Жителите на Варна и областта са генерирали с близо 1/3 повече отпадъци само за една година, сочи статистиката за 2021 г., сравнена с 2020 г. Едва около 12% от генерираните общо 240 000 тона боклуци отиват директно за рециклиране. Основната част – 176 000 тона, се предават за предварително третиране. Това означава, че се разделят ръчно или машинно на такива, които стават за преработка и други, които се депонират не сметището. За това само за миналата година и само Община Варна е платила над 17 млн. лв. Отделно, само за събирането и извозването на битовите отпадъци варненци плащат 14,5 млн. лв. Сумата е малко повече от приходите от такса смет, събрани през миналата година – 31 млн. лв., но отново се покрива от нашия джоб.
Вероятно заради малко по-високия от средния за страната стандарт на живот, във Варненска област един жител генерира по 512 кг боклуци годишно при средно 455 кг за страната.
Как се справяме с рециклирането
В цветните контейнери на територията на община Варна са събрани 1463 тона отпадъци през миналата година. От тях 1220 тона подлежат на рециклиране. Това прави по около 4 кг. на човек годишно при генерирани 512 кг общ отпадък. Но не това е най-фрапиращата цифра. Статистиката сочи, че един варненец изхвърля близо 3 пъти по-малко отпадъци за рециклиране от жител на Белослав, на който се падат по 12 кг./годишно.
Подходящите условия, при които гражданите да събират и предават разделно отпадъци е задължително условие за справянето с проблема с нарастващото количество на отпадъците, категорични са експертите.
Контейнери под земята
Освен добре познатите цветни контейнери, в много големи европейски столици от Амстердам и Париж до Прага и Любляна са избрали подземни контейнери за отпадъци. У нас те не са толкова разпространени, въпреки че ползите от тях са много и това може да е едно от решенията за ускоряване на рециклирането – естетически издържани, красиви и удобни съдове, а събраните опаковки не се разпиляват по улиците.
Според някои експерти, тези контейнери са скъпа инвестиция и са подходящи за централни райони на гъсто населени или туристически градове, така че местата за разделно събиране да се поддържат по-лесно чисти и приветливи. Освен това обслужването им е по-тромаво и скъпо.
В морската столица, третият по големина град в страната, няма изградена подземна система за събиране на отпадъци, варненци събират опаковки в надземни цветни контейнери. В областта обаче има община, която вече е въвела иновативния метод и той работи втора година.
Инвестиция в екология
Проверихме как се случва разделното събиране на отпадъци в община Белослав. Освен че отчитат три пъти повече събрани рециклируеми боклуци на жител в сравнение с Варна, те се опитват да опровергаят констатацията, че това е скъпа инвестиция, подходяща само за големи туристически градове.
Начинанието е финансирано с близо 400 000 лв. по проект на оперативна програма и вече дава своите плодове. Това е първата община във Варненска област, в която работи модерната система. Кметът Диян Иванов сподели с ЕкоВарна нейните предимства и как тя променя бавно, но сигурно облика на градчето.
Целта на проекта е да се намали количеството депонирани отпадъци и да увеличи това на рециклираните, да се подобри системата за събиране на отпадъци, както и да се насърчат гражданите да използват цветните контейнери за събиране на хартия, пластмаси, метал и стъкло.
Комплект от по три контейнера в различни цветове е поставен на 11 места в градчето. Сините са за хартия и картон, зелените за стъкло, а жълтите – за пластмаса и метал. За целта са изградени специални бункери, състоящи се от надземно и подземно устройство. Направена е специална надстройка за повдигане и разтоварване.
Всъщност, това, което не виждаме под земята са огромни чували с вместимост от 1,5 куб. м., което е цели три пъти повече от тази на използваните тип „Бобър“. Те са оборудвани с механизъм за свързване и отваряне на дъното, без да изтича течност от сметта във вътрешната част на контейнера или във външната среда по време на разтоварване. Местоположението на площадките е предвидено така, че да не пречи на пешеходния поток и да не засяга уличните платна.
„Гражданите са много стриктни, интересът е голям, инициативата вече спести много средства както на общината, така и на хората”, съобщи кметът на Община Белослав Деян Иванов. – За един тон твърд битов отпадък плащаме 130 лв., с разходите по сметосъбиране и извозването, цената стига 150 лева. Ще спестим от тази сума с разделното събиране. Събираме около 100 тона годишно“, допълни Иванов.
От ръководството на общината пресмятат, че инвестицията ще се върне за около 4 години, две от които вече са минали. Това ще стане заради много по-ниската цена, която се плаща на рециклиращата фирма за тези 100 тона годишно в сравнение с тази на сметището. За намаляване на разхода помага и фактът, че системата се обслужва от общински камион и служители, а не от външна фирма. Суровината се транспортира до специализирана фирма, а заплащането е в пъти по-малко. Ако трябваше да изхвърлим тези опаковки на бунището, освен екологичната щета, щяхме да платим три пъти повече, разказва Диян Иванов.
Кампании, камери, актове…
Съвестното изхвърляне на отпадъците на правилните за целта места се стимулира и от близо 100 камери, които бдят за чистотата и престъпността в Белослав. Имаме съставени много актове на физически лица, уверява кметът.
Друга малка община, въвела подземния метод е Трявна, където в шест подземни депа събират 1002 тона годишно, но това включва и битов отпадък. Инсталацията има по четири отделни контейнера за разделно събиране на основните групи битов отпадък. Освен познатите ни жълт, зелен и син – за смесени отпадъци, има инсталирани и кафяви контейнери за био отпадъци, като хляб, хлебни изделия, листа, трева, клони, утайки от кафе и чай, плодове и зеленчуци, костилки и черупки.
„Системата работи много добре, в началото всички бяха против тези контейнери, изглеждаха нереални и трудни за използване. Когато ги монтирахме и хората видяха как функционира системата, нагласата им се промени и сега сами искат да има такива на други места в града, разказа за ЕкоВарна Стели Бонева от община Трявна. Освен това нововъведението привлича внимание към екологичната практика, макар и с него да се събират по-малко рециклируеми отпадъци, отколкото от цветните надземни контейнери, които с в пъти повече.
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
