Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие

Протест

Ще горят тонове опасни пестициди край Девня

Има опасност стотици тонове опасни пестициди да бъдат изгорени край Девня. Възможността това да се случи, при това без обществена поръчка и по неясна технология, е регламентирана със Закона за мерките по време на извънредното положениe. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Това се посочва в отворено писмо на Коалиция „За да остане природа в България“, част от която е и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Въпреки това, проверка на Ecovarna.info показа, че две фирми у нас притежават разрешителни за извършване на наземно изгаряне на опасния отпадък, класифициран с код 20 01 19. И двете са софийски и са получили разрешение за една и съща площадка за третиране на отпадъци от над 3,6 дка в местност Отсреща край Девня. Разрешението на „Екосейф“ ООД е от август миналата година за 1000 тона/годишно, а на „Ви Пи Екосолюшън“ ООД – за същото количество от октомври 2018 г., и то без да е собственик на посочената в документите площадка.

Според описанията на технологичния процес пестицидите ще се изгарят в камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения, посочват в писмото до екоминистерството природозащитниците. Според тях съществува риск от непълно изгаряне заради липса на достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура, както и от образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма. Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове.

Липсата на подходящо съоръжения за изгаряне на пестициди у нас се потвърждава и от изказване на Георги Марков, главен експерт в Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) през септември миналата година.

По враме на приемането на законовите промени заради извънредното положение министърът на околната среда и водите Емил Димитров заяви пред Парламента: „Тези пестициди, които сме събрали, са от договора ни с Швейцария на времето (през 2010 г. България сключва договор по проект за обезвреждането на пестициди – б.а.). Програмата приключи, но ние сме поели ангажимент да доизчистим. Пестицидите ще бъдат изгорени в единствения инсинератор, който има лиценз. Това е финалът на швейцарската програма. Няма конфликт тук. Защо го създавате?”, попита Димитров.

„Пестицидите са сред най-опасните органични замърсители. Проблемът е, че съхранението им струва твърде скъпо на собствениците им. Ако се извършва правилно обаче, е по-безопасно за хората и околната среда от изгарянето им“, коментира Илиян Илиев от ОЦОСУР.

Като „неправомерно, ненавременно и с много въпросителни“ коментира гласуваното решение със Закона за мерките по време на извънредното положениe Ваня Захариева от сдружение „Дишай, Девня“. „Вярвам, че български и европейски институции ще разследват случая и нещата ще излязат на светло“, смята Захариева. По думите й, гражданско сдружение „Дишай, Девня“ ще съдейства активно това да се случи заради живота и здравето на хората в Девня, Варна, Провадия и съседните населени места.

„Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди“, се посочва в отвореното писмо, адресирано до Министерството на околната среда и водите, Народното събрание, парламентарна комисия по околна среда, главния прокурор, Посолство на Швейцария и Дирекция околна среда към Европейската комисия.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

радиоактивни отпадъци

Отпадъците с радиация не са изолиран случай

Радиоактивните товари на българските пристанища не са изолиран случай, показа проверка на Ecovarna.info. Притеснителното е, че се откриват при случайни, а не целенасочени или редовни проверки, както и че информацията за тях е оскъдна, непланирано изпусната и бързо отшумява, коментират еколози.

Контейнерът с радиоактивни отпадъци на пристанище Варна – Запад вчера е засечен при случайна проверка на ТИР. Контейнерът е пълен със скрап и е поставен на специална площадка. Образувано е досъдебно производство. Прокуратурата ще реши кога и дали да бъде отворен товарът. До тогава властите съобщават, че няма опасност за здравето на работещите на пристанището служители.

Два-три пъти в годината

се случва да бъдат засечени слаби лъчения от контейнерите със скрап, съобщава Дневник, като се позовава на пристанищните власти. Колко слаби са те и каква е опасността за здравето при натрупването им, не е ясно. На територията на пристанищния оператор функционират радиационни сензори, които дават информация за нивата на радиация 24 часа в денонощието. От „Пристанище Варна“ ЕАД обаче мълчат за далеч по-безобидна информация, като преминалите през порта RDF отпадъци за горене, за които ОЦОСУР отправи питане по Закона за достъп до обществена информация.

През август миналата година в социалните мрежи се появява информация от съпругата на докер на Варна-Запад, която твърди, че мъжът е установил с гайгеров брояч

завишена радиокатвиност в отпадъци от Италия

„Отдавна се знае, че отпадъците пристигат често с нарушена опаковка, течащи, вонящи, а и до онзи ден, може би и преди това, с опасно съдържание“, пише в поста. Жената добавя, че всички от смяната са наясно, но си мълчат, защото ги е страх за работата им. Информацията публикува Actualno.com, от където не успяват да получат конкретни отговори от отговорните институции.

Половин година по-късно информацията се потвърждава, макар и само в частта й за състоянието на отпадъците. В края на януари 102 контейнера с италиански боклук на Варна-Запад, се оказват пълни с всичко друго, но не и с декларираните пластмаса и каучук за рециклиране. Освен това балите не са вакуумирани, каквото е изискването на българското законодателство. Проверката и разкриването им вероятно никога нямаше да станат факт, ако не бяха внесени с режим на временно съхранение, чийто срок е изтекъл.

Десетина дни по-рано със съмнения за радиоактивност е проверен друг внесен отпадък, този път на пристанище Бургас. Той също е деклариран като пластмаса и каучук, т.нар. „зелен отпадък“, за да не подлежи на процедура по нотификация и съгласие на приемащата държава. Оказва се, че е основно желязо и текстил. Властите успокояват, че няма установен радиоактивен или токсичен отпадък.

За негласната договорка между институциите

да не споделят публично подобна информация говори случай от май 2014 г. Тогава е открит метален контейнер с радиоактивни отпадъци, преминал транзитно през пристанище Варна – Запад. Информацията се разгласява случайно 10 дни след инцидента, защото случаят фигурира като подаден сигнал в седмичния бюлетин на Регионалната здравна инспекция във Варна. Здравните инспектори тогава научили от Областното управление “Пожарна безопасност и защита на населението”, че е открит радиоактивен източник в метален контейнер в района на контейнерния терминал на пристанище Варна – Запад. В бюлетина не са посочени стойностите на алфа, бета и гама лъченията, както и засегнатият от тях периметър. След раздухване на случилото се, отново е оповестена успокоителна информация, че „не е установена опасност за радиационно увреждане на професионално ангажираните с обекта лица и опасност за населението“.

С контрол върху радиоактивните отпадъци у нас, съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия, е натоварена Агенцията за ядрено регулиране. От там обаче не се занимават с контрол върху вноса на отпадъци, за които в последните години идват сигналите за подобни нередности.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Вече 4 години в Златоград събират боклука „от врата на врата“

Алтернативата на горенето на отпадъци – разделянето и рециклирането им не е утопия. Вече четири години в община Златоград прилагат събиране на битовия отпадък „от врата на врата“. Всяко домакинство разделя боклука си в различни чували, които се събират в определени дни от седмицата. При всяко събиране се води статистика на домакинствата – предали или не разделно събрани отпадъци. Обобщената информация в края на годината е определяща за размера на такса битови отпадъци. Домакинствата, не участвали в системата, са заплашени от по-висока такса смет. Законът за управление на отпадъците определя ежегодно завишаване размера на годишните отчисления за тон депониран отпадък, което сериозно се отразява върху размера на такса битови отпадъци, особено в общините, които не събират разделно.

4 години след въвеждане на иновативната за България система, Златоград отчита значително намаляване на общия поток на генерираните отпадъците, както и на количеството, отиващо за крайно обезвреждане. Като резултат, това води след себе си до увеличаване експлоатационния срок на регионалното депо и намаляване разходите за третиране на отпадъците, коментира за Ecovarna.info заместник-кметът на Златоград Елмира Пехливанова. По думите й, системата е позволила запазване на социално поносим размер на такса битови отпадъци.

Всичко постигнато до момента е в резултат на непрекъснати разяснителни и информационни кампании за ползите и начините на разделяне на отпадъците на мястото на образуването им, разказа Пехливанова. Според нея, важен е директният контакт с членовете на всяко домакинство. Съществен фактор за успеха е и стриктният контрол, както и спазването на графика за събиране от страна на общинското звено.

„Да събираме отпадъците разделно не е трудно. Напротив – този процес може да внесе ред, както във всяко домакинство, така и в управлението на отпадъци в общината. Кара ни да се чувстваме горди, че допринасяме за опазването на природата и осигуряваме едно по-чисто и по-добро място за живеене“, смята заместник-кметът на Златоград.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Ще има ли завод за изгаряне на боклук и край Попово?

Обществено обсъждане на инсталация за оползотворяване на неопасни отпадъци чрез изгаряне ще се проведе в Попово на 13 февруари (четвъртък) от 17,30 ч. в Дом на културата „Димо Коларов”. До срещата се стигна след като гражданите депозираха в Общината подписка, в която близо 1500 жители на търговищкото градче възразяват срещу строежа на предприятие за изгаряне на отпадъци непосредствено до населеното място. В документа поповчани настояват кметът на общината да инициира местен референдум, на който гражданите да се произнесат дали подобно съоръжение да се изгражда в града им.

Освен до общината, подписката е адресирана до областния управител на Търговище, Районната прокуратурата, местното поделение на ДАНС и РИОСВ – Шумен.

В официалното съобщение за общественото обсъждане е записано, че на него ще бъдат поканени експерти, специалисти в тази област, които да дадат повече яснота по темата и отговорят на въпросите, притесняващи населението. То обаче е различно от общественото обсъждане на доклад за оценка въздействието върху околната среда (ОВОС), което по закон се прави за подобни проекти, и има по-скоро характер на информационна среща, коментираха юристи.

Решението за изграждане на инсталацията може да се спре с решение на общинските съветници и гражданите трябва да работят в тази посока, коментира ситуацията Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. По думите му, референдумът е последната стъпка и се предприема, когато всяка друга надежда е изгубена. Илиев беше начело на гражданската инициатива срещу изграждането на инсинератор в Каспичан, където инвестиционното намерение беше спряно след провеждане на референдум сред жителите на общината през 2014 г.

До ситуацията в Попово се стигна след решение на Общинския съвет в края на миналата година. Тогава мнозинството общински съветници дадоха зелена светлина на инвестиционното намерение на „Еко инвест север” ООД. Дружеството възнамерява да изгради инсталация за оползотворяване на неопасни отпадъци като гориво. Чрез изгарянето им ще се намали значително количеството нерециклируеми горими отпадъци, които се депонират на регионалните депа, гласи част от обосновката на инвеститора.

„Взетото решение поставя в опасност околната среда, живота и здравето  на населението за поколения напред“, смятат гражданите в мотивите си, с които възразяват срещу проекта.

Коя е „Еко инвест север”?

През 2018 г. фирмата сключва договор с Община Попово за приемане на битовите отпадъци на общината, а година по-късно и за сметоизвозването им. Според обявата за обществената поръчка Попово генерира месечно около 600 тона боклук, който се заплаща по 70 лв./тон без ДДС. Елементарната аритметика сочи, че годишният приход само от приемането на боклука е над половин милион лева без ДДС.

Според търговския регистър „Еко инвест север“ е регистрирана с капитал от 100 лв. Компанията се управлява от Марио Адриан Тодоров, а до септември м.г. съдружник в нея е и Емил Коцев. Отново според Търговския регистър, Коцев е имал участие през годините в управлението на „Магистрала Хемус“, „Магистрала Тракия“, „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ“, „Техноекспортстрой“, „Порт-Лом-Тес“ АД.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Featured Video Play Icon

Кашлица пред Парламента

Със записи на кашлица на хора от страната, които настояват за по-чист въздух, бяха посрещнати депутати и министри, които отиват на парламентарен контрол. Звуковата акция беше организирана от “Грийнпийс” – България, и Екологично сдружение “За Земята”. Сред исканията на природозащитниците бяха прекратяване на зависимостта ни от въглищни централи до 2030 г. и ясен план за енергийната ни система без фалшиви и опасни алтернативи като изгарянето на отпадъци.
“Необходимо е енергийният сектор в България бързо да се реформира. Докато политиците губят време и не предприемат действия за развитие на сектора към възобновяема енергия, въглищните електроцентрали в България се ориентират към изгаряне на отпадъци. Това крие големи рискове за здравето на хората, тъй като съоръженията не са предвидени за това,” коментира Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България.
Активистите настояха субсидиите за електроцентралите, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, да бъдат прекратени. Така тецове, които изгарят отпадъци или се опитват да го правят, всъщност получават нелоялна и незаконна подкрепа от държавата.

Сред другите искания бяха и програми за преквалификация и предприемачество във въглищните региони, както и по-конкретни и стриктни програми за справяне с енергийната бедност.

“Призоваваме всички хора, които не искат да се изгарят отпадъци и въглища в България да направят свои демонстрации за чист въздух. Необходимо е да организирате приятели, близки, съседи или колеги и да се снимате със свое послание за чист въздух пред разпознаваем обект във вашето или друго населено място,” допълни още Антонова.
През изминалите години редица електроцентрали в страната започнаха да изгарят отпадъци заедно с въглищата, което крие големи рискове за човешкото здраве. Сред тези тецове са “Република” в Перник, ТЕЦ “Бобов дол” в Големо село, “Брикел” в Гълъбово, топлофикацията в Сливен и др. Жителите на тези места редовно се оплакват от задимяване и посипали се сажди по коли и домове.
Тази опасна практика позволява на въглищните централи да удължават своя живот и да печелят за сметка на хората. За да бъде разрешен този проблем е необходимо не просто да бъде прекратено изгарянето на отпадъци, а да се изготви план за промяна на енергийната ни система, в който ясно се посочва към какви алтернативи искаме да се ориентираме.
Достъпните решения включват соларни и вятърни инсталации, най-вече за домакинствата, малкия бизнес и за общностите, умно управление на потреблението, енергийна ефективност и съхранение на енергия.
В края на демонстрацията, Десислава Микова, координатор на кампания „Климат и енергия“ входира официално писмо с исканията за по-чист въздух.

Демонстрацията е част от глобална кампания на “Грийнпийс” за по-чист въздух, която се провежда от края на януари до средата на февруари, както и от местната кампания на “Грийнпийс” – България, за енергиен преход към възобновяема енергия.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

радиоактивни отпадъци

Дестинация Отпадъци

В края на миналата година обичайните новини за незаконен внос на фалшиви и акцизни стоки, които заливат медиите предпразнично, бяха изместени от вноса на отпадъци.

Италианският боклук драсна клечката

815 тона незаконен боклук за България спряха карабинерите край Милано през декември. Товарът представлява крайните продукти от третирана пластмаса, а не както пише в документите – пластмаса за рециклиране. Входната врата на тези, както и на хиляди други – законни или по-малко законни бали с боклук е т. нар. морска столица. От юни 2015 г. председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Илиян Илиев наблюдава вноса на отпадъци през Пристанище Варна.

Откакто следим процеса, темата е ескалирала в общественото пространство два пъти – преди евроизборите през май 2019 г. и преди местните миналия октомври, разказва Илиев. Различни медии подхващаха проблема, но до реални мерки от страна на държавата не се стигна, смята председателят на ОЦОСУР. Според него в обществото остана усещане, че за изгарянето е виновен бизнеса, като за конкретен виновник беше набеден Ковачки.

От 2016 г. насам ОЦОСУР периодично публикува във Фейсбук страницата си снимки и видеа на балите с отпадъци, които чакат на варненското пристанище или пътуват с вагони на БДЖ. За мониторинга през години са ни помагали различни граждани, които обаче са държали да останат анонимни, разказва Илиян Илиев. Едни от първите снимки, които получихме бяха от наш активист – работник на „Варна Запад“, спомня си екологът. Резултатът от тях – събрание на пристанищните работници, на което са заплашени, че ако хванат някои да прави снимки и да ги дава на еколозите, ще бъде уволнен на минутата.

Служителите на БДЖ също от години наблюдават процеса, но коментарът им е само: „миризлива работа, с която ни тровят“.

От началото на 2018 г. импортът зачестява. Повечето анализатори го свързват със забраната, въведена от Китай, за внос на отпадъци от пластмаса и над 20 други материала за рециклиране.

През февруари 2019 г. Илиян Илиев докладва темата на Конференция по демокрация, която еколозите организират ежегодно във Варна. Тогова един от гостите – доцент и граждански активист от Перу прави разтърсващо изказване. По думите му, България е известна в южноамериканската държава не като място за отдих и туризъм, а като дестинация за отпадъци.

От ЕС или от Африка?

С честота около 25-40 дни на Пристанище Варна се разтоварват бали с боклук, констатира председателят на ОЦОСУР. Балите са обозначени с етикети, върху които обикновено е записано „rifiuti non pericolosi“ (неопасни отпадъци – от италиански). Фигурира още дата на производство, компания производител, както и код на самия отпадък. Отпадъците пристигат най-вече от Италия и Великобритания, но тъй като става въпрос за големи мултинационални компании трудно е да се установи реално източникът на боклука. Така например един от вносителите – Deco S.p.A., е част от  известна в Италия и чужбина компания за изграждане на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата промишленост. Компанията обаче е и учредител и на италианско-тунизийската Ecoti, която управлява депата на цял Тунис (Северна Африка).

През 2018 г. еколозите наблюдават над двадесет кораба с внос на отпадъци през варненските портове. Освен през пристанище „Одесос“, председателят на ОЦОСУР регистрира и внос през „Варна Запад“. Отпадъците, пристигащи на „Одесос“, се транспортират от БДЖ до циментовия завод в Бели извор, разказва Илиян Илиев. Боклукът от „Варна Запад“ се превозва с камиони до „Девня цимент“. Ръководителят на варненското сдружение успява да локализира още и един от източниците на износ на отпадъци за страната ни: Пристанище Hartlepool – североизточна Великобритания.

Какво внасяме?

Боклукът, предназначен за горене, у нас се внася с код 19 12 10. Това са т.нар. RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци. Изискванията на законодателството към този вид отпадъците са да не са опасни, да са горими и да са шредирани до определени размери, така че да не създават технически проблеми в инсталациите. Заради разнородния отпадък, горивото в т. нар. RDF има променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, фракция на биомаса и пр. Използването на RDF като гориво за ТЕЦ-овете, вместо въглища, води до значително намаляване на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Този вид насърчителна мярка е заложена в Рамковата директива за отпадъците на ЕС, където изгарянето на отпадъци е прекласифицирано в категорията „оползотворяване за получаване на енергия“ още преди 10 години. Сдружението на ирландските лекари за опазване на околната среда (IDEA) внася през 2009 г. петиция до Европейския парламент срещу искането за прекласифициране на изгарянето, като акцентира върху вредните последици на този процес за общественото здраве. Документът не успява да промени волята на политиците.

Съществува и друга категория, т.нар. зелен списък на отпадъците на ЕС. Такива, например, са пластмасата и каучука с код 19 12 04. Превозите на зелените отпадъци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие от страна на държавата, в която отиват. Съпровождат се единствено от документ по приложение 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и писмен договор за оползотворяване между превозвача и получателя на отпадъците. Именно такъв тип отпадъци (по документи) бяха открити в средата на август м.г. на площадката в землището на ТЕЦ „Марица 3“ по сигнал на граждани. При извършения оглед на площадката, беше констатирано, че между пластмасовите материали са налични и други, т.е. отпадъкът не отговаря на кода, с който е внесен.
По данни на Министерството на околната среда и водите у нас едва 3% от отпадъка се изгаря в ТЕЦ-ове, и между тях не е „Марица“. Останалите 97% отиват в циментови пещи. Какво ли се случва тогава на площадките на циментовите заводи у нас?

Някой знае ли?

ОЦОСУР отправи питания по Закона за достъп до обществена информация до пет институции в опитите да се добере до данни за количеството внесени, транспортирани и оползотворени отпадъци за горене, източниците им, както и предприятията, опериращи с RDF отпадъци за периода 2014-2019 г. Въпросите бяха изпратени до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Регионалните инспекции по околна среда и води във Варна и Бургас, както и до Пристанище Варна.

От МОСВ ни препратиха към Базелската конвенция и парламентарния контрол на Народното събрание, за да се информираме за количествата RDF отпадъци, влезли у нас от 2014 г. насам, както и за източниците им.

РИОСВ-Варна, информира, но за количествата, които е проверила за периода, по уведомления с възникнали съмнения на митнически пункт „Пристанище Варна“ и „Варна Запад“. ИАОС отказва да предостави информация, защото 2019 г. не била приключила отчетно. Експертите на ИАОС не са разбрали въпросите ни за източниците на отпадъците и количествата, с които за периода 2014-2019 г. са извършвани дейности по третиране.

РИОСВ-Бургас, незнайно защо препращат въпросите към варненската инспекция.

А от „Пристанище Варна“ мълчат.

От отговор на ексминистъра на околната среда Нено Димов от парламентарната трибуна през септември м.г. става ясно, че за 2017 г. в България са внесени около 72 000 тона боклук за енергийно оползотворяване, предназначени за циментовите заводи. През 2018 г. количеството е 85 000 тона. Близо 11 000 тона от тях са проверени от РИОСВ-Варна, по сигнали за възникнали съмнения. Нямаме данни какво количество е внесено през порт Бургас и Варна по отделно. Ако приемем, че то е по равно, означава, че една четвърт от вносния боклук у нас официално е със съмнителни документи, произход и качество.

През 2017 г. РИОСВ-Варна, не е извършила нито една проверка по сигнал. През 2018-а инспекциите са били три в рамките на цялата година, като всички проверени отпадъци са били предназначени за окончателно оползотворяване в „Девня Цимент“. От всички 13 проверки по сигнал от 2014 до 2018 г. шест от товарите са за изгаряне в „Девня цимент“, шест – в завода в Бели Извор и един – в „Златна Панега цимент“.

Кой гори боклука?

От 2005 г. досега ИАОС е издала 8 комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда за извършване на дейности по оползотворяване на RDF отпадъци. На първо място (по време на парламентарния контрол на 13 септември м.г.) Нено Димов посочва „Девня Цимент“ АД, собственост на италианската компания „Италчименти“. Следва „Холсим“АД – циментовият завод в Бели извор, Врачанско (именно във Враца бяха открити 50 т излезли от употреба консумативи за принтери от Италия на нелицензирано депо). Значителна част от количествата боклук, внесени през Пристанище Варна, освен в „Девня цимент“, отиват в завода в Бели извор, твърди председателят на ОЦОСУР Илиян Илиев. Разрешителни за горене на отпадъци притежават и пловдивския „Златна Панега Цимент“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Вулкан Цимент“ – Димитровград (собственост на „Италчименти“), „Топлофикция-Сливен“.

Любопитство в списъка на обвиняемия ексминистър Нено Димов буди последното дружество – „Грийнбърн“ ЕООД, София. То притежава две инсталации за горене на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия у нас. Едната е в завода за антибиотици на „Биовет“ в Разград и тя е с капацитет над 10 т опасни отпадъци на денонощие и 3 т/час неопасни. Произведената топлинна енергия се използва за производство в цеховете на завода. Другата инсталация е в Пещера – в завода за лекарства за ветеринарна медицина на „Биовет“. Тя е с капацитет 2-3 тона/час опасни отпадъци. „Биовет“ е собственост на Кирил Домусчиев. Чрез управляваните от него компании Домусчиев държи още Параходство Български морски флот и „БМФ Порт Бургас“ – дружество-пристанищен оператор и концесионер на Терминал Бургас Изток 2 и Терминал Бургас Запад – там, където акостират и натоварените с боклук кораби.

Освен „Девня Цимент“, на територията на Варненска област разрешение за използване на отпадъците като гориво има и „ЕкоСейф“ ООД. През 2018 г. фирмата е получила разрешение за инсталация за термично третиране на опасни (8 т/ден) и неопасни отпадъци (40 т/ден) в урбанизирана местност Отсреща в кв. Девня. В края на миналата година компанията отправя предложение до РИОСВ за увеличаване на капацитета си до 9,8 т/ден опасни и 66 т/ден неопасни отпадъци, в това число за включване на нови видове отпадъци за горене, съдържащи нефтопродукти, азбест, опасни вещества, утайки, маслени филтри, спирачни и антифризни течности. Фирмата има залог на търговско предприятие срещу кредит в размер на 2,66 млн. лв. от банката на Цветелина Бориславова. През 2017 г. приходите на „Екосейф“ са 16 000 лв., а през следващата, когато получава разрешението за горене на отпадъци, скачат на над 1 млн. лв. Дружеството е собственост на софийското „Пърфект Пропърти Портфолио“ ЕООД, чийто едноличен собственик, според Търговския регистър, е 22-годишната Симона Проданова.

В разрешителното на още една компания на територията на РИОСВ-Варна, е включено третиране на отпадъци с код 19 12 10 – софийската „Метарекс“ ООД. Фирмата е свързана с „Вятърна енергия“ ООД – Добрич, сочи справка в Търговския регистър.

18 други фирми в областта притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци с код 19 12 10: „Терминален оператор“ ЕООД; „Екохим – Девня“ ООД; „Пъттранс“ ООД; „Танатос“ ООД; „Яника Клийн Транс“ ЕООД; „Тузиус“ ООД; „Екохимснаб“ ЕООД; „Дени Логистик“ ЕООД; „Ленд Арми Груп“ ЕООД; „Мулти Транс Варна“ ООД; „М-Транс“ ЕООД; „Еко Скрап Варна“ ООД; „Трансфрейт“ ООД; „Елемар – груп“ ЕООД; „Кей Ти Кей“ ЕООД; „Адиан АМГ“ ЕООД; „Метеор Транс – 02“ ООД и „Елемар – груп“ ЕООД.

Бизнесът с боклука у нас е във възходящ тренд и привлича все повече участници.

Само цифри

Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне, до количества, ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталациите. Без да смятаме големите пещи на циментовите заводи, само в Разград и Пещера може да се изгарят на ден 23 тона опасни вносни отпадъци, и то при спазване на законовото ограничение.

Странно разминаване има между данните за внесените отпадъци, съобщени от бившия екоминистър Нено Димов и същите, но с източник финансовият министър Владислав Горанов. В отговор на питане до депутати на БСП, Горанов заявява: Общото количество на битови индустриални и технологични отпадъци, оформени за внос в страната за периода 2014-2019 г., е 736 319 т. Това са само отпадъци, регистрирани от митниците, като внос от страни извън Европейския съюз. Средно годишно това прави по около 123 000 т. Цифрата е с близо 45 000 т/годишно повече от представените данни от Нено Димов пред парламента.

Контролът

Горенето, наричано още енергийно оползотворяване на RDF, не би било такъв проблем в България, ако контролът беше на достатъчно високо ниво, а корупцията на задоволително ниско. У нас отговорността за това какво се случва с вносния боклук е размита между няколко институции. РИОСВ са задължени да извършват периодичен контрол на всички инсталации с разрешение за дейности с отпадъци. ИАОС трябва да прави контролни планови и извънредни измервания на същите инсталации. Освен тях, контрол при трансграничния превоз на отпадъци имат и: митническите органи, Гранична полиция, Пътна полиция, както и Автомобилна администрация, Железопътна администрация и Морска администрация.

Основният контрол обаче е оставен в ръцете на самите оператори на инсталациите за изгаряне. Съгласно издадените разрешителни, те трябва да извършват собствени непрекъснати и периодични измервания за прах, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк и органични вещества, определени като общ въглерод.
Операторите са задължени да извършват и собствени периодични измервания за хлороводород и флуороводород, бензен, диоксини и фурани и тежки метали.

Първите сигнали за горене на вносни боклуци у нас датират от 2009 г., когато именно се предприема и промяна в европейският Регламент за отпадъците. От „Екогласност“ тогава алармират, че в циментовия завод в Бели Извор се изгаря австрийски боклук, а проби от въздуха за замърсяване се взимат само, когато заводът не работи.
Какво дишаме?

При горенето на отпадъци се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които се пренасят по въздуха, натрупват се в почвата и водите и се превръщат в опасност за човешкото здраве. Заради разнородния състав на RDF отпадъците, при горенето им се изхвърлят и други токсични газове. Така например от пластмасите се изхвърлят фосген, циановодород, въглероден оксид и други съединения със силен токсичен ефект. В случай че в потока отпадъчна пластмаса има и такава, съдържаща азот, халогени, сяра и други опасни вещества, вследствие на процеса може да се стигне до замърсяване на въздуха и почвите от отделящите се газове и пепел.

Вземаме за пример какво е замърсяването от циментовия завод с една от най-модерните пречиствателни станции в страната – „Девня цимент“. От годишния доклад за 2018 г. на предприятието до ИАОС става ясно, че прагът на изпускания въглероден оксид е надвишен повече от два пъти, на въглеродния диоксид – 8 пъти, на азотните оксиди – 14 пъти, на серните оксиди – 5,5 пъти, на живак – 4,6 пъти, на цинк – 2,5 пъти.

Никой не говори и за наночастиците, които излизат от комина, защото лабораториите у нас нямат апаратура за контрола им, възмущава се председателят на ОЦОСУР. Вдишвайки ги, те навлизат директно през клетъчната мембрана и увреждат клетката. Ултрафините прахови частици се емитират първоначално в резултат на горенето и са най-многобройните.

През 2017 г. България е санкционирана от Европейския съд заради редовно превишаване на пределно-допустимите норми на фини прахови частици във въздуха. През миналата година пък е заведен иск срещу страната ни заради неспазване на нормите за серен диоксид.

Горенето ще продължи

Изгарянето на вносни отпадъци в България ще продължи с пълна пара, ако следим внимателно изказванията на политически фигури от управляващите. Според екоминистерството и ексминистър Димов, у нас „изгарянето на отпадъци все още заема малък дял в сравнение със средните нива за Европейския съюз и особено при сравнение с други държави. Единствено четири държави-членки имат по-малък процент изгаряне на отпадъци – Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. При Латвия е съотносимо с нашия процент.“. Въпросът е кои цифри сравнява Димов – неговите, на Горанов или на трети източник.
В най-новото законодателство на Европейския съюз към 2035 г. са заложени амбициозни цели за 65% рециклиране на битови отпадъци и ограничаване на тяхното депониране до 10%. Това за българските управляващи означава, „че най-малко 25% от общото количество битови отпадъци следва да бъдат изгаряни. В противен случай целта от 10% депониране е немислимо да бъде постигната.“.

В противовес на водената правителствена политика Обществен център за околна среда и устойчиво развитие подготвя петиция за забрана вноса на отпадъци за горене с код 19 12 10.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Лист по лист 2019 – резултати

606 дървета бяха спасени от кампания „Лист по лист“ през 2019 година.

Ето и кой как участва:

Участник Килограми предадена хартия за рециклиране Спасени дървета от изсичане
А    
Административен съд 950 16
Алтея 7 150 3
Адв. Александър Асенов 1909 32
Ана Мариус БГ – ЕООД 14 1
Аник Технолъджис ООД 200 3
Адв. Кантора Ралчев 170 3
Б    
Бон Тур 240 4
Български червен кръст (БЧК) 355 6
Басейн -Приморски 25 1
Биоклима БП ЕООД 10 1
В    
ВСУ „Черноризец Храбър“ 1096 19
В и К 1954 33
Вестник ТРУД 90 2
Вилхелмсен 15 1
Веселка Ганчева 70 1
Витана Стефанова 2 1
Г    
Галина Петрова 20 1
Георгиева 65 1
Д    
ДГ „Звездичка“ 298 5
ДГ „Синчец“ 921 16
ДГ „Детска радост“ 893 15
Даниела Кондова 15 1
Дилком 279 5
ДГ „Пламъче“ 535 9
ДГ „Люляче““ 57 1
ДГ „Детско градче“ 379 6
Дом съвет – бл. 21 ceм. Cтефанови 65 1
Д-р Кръстев АИППМПДМ 60 1
ДГ „Дружба“ 175 3
ДГ „Славейче“ 180 3
Дом съвет бл.125 „Младост“ 50 1
Е    
ЕТ“Аспен“98 363 6
ЕФИВ Ш. Перо 890 15
ESI България ООД 380 6
Евромаркет 115 2
ЕМ ЕС СИ (MSC) България 110 2
ЕЦ Инглишър 11 1
Електрапомп 150 3
З    
ЗАД „Дженерали“ – бивше „Виктория“ 265 5
ЗД – Муссала 60 1
ЗД „ВИП Брокерс“ 85 1
ЗД Метлайф Юръп Лимитид 69 1
ЗД „Юнайтед Брокерс“ 90 2
ЗД „Дженерал Брокерс“ 15 1
ЗБ „БрокерИнс“ (ПФК) 35 1
И    
Илиян Димов Илиев 135 2
ИДТ България 32 1
Ивайло Иванов 10 1
К    
Koпи ком – офис 407 7
Копикомплекс – магазин 271 5
Кметство Тополи 240 4
K&K консулт 55 1
Каргил. 275 5
Карин дом 125 2
Кметство Kaзашко 60 1
Куклен театър – Варна 25 1
Л    
Ленмарк център 1224 21
Лидъл – България 110 2
М    
Местни Данъци 45 1
Марк – ЕООД 210 4
Младежки дом-Орбита 387 7
Математическа гимназия 948 16
MJ-project 20 1
Македонски дом 192 3
Марта Ненова 10 1
Мишо 10 1
Мартинели 30 1
Н    
Н.К. Полина Миткова 85 1
„На тъмно“ (ЕТ“НИК“ – Николай Тодоров) 55 1
Наско Гаджев 70 1
О    
OMV – „Автоекспрес“ 160 3
OMV – „Република“ 196 3
Окръжен съд Варна 2361 40
Оптика БГ 120 2
ОЦОСУР 50 1
ОУ“Кап.Петко Войвода“ 507 9
ОУ „П. Славейков“ 1156 20
ОУ „Димчо Дебелянов“ 1935 33
Общ-информационен център 382 6
ОУ“Панаьот Волов“ 837 14
П    
Планекс Холдинг ООД 1641 28
Петромар 20 1
ПроКарт 70 1
Приморска Одиторска Компания 100 2
Прогресивно у-ще 82 1
Пи Ел Ейч – Инвест 60 1
Р    
Районна прокуратура – Варна 534 9
Район „Младост“ 75 1
Рекс консултинг 120 2
Рекламна агенция „Реин“ 148 3
Региоком 99 2
Роси Бардарска 20 1
Реалфинанс 125 2
С    
СЖС 2037 35
сем. Панчеви 48 1
Скай – К 150 3
Свилена Велчева 30 1
Сем. Попови/Моневи 60 1
Сънтурс 718 12
Стил М Консулт 135 2
Сем. Николови (Елеонора Николова) 20 1
Сем. Златеви (Аксаково) 180 3
Т    
3 – K 170 3
TNT – Куриерски услуги 95 2
Турекспо – Варна 95 2
Taмекс ООД 20 1
Тестбилдинг 50 1
Тойота КарКом ЕООД 196 3
Транстрейд – ООД 30 1
Танчев и ко 40 1
     
Училища „Фарос“ 65 1
Учебен цнтър „Патиланци“ 40 1
Ф    
Фотосинтезис 290 5
Флатрок технолъджис 335 6
Х    
Хотел „Адмирал“ (МО Почивно дело – Варна) 40 1
Ц    
Център за соц. Pexaбл. -РАДОСТ 25 1
Цвета Стоянова 102 2
Ю    
Юнашки салон (Община Варна отдел Спорт) 80 1
Юнитурс 45 1
Юлия Велчева 25 1
Общо 34830 606

 

Шишета от парфюм се превръщат в супер бетон

Малките стъклени шишета от парфюми и козметика, които досега завършваха житейския си път на сметището, вече се рециклират. В завода Белославско стъкло „Инхом“ от тях правят топло- и звукоизолационни бетони. Производството се извършва по експериментална технология, разработена съвместно от Института по металознание, съоръжения и технологии и Центъра по хидро и аеродинамика към БАН.

Белославското предприятие единствено в страната в момента използва този вид технология. Тя позволява преработката на малки стъклени бутилки от парфюми, които обикновено не се рециклират заради замърсяванията по тях и наличието на метални или пластмасови части.

За разлика от други технологии, при експерименталната в Белослав, отпадъчното стъкло не се разделя по цвят, не се мие и от него не се отстраняват остатъчните пластмаса и метал. В малки количества този вид примеси не влияе върху качеството на произведеното пеностъкло, обяснява управителят на „Инхом“ Данко Калчев.

Най-общо, производственият процес преминава през четири етапа – разтрошаване на стъклото, смилането му на брашно, преобразуването му до зърнест материал и през поточна линия – до гранули.

Произведеното от рециклираните шишета пеностъкло е най-здравият от всички познати топлоизолационни материали. Той е влагоустойчив, негорим и екологично и санитарно безопасен (не е хранителна среда за гъби, плесени и микроорганизми). Гарантираният период на използване на пеностъкло, при който физическите му характеристики не се изменят, е над 100 години. Това се обуславя и от характеристиките на стъклото, което на практика не се разлага в природата. Единствено може да промени физическите си свойства под влияние на ултравиолетовите лъчи или радиацията. В същото време за рециклирането му се използва 40% по-малко енергия, отколкото за производството на ново. Ето защо е толкова важно стъкленият отпадък да не попада на сметището, където той е вечен.


С подкрепата на:
Проектът "Подобряване на общественото познание за ролята на гражданскатат организация за общността" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Малките ВЕИ-производители* – административни роби

„Мечтая на 100 хиляди покрива в България да бъдат инсталирани 100 хиляди фотоволтаични системи от 1 KW.“ Това заяви по време на форума „Как да сме енергийно независими?“ председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Илиян Илиев. По думите му инвестицията в подобна мечта не е невъзможна – около 5000 лв. струва инсталация с подобна мощност. „Не виждам обаче как 100 хиляди души в България ще пожелаят да се превърнат в административни роби. Аз съм такъв от 2007 г.“, каза Илиев, визирайки два проекта за малки фотоволтаици върху жилищни сгради, по които работи. Излишъка от произведената енергия от възобновяеми източници (ЕВИ) е задължен да продава на „Енерго-про“. Законодателят е вкарал малките производители на ЕВИ в бюрократична схема на ежемесечно лично подаване на документи, протоколи и фактури към енергийния посредник и държавата. „Ако пропуснете да ги подадете, глобата е няколко пъти по-висока от първоначалната ви инвестиция“, обяви Илиев. „В началото енергодружеството беше склонно това да се прави на тримесечие. Но след това се намеси държавата…“, разказа председателят на ОЦОСУР. По думите му от 2007 г. насам ситуацията в сектора за дребните производители се влошава с всяка изминала година.

В момента хората, които искат да инсталират системи за производство на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди, минават през дълъг и труден от законова, бюрократична и техническа гледна точка процес. Докато не бъде променена административната рамка, не очаквайте хората да инвестират във ЕВИ, смята Илиян Илиев.

Улесняването на този процес и децентрализацията на енергийната система могат да спомогнат за справянето с енергийната бедност и със замърсяването на въздуха. В по-дългосрочен план, ефектите, които може да се очакват са стабилност на енергийната ни система и национална енергийна сигурност. Използването на повече възобновяеми източници е и мярка за намаляване на вредните емисии и справяне с климатичните промени.

Показател за ефективността на ЕВИ за икономическото развитие е и фактът, че една от най-развитите икономики в света – САЩ, инвестира ежегодно близо $13 млрд. в сектора. Данните бяха изнесени от доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет.

Технологичният бум е толкова голям, че вече има места по света, където енергията от възобновяеми източници е по-евтина от конвенционалната, заяви Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт и модератор на форума. Нейков ще обобщи изводите, направените по време на събитието, и ще ги изпрати като доклад до Европейската комисия.

Форумът „Как да сме енергийно независими?“ беше организиран във Френския институт в София от „Грийнпийс“ – България, в партньорство с Бюрото на Европейския парламент у нас.

*ВЕИ-производители – производители на енергия от възобновяеми енергоизточници (слънце, вятър, вода, термална енергия)

Как да сме енергийно независими?

Форум на тема „Как да сме енергийно независими?“ ще се проведе на 21 ноември от  9 до 13 ч. във Френския институт в София. Събитието е организирано от „Грийнпийс“ – България, в партньорство с Бюрото на Европейския парламент у нас.
Целта е да се насърчи енергийната независимост на отделните граждани и производството на енергия от възобновяеми източници. В момента хората, които искат да инсталират системи за производство на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди, минават през дълъг и труден от законова, бюрократична и техническа гледна точка процес. А с една от последните промени, които наложи, държавата смачка дребните производители.
Улесняването на този процес и децентрализацията на енергийната система могат да спомогнат за справянето с енергийната бедност и със замърсяването на въздуха, както и да допринесат за стабилността на енергийната система и за националната енергийна сигурност. Използването на повече възобновяеми източници е и мярка за намаляване на вредните емисии и справяне с климатичните промени.
Модератор на форума ще бъде Славчо Нейков, който има близо 30 години опит в енергийния сектор – работил е в Министерството на енергетиката, в енергийния регулатор, в международни институции и няколко енергийни компании. В момента е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.
Като лектори ще се включат:

доц. д-р Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на СУ: “Енергийни пазари и услуги в контекста на Пакета „Чиста енергия за всички европейци”;

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика: “Трансформацията на електроенергийния сектор – гражданите отвъд технологиите и пазарите”;

Мария Трифонова, асистент в катедра „Икономика и управление по отрасли“, СУ „Св. Климент Охридски“: “Социална приемливост на ВЕИ технологиите”;

Игнасио Наваро – енергиен специалист от “Грийнпийс” – Гърция: “Децентрализиране на европейската енергийна система чрез колективно производство на електричество от ВЕИ”.

Сред заявилите присъствие на форума са представители на КЕВР, ЕСО, АУЕР, Министерства на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, Център за изследване на демокрацията, Национална асоциация „Активни потребители“, общински власти и неправителствения сектор.