Арктика е драматично различно място от това, което е било през 80-те и 90-те години на миналия век.

Данни на Националния център за данни за снега и леда на САЩ сочат, че арктическия морски лед е достигнал годишния си минимум за 2021г.

Морският лед както в Арктика, така и в Антарктика преминава през годишен цикъл, като през студените месеци увеличава дебелината и покритието си, а при повишаване на температурата изтънява и се отдръпва. Арктическият лед обикновено достига своя „летен минимум“ през септември – покрива най-малка площ

През 2020г. арктическият леден минимум е бил вторият най-нисък в историята. Отчасти поради интензивната гореща вълна над Сибир. За разлика от това 2021г. е белязана от бури и системи с ниско налягане, които поддържат ниски температури и поддържат движението на по-стария, многогодишен лед, за да запълни празнините в морския лед, ограничава намаляването на площта му.

Междувременно на южния полюс площта на морския лед в Антарктика е „значително над дългосрочната средна стойност“, съобщава Националния център за данни за снега и леда, тъй като нараства до годишния си максимум, който може да се очаква през следващите седмици. Това е 12-ата най-ниска стойност в спътниковия регистър от 43 години насам, като през последните 15 години са регистрирани 15-те най-малки минимума на морски лед. Освен това той е с 1,50 млн. км2 по-малък от средната минимална площ за периода 1981-2010 г., което се равнява на два пъти размера на Тексас.

It’s official –> „The 2021 minimum is the twelfth lowest in the nearly 43-year satellite record. The last 15 years are the lowest 15 sea ice extents in the satellite record.“

See @NSIDC release: https://t.co/tdIyzDH1i1 pic.twitter.com/aWuhlxcFER

— Zack Labe (@ZLabe) September 22, 2021

Въпреки че минималната площ не е рекордна, д-р Марк Серрез отбеляза, че „количеството на стария, дебел лед е толкова ниско, колкото никога не е било в нашите сателитни записи“. Това означава, че увеличението на общата площ на леда от миналогодишния минимум до тазгодишния „следователно се състои от лед за първа година“

(Лятната минимална площ на Арктика през 2021 г. на 16 септември 2021 г. Жълтата линия показва средната степен за този месец за периода 1981-2010 г. Снимка: NSIDC.)

Aрктическия морски лед се характеризира със значителна променливост от година на година, въпреки дългосрочната тенденция на намаляване на ледената покривка. Дължи се на промените в метеорологичните модели и естествената променливост на климатичната система. Макар че не всяка година ще поставя нови рекорди, дългосрочните тенденции показват, че причинените от човека климатични промени ще продължат да затоплят атмосферата и океана и да намаляват количеството на ледената покривка в Арктика.

Загубата на лед през май е била по-бавна от средното, тъй като бурното време в източната част на Арктика помога за разпръскването на ледената покривка и поддържането на ниски температури, което ограничава по-нататъшното топене. Средната площ на морския лед в Арктика през май е деветата най-ниска в историята. През първата половина на лятото в северното полукълбо продължи да доминира моделът на силно ниско налягане в близост до северния полюс, който изтласква морския лед в посока, обратна на обичайното движение на часовниковата стрелка.

През това време Северният ледовит океан е загубил общо 1,73 млн. км2 морски лед. Това е приблизително равностойно на площта на щата Флорида.

Към средата на юли площта на арктическия морски лед е малко под рекордно ниската площ, наблюдавана през 2012 г., и „много близо“ до   2020 г. – двете години с най-ниска площ на леда в сателитните записи. Kъм 13 юли районът на море Лаптеви е бил почти напълно свободен от морски лед.

Загубата на морски лед „спря“ в периода 8-11 август, след което отново се ускори. През първата половина на август над Сибир доминираше „необичайно силна“ система на високо налягане, съчетана с ниско налягане над Гренландския леден щит, което насърчаваше силното движение на леда на юг от центъра на Северния ледовит океан към бреговете на Северна Америка и Сибир.

Източник: CarbonBrief