На 1 ноември честваме Деня на будителите. Не мога да разбера националната ни характеристика да не развиваме нещата, да не ги актуализираме. Така е и с будителите. Оставам с впечатлението, че в тази категория попадат революционерите и учителите. Е, както всяко правило, и това си има и изключения. Допускаме и някои дейци на съвременната култура и наука.

Бих искал да честитя празника на стотиците ангажирани с различни каузи български граждани, които се впрегнали сили и енергия за тяхното сбъдване. През реализирането на тези каузи, България днес е малко по-справедливо, по-чисто, по-уредено, по-модерно място за живот. Защото всичко това е процес, както по времето на Възраждането, така и днес. Та думата ми е за онези, които са част от българските неправителствени, нестопански организации. Вместо признание, те по-често получават етикети с различна негативна конотация. По ирония на съдбата в навечерието на тази светла дата в парламента е внесен закон, с който да бъдат обявявани за агенти всички представители на неправителствени организации, получавали финансиране по проекти извън ЕК. Това е пореден опит да се капсулира понятието „будител“. Да се извади от контекста на съвременната реалност, за да може да се ползва за едни или други интереси. Това не бива да се допуска!

Честит празник на всеки, който се чувствува будител!