул. „Сава Радулов“ 14 във Варна.  Чрез инициативата ОЦОСУР подава ръка на варненеца Антон Богдев, инженер – проектант по професия, който се обърна към Центъра с предложения за преустройване на определени градски територии чрез изграждане на зелена инфраструктура. Част от тях са и първите проекто-предложения в инициативата „Как изглежда ЕкоВарна“ – изграждане на парк на разделителния остров на бул. „Ал. Стамболийски“ и парк „Лист по лист“ в кв. „Чайка“. И двата проекта са в кв. „Чайка“.

„Активни за устройване на обществени пространства“ се организира по проект „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Алтернативна валута може да възроди гражданското общество

Да бъдат създадени местни кооперации, които да оперират с алтернативна гражданска валута, паралелно с официалната. Това бе посочено като един от инструментите за възраждане на гражданското общество у нас по време Конференция по демокрация 2020. Шестият граждански форум се проведе на 29 февруари и 1 март във Варна.

Регионалните валути по света се използват като средства на социализиране, сътрудничество и споделяне и са в основата на по-етична и справедлива икономика. Идеята за създаването им у нас беше предложена по време на проведеното в рамките на конференцията „Световно кафене“. Тази година темата му бе „Криза на държавността и гражданската инициативност“. Участниците търсиха отговор на въпроса: „Какво бихме направили в най-смелите си мечти, за да върнат доверието на гражданското общество?“. Всички отговори водеха към обобщението, че хората трябва да действат заедно. Да се развиват практики за активно гражданско съзнание, като кооперации, квартални общности, дори и въвеждане на квартално компостиране. Трябва да се възстанови доверието на пасивните към активните граждани. Това няма как да стане без наличието на средна класа и справедлива икономика, категорични бяха присъстващите. Един от пътищата за това – алтернативните регионални валути, ще бъде тема на следващата Конференция по демокрация, обединиха се участниците в тазгодишния форум.

За да се случи по-лесно всичко това в обозримо бъдеще, е необходимо гражданско образование във всички училища, както и информационни срещи с младежите в гимназиите и университетите, смятат представителите на неправителствения сектор.

Сред най-екзотичните предложения за връщане на доверието на гражданското общество, бе въвеждането на неформална монархия и матриархат, или засилване ролята на жената във всички сфери на обществения живот. Други от участниците във форума пък си представиха „вълшебна пръчка“ или „дряновица“ за създаване на работеща съдебна система.

Обединено, независимо, активно и в обстановка на чуваемост – така, според участниците в Конференция по демокрация 2020, функционира идеалното гражданско общество. „Имаме още много да работим, за да го постигнем. Важното е да не се отказваме“, смята Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР).

Ежегодният граждански форум Конференция по демокрация 2020 се организира от сдружение ОЦОСУР, по инициатива на арх. Калина Митева (Павлова) и в партньорство с екологично сдружение „За Земята“. Форумът е създаден, за да отбелязва забележителното развитие на гражданското общество във Варна в периода след 2009 г. и да осигурява трибуна за активности в подкрепа на демократичните ценности.

Шестото издание на конференцията се осъществи по проект „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“, изпълняван с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

радиоактивни отпадъци

Отпадъците с радиация не са изолиран случай

Радиоактивните товари на българските пристанища не са изолиран случай, показа проверка на Ecovarna.info. Притеснителното е, че се откриват при случайни, а не целенасочени или редовни проверки, както и че информацията за тях е оскъдна, непланирано изпусната и бързо отшумява, коментират еколози.

Контейнерът с радиоактивни отпадъци на пристанище Варна – Запад вчера е засечен при случайна проверка на ТИР. Контейнерът е пълен със скрап и е поставен на специална площадка. Образувано е досъдебно производство. Прокуратурата ще реши кога и дали да бъде отворен товарът. До тогава властите съобщават, че няма опасност за здравето на работещите на пристанището служители.

Два-три пъти в годината

се случва да бъдат засечени слаби лъчения от контейнерите със скрап, съобщава Дневник, като се позовава на пристанищните власти. Колко слаби са те и каква е опасността за здравето при натрупването им, не е ясно. На територията на пристанищния оператор функционират радиационни сензори, които дават информация за нивата на радиация 24 часа в денонощието. От „Пристанище Варна“ ЕАД обаче мълчат за далеч по-безобидна информация, като преминалите през порта RDF отпадъци за горене, за които ОЦОСУР отправи питане по Закона за достъп до обществена информация.

През август миналата година в социалните мрежи се появява информация от съпругата на докер на Варна-Запад, която твърди, че мъжът е установил с гайгеров брояч

завишена радиокатвиност в отпадъци от Италия

„Отдавна се знае, че отпадъците пристигат често с нарушена опаковка, течащи, вонящи, а и до онзи ден, може би и преди това, с опасно съдържание“, пише в поста. Жената добавя, че всички от смяната са наясно, но си мълчат, защото ги е страх за работата им. Информацията публикува Actualno.com, от където не успяват да получат конкретни отговори от отговорните институции.

Половин година по-късно информацията се потвърждава, макар и само в частта й за състоянието на отпадъците. В края на януари 102 контейнера с италиански боклук на Варна-Запад, се оказват пълни с всичко друго, но не и с декларираните пластмаса и каучук за рециклиране. Освен това балите не са вакуумирани, каквото е изискването на българското законодателство. Проверката и разкриването им вероятно никога нямаше да станат факт, ако не бяха внесени с режим на временно съхранение, чийто срок е изтекъл.

Десетина дни по-рано със съмнения за радиоактивност е проверен друг внесен отпадък, този път на пристанище Бургас. Той също е деклариран като пластмаса и каучук, т.нар. „зелен отпадък“, за да не подлежи на процедура по нотификация и съгласие на приемащата държава. Оказва се, че е основно желязо и текстил. Властите успокояват, че няма установен радиоактивен или токсичен отпадък.

За негласната договорка между институциите

да не споделят публично подобна информация говори случай от май 2014 г. Тогава е открит метален контейнер с радиоактивни отпадъци, преминал транзитно през пристанище Варна – Запад. Информацията се разгласява случайно 10 дни след инцидента, защото случаят фигурира като подаден сигнал в седмичния бюлетин на Регионалната здравна инспекция във Варна. Здравните инспектори тогава научили от Областното управление “Пожарна безопасност и защита на населението”, че е открит радиоактивен източник в метален контейнер в района на контейнерния терминал на пристанище Варна – Запад. В бюлетина не са посочени стойностите на алфа, бета и гама лъченията, както и засегнатият от тях периметър. След раздухване на случилото се, отново е оповестена успокоителна информация, че „не е установена опасност за радиационно увреждане на професионално ангажираните с обекта лица и опасност за населението“.

С контрол върху радиоактивните отпадъци у нас, съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия, е натоварена Агенцията за ядрено регулиране. От там обаче не се занимават с контрол върху вноса на отпадъци, за които в последните години идват сигналите за подобни нередности.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Хакатон за студенти и ученици ще се проведе от 20 до 22 март във Варна.

Умни решения за околната среда ще разработват ученици

Смарт приложения за околната среда ще една от направленията, в които ще се състезават ученици и студенти по време на хекатона „Smart Solutions for Smart Varna” („Умни решения за умна Варна“). Състезанието ще се проведе от 20 до 22 март във Варна. Участниците ще имат възможността да проявят креативността си в няколко направления, сред които: околна среда и инфраструктура; дигитална трансформация в образованието; дигитализация в мениджмънта и администрацията; спорт и забавления.

Събитието е  безплатно и има за цел да привлече ученици и студенти с интереси в областта на ИТ. Участниците трябва да имат навършени 15 години. Съставят се екипи между 2 и 5 души, които изготвят софтуерен или хардуерен проект с избрана от тях технология. Съгласно предварително зададената тема, целта е да се създаде концепция и да се разработи пилотна версия на приложение.

По време на събитието ще бъдат осигурени ментори, храна и напитки, сертификати за участие и специални награди за най-добрите отбори в две категории – ученици и студенти.

Откриването ще се състои на 20 март 2020 г. в Зала 1 на ИУ – Варна, след което  състезанието ще продължи в залите 50 – 53 в Центъра за изследване и прилагане на нови информационни и комуникационни технологии (ЦИПНИКТ).

Хекатон „Умни решения за умна Варна“ се организира по повод честването на 100-годишнината си Икономически университет – Варна в сътрудничество с компания „Ментормейт“ и Община Варна.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Петиция срещу вноса на отпадъци за изгаряне

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) започва Петиция срещу изгарянето на вносни отпадъци в България. Документът ще бъде внесен в Народното събрание, Министерски съвет и Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Ето и пълният текст, който може да подпишете тук:

Уважаеми народни представители,

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаеми г-н Министър,

Ние, гражданите на Република България, настояваме за:

  • Забрана вноса на територията на България на отпадъци с код 19 12 10, т.нар. RDF /модифицирани горива получени от отпадъци/, които отделят опасни вещества при изгарянето си, и пълна забрана вноса на всички други отпадъци, предназначени за изгаряне на територията на България.
  • Идентифициране свойствата на всеки отпадък преди неговия внос на базата на лабораторни изследвания, включително относно отделяните при изгарянето му вещества.
  • Приемане на мерки за подобряване контрола по спазването на действащата нормативна уредба, свързана с вноса на всички видове отпадъци, с цел оползотворяване, депониране, съхранение или реекспорт.
  • Създаване и поддържане на публичен регистър на всички дружества, които внасят, транспортират, съхраняват и оползотворяват отпадъци на територията на България.
  • Създаване и поддържане на публичен регистър на внесените, депонираните, оползотворените и реекспортираните отпадъци на територията на България.

Според изнесени през 2018 г. данни на Европейската агенция за околна среда България е на първо място в Европа по замърсяване на въздуха и на първо място по брой смъртни случаи, причинени от мръсния въздух (211 на 100 000 души). През 2017 г. България е санкционирана от Европейския съд заради редовно превишаване на пределно-допустимите норми на фини прахови частици във въздуха. През миналата година е заведен иск срещу страната ни заради неспазване на нормите за серен диоксид.

Убедени сме, че голяма част от замърсяването се дължи на горенето, наречено „оползотворяване“ на  отпадъци, внесени като RDF-гориво, с разнороден, често неясен и съмнителен състав.

Загубите, които ще претърпи икономиката ни от забраната вноса на отпадъци за горене, са несъизмерими в сравнение с вредата върху здравето на българите и имиджа, който добива страната ни като „дестинация за отпадъци“.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

радиоактивни отпадъци

Дестинация Отпадъци

В края на миналата година обичайните новини за незаконен внос на фалшиви и акцизни стоки, които заливат медиите предпразнично, бяха изместени от вноса на отпадъци.

Италианският боклук драсна клечката

815 тона незаконен боклук за България спряха карабинерите край Милано през декември. Товарът представлява крайните продукти от третирана пластмаса, а не както пише в документите – пластмаса за рециклиране. Входната врата на тези, както и на хиляди други – законни или по-малко законни бали с боклук е т. нар. морска столица. От юни 2015 г. председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Илиян Илиев наблюдава вноса на отпадъци през Пристанище Варна.

Откакто следим процеса, темата е ескалирала в общественото пространство два пъти – преди евроизборите през май 2019 г. и преди местните миналия октомври, разказва Илиев. Различни медии подхващаха проблема, но до реални мерки от страна на държавата не се стигна, смята председателят на ОЦОСУР. Според него в обществото остана усещане, че за изгарянето е виновен бизнеса, като за конкретен виновник беше набеден Ковачки.

От 2016 г. насам ОЦОСУР периодично публикува във Фейсбук страницата си снимки и видеа на балите с отпадъци, които чакат на варненското пристанище или пътуват с вагони на БДЖ. За мониторинга през години са ни помагали различни граждани, които обаче са държали да останат анонимни, разказва Илиян Илиев. Едни от първите снимки, които получихме бяха от наш активист – работник на „Варна Запад“, спомня си екологът. Резултатът от тях – събрание на пристанищните работници, на което са заплашени, че ако хванат някои да прави снимки и да ги дава на еколозите, ще бъде уволнен на минутата.

Служителите на БДЖ също от години наблюдават процеса, но коментарът им е само: „миризлива работа, с която ни тровят“.

От началото на 2018 г. импортът зачестява. Повечето анализатори го свързват със забраната, въведена от Китай, за внос на отпадъци от пластмаса и над 20 други материала за рециклиране.

През февруари 2019 г. Илиян Илиев докладва темата на Конференция по демокрация, която еколозите организират ежегодно във Варна. Тогова един от гостите – доцент и граждански активист от Перу прави разтърсващо изказване. По думите му, България е известна в южноамериканската държава не като място за отдих и туризъм, а като дестинация за отпадъци.

От ЕС или от Африка?

С честота около 25-40 дни на Пристанище Варна се разтоварват бали с боклук, констатира председателят на ОЦОСУР. Балите са обозначени с етикети, върху които обикновено е записано „rifiuti non pericolosi“ (неопасни отпадъци – от италиански). Фигурира още дата на производство, компания производител, както и код на самия отпадък. Отпадъците пристигат най-вече от Италия и Великобритания, но тъй като става въпрос за големи мултинационални компании трудно е да се установи реално източникът на боклука. Така например един от вносителите – Deco S.p.A., е част от  известна в Италия и чужбина компания за изграждане на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата промишленост. Компанията обаче е и учредител и на италианско-тунизийската Ecoti, която управлява депата на цял Тунис (Северна Африка).

През 2018 г. еколозите наблюдават над двадесет кораба с внос на отпадъци през варненските портове. Освен през пристанище „Одесос“, председателят на ОЦОСУР регистрира и внос през „Варна Запад“. Отпадъците, пристигащи на „Одесос“, се транспортират от БДЖ до циментовия завод в Бели извор, разказва Илиян Илиев. Боклукът от „Варна Запад“ се превозва с камиони до „Девня цимент“. Ръководителят на варненското сдружение успява да локализира още и един от източниците на износ на отпадъци за страната ни: Пристанище Hartlepool – североизточна Великобритания.

Какво внасяме?

Боклукът, предназначен за горене, у нас се внася с код 19 12 10. Това са т.нар. RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци. Изискванията на законодателството към този вид отпадъците са да не са опасни, да са горими и да са шредирани до определени размери, така че да не създават технически проблеми в инсталациите. Заради разнородния отпадък, горивото в т. нар. RDF има променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, фракция на биомаса и пр. Използването на RDF като гориво за ТЕЦ-овете, вместо въглища, води до значително намаляване на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Този вид насърчителна мярка е заложена в Рамковата директива за отпадъците на ЕС, където изгарянето на отпадъци е прекласифицирано в категорията „оползотворяване за получаване на енергия“ още преди 10 години. Сдружението на ирландските лекари за опазване на околната среда (IDEA) внася през 2009 г. петиция до Европейския парламент срещу искането за прекласифициране на изгарянето, като акцентира върху вредните последици на този процес за общественото здраве. Документът не успява да промени волята на политиците.

Съществува и друга категория, т.нар. зелен списък на отпадъците на ЕС. Такива, например, са пластмасата и каучука с код 19 12 04. Превозите на зелените отпадъци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие от страна на държавата, в която отиват. Съпровождат се единствено от документ по приложение 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и писмен договор за оползотворяване между превозвача и получателя на отпадъците. Именно такъв тип отпадъци (по документи) бяха открити в средата на август м.г. на площадката в землището на ТЕЦ „Марица 3“ по сигнал на граждани. При извършения оглед на площадката, беше констатирано, че между пластмасовите материали са налични и други, т.е. отпадъкът не отговаря на кода, с който е внесен.
По данни на Министерството на околната среда и водите у нас едва 3% от отпадъка се изгаря в ТЕЦ-ове, и между тях не е „Марица“. Останалите 97% отиват в циментови пещи. Какво ли се случва тогава на площадките на циментовите заводи у нас?

Някой знае ли?

ОЦОСУР отправи питания по Закона за достъп до обществена информация до пет институции в опитите да се добере до данни за количеството внесени, транспортирани и оползотворени отпадъци за горене, източниците им, както и предприятията, опериращи с RDF отпадъци за периода 2014-2019 г. Въпросите бяха изпратени до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Регионалните инспекции по околна среда и води във Варна и Бургас, както и до Пристанище Варна.

От МОСВ ни препратиха към Базелската конвенция и парламентарния контрол на Народното събрание, за да се информираме за количествата RDF отпадъци, влезли у нас от 2014 г. насам, както и за източниците им.

РИОСВ-Варна, информира, но за количествата, които е проверила за периода, по уведомления с възникнали съмнения на митнически пункт „Пристанище Варна“ и „Варна Запад“. ИАОС отказва да предостави информация, защото 2019 г. не била приключила отчетно. Експертите на ИАОС не са разбрали въпросите ни за източниците на отпадъците и количествата, с които за периода 2014-2019 г. са извършвани дейности по третиране.

РИОСВ-Бургас, незнайно защо препращат въпросите към варненската инспекция.

А от „Пристанище Варна“ мълчат.

От отговор на ексминистъра на околната среда Нено Димов от парламентарната трибуна през септември м.г. става ясно, че за 2017 г. в България са внесени около 72 000 тона боклук за енергийно оползотворяване, предназначени за циментовите заводи. През 2018 г. количеството е 85 000 тона. Близо 11 000 тона от тях са проверени от РИОСВ-Варна, по сигнали за възникнали съмнения. Нямаме данни какво количество е внесено през порт Бургас и Варна по отделно. Ако приемем, че то е по равно, означава, че една четвърт от вносния боклук у нас официално е със съмнителни документи, произход и качество.

През 2017 г. РИОСВ-Варна, не е извършила нито една проверка по сигнал. През 2018-а инспекциите са били три в рамките на цялата година, като всички проверени отпадъци са били предназначени за окончателно оползотворяване в „Девня Цимент“. От всички 13 проверки по сигнал от 2014 до 2018 г. шест от товарите са за изгаряне в „Девня цимент“, шест – в завода в Бели Извор и един – в „Златна Панега цимент“.

Кой гори боклука?

От 2005 г. досега ИАОС е издала 8 комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда за извършване на дейности по оползотворяване на RDF отпадъци. На първо място (по време на парламентарния контрол на 13 септември м.г.) Нено Димов посочва „Девня Цимент“ АД, собственост на италианската компания „Италчименти“. Следва „Холсим“АД – циментовият завод в Бели извор, Врачанско (именно във Враца бяха открити 50 т излезли от употреба консумативи за принтери от Италия на нелицензирано депо). Значителна част от количествата боклук, внесени през Пристанище Варна, освен в „Девня цимент“, отиват в завода в Бели извор, твърди председателят на ОЦОСУР Илиян Илиев. Разрешителни за горене на отпадъци притежават и пловдивския „Златна Панега Цимент“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Вулкан Цимент“ – Димитровград (собственост на „Италчименти“), „Топлофикция-Сливен“.

Любопитство в списъка на обвиняемия ексминистър Нено Димов буди последното дружество – „Грийнбърн“ ЕООД, София. То притежава две инсталации за горене на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия у нас. Едната е в завода за антибиотици на „Биовет“ в Разград и тя е с капацитет над 10 т опасни отпадъци на денонощие и 3 т/час неопасни. Произведената топлинна енергия се използва за производство в цеховете на завода. Другата инсталация е в Пещера – в завода за лекарства за ветеринарна медицина на „Биовет“. Тя е с капацитет 2-3 тона/час опасни отпадъци. „Биовет“ е собственост на Кирил Домусчиев. Чрез управляваните от него компании Домусчиев държи още Параходство Български морски флот и „БМФ Порт Бургас“ – дружество-пристанищен оператор и концесионер на Терминал Бургас Изток 2 и Терминал Бургас Запад – там, където акостират и натоварените с боклук кораби.

Освен „Девня Цимент“, на територията на Варненска област разрешение за използване на отпадъците като гориво има и „ЕкоСейф“ ООД. През 2018 г. фирмата е получила разрешение за инсталация за термично третиране на опасни (8 т/ден) и неопасни отпадъци (40 т/ден) в урбанизирана местност Отсреща в кв. Девня. В края на миналата година компанията отправя предложение до РИОСВ за увеличаване на капацитета си до 9,8 т/ден опасни и 66 т/ден неопасни отпадъци, в това число за включване на нови видове отпадъци за горене, съдържащи нефтопродукти, азбест, опасни вещества, утайки, маслени филтри, спирачни и антифризни течности. Фирмата има залог на търговско предприятие срещу кредит в размер на 2,66 млн. лв. от банката на Цветелина Бориславова. През 2017 г. приходите на „Екосейф“ са 16 000 лв., а през следващата, когато получава разрешението за горене на отпадъци, скачат на над 1 млн. лв. Дружеството е собственост на софийското „Пърфект Пропърти Портфолио“ ЕООД, чийто едноличен собственик, според Търговския регистър, е 22-годишната Симона Проданова.

В разрешителното на още една компания на територията на РИОСВ-Варна, е включено третиране на отпадъци с код 19 12 10 – софийската „Метарекс“ ООД. Фирмата е свързана с „Вятърна енергия“ ООД – Добрич, сочи справка в Търговския регистър.

18 други фирми в областта притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци с код 19 12 10: „Терминален оператор“ ЕООД; „Екохим – Девня“ ООД; „Пъттранс“ ООД; „Танатос“ ООД; „Яника Клийн Транс“ ЕООД; „Тузиус“ ООД; „Екохимснаб“ ЕООД; „Дени Логистик“ ЕООД; „Ленд Арми Груп“ ЕООД; „Мулти Транс Варна“ ООД; „М-Транс“ ЕООД; „Еко Скрап Варна“ ООД; „Трансфрейт“ ООД; „Елемар – груп“ ЕООД; „Кей Ти Кей“ ЕООД; „Адиан АМГ“ ЕООД; „Метеор Транс – 02“ ООД и „Елемар – груп“ ЕООД.

Бизнесът с боклука у нас е във възходящ тренд и привлича все повече участници.

Само цифри

Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне, до количества, ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталациите. Без да смятаме големите пещи на циментовите заводи, само в Разград и Пещера може да се изгарят на ден 23 тона опасни вносни отпадъци, и то при спазване на законовото ограничение.

Странно разминаване има между данните за внесените отпадъци, съобщени от бившия екоминистър Нено Димов и същите, но с източник финансовият министър Владислав Горанов. В отговор на питане до депутати на БСП, Горанов заявява: Общото количество на битови индустриални и технологични отпадъци, оформени за внос в страната за периода 2014-2019 г., е 736 319 т. Това са само отпадъци, регистрирани от митниците, като внос от страни извън Европейския съюз. Средно годишно това прави по около 123 000 т. Цифрата е с близо 45 000 т/годишно повече от представените данни от Нено Димов пред парламента.

Контролът

Горенето, наричано още енергийно оползотворяване на RDF, не би било такъв проблем в България, ако контролът беше на достатъчно високо ниво, а корупцията на задоволително ниско. У нас отговорността за това какво се случва с вносния боклук е размита между няколко институции. РИОСВ са задължени да извършват периодичен контрол на всички инсталации с разрешение за дейности с отпадъци. ИАОС трябва да прави контролни планови и извънредни измервания на същите инсталации. Освен тях, контрол при трансграничния превоз на отпадъци имат и: митническите органи, Гранична полиция, Пътна полиция, както и Автомобилна администрация, Железопътна администрация и Морска администрация.

Основният контрол обаче е оставен в ръцете на самите оператори на инсталациите за изгаряне. Съгласно издадените разрешителни, те трябва да извършват собствени непрекъснати и периодични измервания за прах, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк и органични вещества, определени като общ въглерод.
Операторите са задължени да извършват и собствени периодични измервания за хлороводород и флуороводород, бензен, диоксини и фурани и тежки метали.

Първите сигнали за горене на вносни боклуци у нас датират от 2009 г., когато именно се предприема и промяна в европейският Регламент за отпадъците. От „Екогласност“ тогава алармират, че в циментовия завод в Бели Извор се изгаря австрийски боклук, а проби от въздуха за замърсяване се взимат само, когато заводът не работи.
Какво дишаме?

При горенето на отпадъци се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които се пренасят по въздуха, натрупват се в почвата и водите и се превръщат в опасност за човешкото здраве. Заради разнородния състав на RDF отпадъците, при горенето им се изхвърлят и други токсични газове. Така например от пластмасите се изхвърлят фосген, циановодород, въглероден оксид и други съединения със силен токсичен ефект. В случай че в потока отпадъчна пластмаса има и такава, съдържаща азот, халогени, сяра и други опасни вещества, вследствие на процеса може да се стигне до замърсяване на въздуха и почвите от отделящите се газове и пепел.

Вземаме за пример какво е замърсяването от циментовия завод с една от най-модерните пречиствателни станции в страната – „Девня цимент“. От годишния доклад за 2018 г. на предприятието до ИАОС става ясно, че прагът на изпускания въглероден оксид е надвишен повече от два пъти, на въглеродния диоксид – 8 пъти, на азотните оксиди – 14 пъти, на серните оксиди – 5,5 пъти, на живак – 4,6 пъти, на цинк – 2,5 пъти.

Никой не говори и за наночастиците, които излизат от комина, защото лабораториите у нас нямат апаратура за контрола им, възмущава се председателят на ОЦОСУР. Вдишвайки ги, те навлизат директно през клетъчната мембрана и увреждат клетката. Ултрафините прахови частици се емитират първоначално в резултат на горенето и са най-многобройните.

През 2017 г. България е санкционирана от Европейския съд заради редовно превишаване на пределно-допустимите норми на фини прахови частици във въздуха. През миналата година пък е заведен иск срещу страната ни заради неспазване на нормите за серен диоксид.

Горенето ще продължи

Изгарянето на вносни отпадъци в България ще продължи с пълна пара, ако следим внимателно изказванията на политически фигури от управляващите. Според екоминистерството и ексминистър Димов, у нас „изгарянето на отпадъци все още заема малък дял в сравнение със средните нива за Европейския съюз и особено при сравнение с други държави. Единствено четири държави-членки имат по-малък процент изгаряне на отпадъци – Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. При Латвия е съотносимо с нашия процент.“. Въпросът е кои цифри сравнява Димов – неговите, на Горанов или на трети източник.
В най-новото законодателство на Европейския съюз към 2035 г. са заложени амбициозни цели за 65% рециклиране на битови отпадъци и ограничаване на тяхното депониране до 10%. Това за българските управляващи означава, „че най-малко 25% от общото количество битови отпадъци следва да бъдат изгаряни. В противен случай целта от 10% депониране е немислимо да бъде постигната.“.

В противовес на водената правителствена политика Обществен център за околна среда и устойчиво развитие подготвя петиция за забрана вноса на отпадъци за горене с код 19 12 10.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Снимка: wikipedia.org

Да помним! Четири ядрени аварии за по-малко от 3 месеца в Япония

Четири ядрени аварии се случват за по-малко от 3 месеца в Япония в една и съща АЕЦ и с един и същ реактор. Действието се развива пред 39 години, в периода януари – март. Изтичанията на радиация са от първия ядрен реактор с кипяща вода в Япония – този на АЕЦ „Цуруга“ (Централна Япония), построен през 1974 г. за 48 месеца. В следствие на инцидентите властите съобщават официално за облъчени 278 души.

Поредицата от аварии в началото на 1981 г. завършва на 8 март. Тогава изтичат 16 тона радиоактивна вода от охладителната система на първи блок. Причината е пукнатина в тръба, която води до изпускане на радиация в околната среда. 56 служители на АЕЦ „Цуруга“ са облъчени само при този инцидент. По-страшното е, че злополуката е прикривана в продължение на 40 дни.

АЕЦ „Цуруга“ е разположена в префектура Фукуи. Собственост е на „Джапан Атомик Пауър Компани“ (Japan Atomic Power Company, JAPC). Площта на комплекса е 5,12 km2. На площадката на централата се намират два експериментални рекатора: Фуген (изведен от експлоатация) и Монджу. Те са собственост на Японския институт за изследване на ядрения цикъл. АЕЦ „Цуруга“ има два блока, като още два са в строеж от 2017 и 2018 г.

Интересен факт е, че само няколко месеца след откриването на централата, се случва първата авария с нея. На 1 октомври 1974 г. изтичат 13 тона радиоактивна вода в морето, а 37 служители в АЕЦ са облъчени.

През 1994 г. в АЕЦ „Цуруга“ заработва експерименталния реактор „Монджу“ на бързи неутрони за възпроизводство на ядрено гориво. Само година по-късно силни вибрации във втория кръг на охладителната му система предизвикват скъсване на термометрична сонда. Изтича натрий, който предизвиква силен пожар. При аварията не е задействана нито алармата, нито автоматичната система за спиране на реактора. Реакторът бива спрян ръчно след около час и половина. „Монджу“ бива изведен от експлоатация за 14 години.

Пет години след този инцидент – на 12 юни 1999 г., последва нова авария и – изтичане на около 90 тона радиоактивна вода от втори блок на АЕЦ „Цуруга“.

Със закъснение са разкрити и множество други злополуки при ремонтни дейности, при които служители на АЕЦ са били изложени на високи дози радиация.

Комитетът за контрол на ядрената енергетика на Япония официално признава в отчета си от 2013 г., че втори блок на АЕЦ “Цуруга” е построен върху активен разлом на земната кора, което е забранено от японското законодателство, съобщава агенция Киодо.

Снимка: wikipedia


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Център за подпомагане на граждански инициативи отвори във Варна

Имате общественополезна идея? И сте готови сте да вложите свободното си време в реализирането й? Ние ще ви помогнем. Вижте как в интервюто на Илиян Илиев за БТА!


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Лист по лист 2019 – резултати

606 дървета бяха спасени от кампания „Лист по лист“ през 2019 година.

Ето и кой как участва:

Участник Килограми предадена хартия за рециклиране Спасени дървета от изсичане
А    
Административен съд 950 16
Алтея 7 150 3
Адв. Александър Асенов 1909 32
Ана Мариус БГ – ЕООД 14 1
Аник Технолъджис ООД 200 3
Адв. Кантора Ралчев 170 3
Б    
Бон Тур 240 4
Български червен кръст (БЧК) 355 6
Басейн -Приморски 25 1
Биоклима БП ЕООД 10 1
В    
ВСУ „Черноризец Храбър“ 1096 19
В и К 1954 33
Вестник ТРУД 90 2
Вилхелмсен 15 1
Веселка Ганчева 70 1
Витана Стефанова 2 1
Г    
Галина Петрова 20 1
Георгиева 65 1
Д    
ДГ „Звездичка“ 298 5
ДГ „Синчец“ 921 16
ДГ „Детска радост“ 893 15
Даниела Кондова 15 1
Дилком 279 5
ДГ „Пламъче“ 535 9
ДГ „Люляче““ 57 1
ДГ „Детско градче“ 379 6
Дом съвет – бл. 21 ceм. Cтефанови 65 1
Д-р Кръстев АИППМПДМ 60 1
ДГ „Дружба“ 175 3
ДГ „Славейче“ 180 3
Дом съвет бл.125 „Младост“ 50 1
Е    
ЕТ“Аспен“98 363 6
ЕФИВ Ш. Перо 890 15
ESI България ООД 380 6
Евромаркет 115 2
ЕМ ЕС СИ (MSC) България 110 2
ЕЦ Инглишър 11 1
Електрапомп 150 3
З    
ЗАД „Дженерали“ – бивше „Виктория“ 265 5
ЗД – Муссала 60 1
ЗД „ВИП Брокерс“ 85 1
ЗД Метлайф Юръп Лимитид 69 1
ЗД „Юнайтед Брокерс“ 90 2
ЗД „Дженерал Брокерс“ 15 1
ЗБ „БрокерИнс“ (ПФК) 35 1
И    
Илиян Димов Илиев 135 2
ИДТ България 32 1
Ивайло Иванов 10 1
К    
Koпи ком – офис 407 7
Копикомплекс – магазин 271 5
Кметство Тополи 240 4
K&K консулт 55 1
Каргил. 275 5
Карин дом 125 2
Кметство Kaзашко 60 1
Куклен театър – Варна 25 1
Л    
Ленмарк център 1224 21
Лидъл – България 110 2
М    
Местни Данъци 45 1
Марк – ЕООД 210 4
Младежки дом-Орбита 387 7
Математическа гимназия 948 16
MJ-project 20 1
Македонски дом 192 3
Марта Ненова 10 1
Мишо 10 1
Мартинели 30 1
Н    
Н.К. Полина Миткова 85 1
„На тъмно“ (ЕТ“НИК“ – Николай Тодоров) 55 1
Наско Гаджев 70 1
О    
OMV – „Автоекспрес“ 160 3
OMV – „Република“ 196 3
Окръжен съд Варна 2361 40
Оптика БГ 120 2
ОЦОСУР 50 1
ОУ“Кап.Петко Войвода“ 507 9
ОУ „П. Славейков“ 1156 20
ОУ „Димчо Дебелянов“ 1935 33
Общ-информационен център 382 6
ОУ“Панаьот Волов“ 837 14
П    
Планекс Холдинг ООД 1641 28
Петромар 20 1
ПроКарт 70 1
Приморска Одиторска Компания 100 2
Прогресивно у-ще 82 1
Пи Ел Ейч – Инвест 60 1
Р    
Районна прокуратура – Варна 534 9
Район „Младост“ 75 1
Рекс консултинг 120 2
Рекламна агенция „Реин“ 148 3
Региоком 99 2
Роси Бардарска 20 1
Реалфинанс 125 2
С    
СЖС 2037 35
сем. Панчеви 48 1
Скай – К 150 3
Свилена Велчева 30 1
Сем. Попови/Моневи 60 1
Сънтурс 718 12
Стил М Консулт 135 2
Сем. Николови (Елеонора Николова) 20 1
Сем. Златеви (Аксаково) 180 3
Т    
3 – K 170 3
TNT – Куриерски услуги 95 2
Турекспо – Варна 95 2
Taмекс ООД 20 1
Тестбилдинг 50 1
Тойота КарКом ЕООД 196 3
Транстрейд – ООД 30 1
Танчев и ко 40 1
     
Училища „Фарос“ 65 1
Учебен цнтър „Патиланци“ 40 1
Ф    
Фотосинтезис 290 5
Флатрок технолъджис 335 6
Х    
Хотел „Адмирал“ (МО Почивно дело – Варна) 40 1
Ц    
Център за соц. Pexaбл. -РАДОСТ 25 1
Цвета Стоянова 102 2
Ю    
Юнашки салон (Община Варна отдел Спорт) 80 1
Юнитурс 45 1
Юлия Велчева 25 1
Общо 34830 606