След повече от десетилетие от закриването на АЕЦ „Михама”, третият реактор на централата беше официално рестартиран в сряда, 10 часа сутринта, на 23 Юни 2021г.
Централата се намира на два часа от големите южни градове Осака и Киото и е под управата на „Кансай Електроник Пауър“.
Това е най-старият реактор (1976 година), който бива пуснат в експлоатация след катастрофалната авария във Фукушима. Енергийните експерти предупреждават, че историята може да се повтори, местното население също е притеснено. За сравнение, АЕЦ „Фукушима“ е въведен в експлоатация през 1971 г., а реакторите му са били на 40 години по време на срива на 11 март 2011 г., когато под влияние на непредвидени природни катаклизми, централата аварира и става причина за смъртта на близо 20 000 души в североизточна Япония.
Собствениците на Михама успяват да удължат живота на реактора, като влагат 165 милиарда йени ($1.51 милиарда) в поправка на инфраструктурата, електрониката, подмяна на кабели и уплътнения съгласно най-новите стандарти за безопасност наложени след бедствието (Фукушима), които са устойчиви на високи температури при аварии и пожар. По закон 40 годишните реактори могат да бъдат обновени и ако са одобрени от комисия, да работят допълнително 20 години. Реакторите в Михама са затворени повече от десетилетие, а сега живота на реактора ще бъде удължен до 2036г.
В разговор с Ройтерс Тацуджиро Сузуки, бивш заместник-председател на Комисията за атомна енергия на японското правителство, заяви, че има съмнения относно процеса на одобрение за повторното стартиране на реактора в Кансай.
„Изглежда, че индустрията и правителството не са научили нищо от Фукушима“, каза Сузуки, който в момента е съветник на парламентарната комисия по ядрена безопасност.
Сузуки се позова на скандал от 2019 г., при който се разкри,че ръководителите на Кансай Електроник прибират в джоба си над 3,2 милиона долара подаръци от градски служители, домакини на атомните централи на компанията.
„Те не са се променили въпреки скандала, това е моето впечатление “, каза Сузуки пред Ройтерс.
С рестартирането на този реактор, Япония има общо десет работещи ядрени реактора със сумарен капацитет 7 886 MW.
Инцидента през 2004 не е първият, който сполетява централата, но преди случилото се във Фукушима през 2011 се е смятал за най-лошия за територията на Япония. Първият инцидент се случва на 9ти Февруари 1991, когато вторият реактор на централата аварира поради неправилно инсталирана част предназначена да предпазва охладителна тръба от прекомерни вибрации. В резултат на тази грешка тръбата се пръска поради създадената фрикцията и незначителни количества радиация са изпуснати в природата. Докато при първия инцидент няма пострадали, за съжалените това не важи и за втория. Всички единадесет души, които в този момент са се намирали в турбинната зала, са сериозно ранени. Някои от тях получават тежки изгаряния по тялото в следствие на директен контакт с парата, а други я вдишват и това силно поврежда дробовете им. Едната от жертвите издъхва в болницата с над 80% изгаряния по тялото. Смъртните случай са общо пет.
Причината за този инцидент е внезапното спукване на тръба, пренасяща вода под налягане във вторичния кръг на електроцентралата, след като тя е преминала през турбината и топлообменника и преди тя да се върне в парогенератора (вижте снимките и схемата на верига по -долу). Тръбата се спуква внезапно като за секунди изпуска огромно количество пара под налягане в помещението.
Когато реакторът работи с пълна мощност, тази пара би била с температура 195 ° C, под налягане от 12,7 атмосфери (около 180 psi); ни беше казано, че в момента на инцидента температурата е 140 ° C и налягането 9 атмосфери, но тази информацията не е потвърдена.
Въпросната тръба е бела направена от черна стомана, която корозира лесно и в днешно време би била заменена със стоманена. Реалният проблем е бил в дебелината на стената й, която първоначално е била 10 мм, а за да работи безопастно е било нужно да не изтънява повече от 4,7 мм,; но, както може да се види от снимките, тя е изцяло ерозирана и с дебелина от 1,4 до 1,5 мм. За да се стигне до такава пагубна ситуация е била допусната грешка или на етапа на инженерното проектиране, където явлението корозия е било подценено или пренебрегнато (подобни тръби в по-новите атомни електроцентрали сега са от неръждаема стомана, а не от черна стомана); или в рутинната проверка. Периодичните проверки, извършени правилно с помощта на ултразвукови инструменти, които са широко използвани в момента, биха разкрили отслабеното състояние на тази тръба. Големите проверки на атомните електроцентрали обикновено се извършват на всеки 10 години. Това означа, че за 28 годишния период на активност, до момента на аварията, реакторите е трябвало да бъдат обект на поне две големи проверки. Според непотвърдени данни, тази тръба не е била проверявана нито веднъж откакто реакторът е пуснат в експлоатация.
По време на пресконференция, проведена в Михама, след инцидента от 2004та, Коджи Ебисузаки, директор по контрола на качеството, казва „Ние сме отговорни“ Харуо Накано, говорител на KEPCO, предприятието, което притежава и управлява завода, заявява: „Правили сме визуални проверки но никога не сме използвали ултразвук. “ Въпреки че ултразвуковите проверки на този тип съоражение не са били задължителни, те са единствения начин да се открие вътрешна корозия.
основните принципи на ядрената безопасност все пак изиграха своята роля ефективно, за да предотвратят по-голяма авария: ниво и резервни системи за безопасност, инсталирани на различни нива, изключват реактора автоматично и незабавно, без никакви други инциденти, въпреки изключително редкия характер на събитието и тежестта на ситуацията.
Никаква радиоактивност не е била отделена в околната среда при инцидента от 2004та година. Той не беше ядрен, а индустриален – можеше да се случи във всяка електроцентрала, независимо дали става въпрос за ядрена енергия или изгаряне на изкопаеми горива.
До момента в общинския съд на Осака са подадени девет жалби от префектури Фукуи, Шига и Киото срещу повторното отваряне на третия реактор на АЕЦ „Михама”. Гражданското съзнание има силата да изисква контрол, но това може да се осъществи само чрез целенасочени и конкретни действия. Можем само да се надяваме, че големите корпорации няма да играят хазарт с животите на работниците си и местното население защото последиците от нехайното управление на такива масивни енергийни централи може да има потенциално катастрофални последици.
