Около 29 млн. лв. са необходими за обезщетяване на частни собственици в местността Салтанат, с което територията може да се превърне в общински парк. Местността е естествено продължение на Морската градина, след края на историческото й ядро – Зоологическата градина на Варна. Сумата беше изчислена на база 147 000 кв. м частна собственост, около 42% от територията, и 200 евро/кв.м обезщетение. Сметката беше направена от експерти по време на кръгла маса за бъдещето на Морската градина с участието на Камарата на архитектите в България – РК Варна. (За сравнение за т.нар. Дупка в центъра на Варна общината плати 43,2 млн. лв. на пловдивския бизнесмен Георги Гергов).
В Плана за интегрирано развитие на Община Варна (2021-2027 г.) е приет проект на Камарата на архитектите за учредяване на
„Зелен фонд“
в който постепенно да се акумулират целеви средства за трансформация на градската среда в по-устойчива и по-зелена. Сумата, заложена за учредяване и функциониране на фонда е 150 000 лв. Според арх. Жулиан Начев именно този фонд може да акумулира средства за обезщетяване собствениците на частни имоти в Приморски парк. Част от вложенията, според експертите, трябва да постъпват от таксата за издаване на разрешителни за строителство във Варна. През миналата година в общината са издадени разрешителни за 100 000 кв. м жилищни сгради и 38 000 кв. м със смесено предназначение. Архитектите мотивираха необходимостта от чувствително повишаване на таксата, която в момента е 2,70 лв./кв. м и не е актуализирана повече от 10 г. В Румъния тя е 10 пъти по-висока. В Западна Европа е между 3 и 6 на сто от строителната себестойност на сградата, а във Варна – 0,3-0,6%. Смисълът на таксата е със събраните средства да се облагородява инфраструктурата, която се уврежда по време на строителството.
От Камарата на архитектите във Варна предлагат общественият „Зелен фонд“ да се използва от общината за отчуждителни процедури на имотите в Приморски парк, за които няма разработени или приложени подробни устройствени планове (ПУП). Вече построените имоти трябва да се проверят дали се ползват в съответствие с издадените разрешителни за строеж, смята арх. Христо Топчиев.
В специфичните правила и норми на ОУП има опис на всички разрешителни за строеж в местността Салтанат, Горчивата чешма и Долна трака. Препоръка към бъдещия кмет на арх. Марин Велчев е да провери как се ползват тези сгради. Те трябва да са с обществена функция и да няма изменения в геометрията им. Не се допускат и плътни огради.
Липсата на ПУП-ПРЗ на целия Приморски парк
поставя в неравностойно положение и собствениците, закупили или придобили имоти в парка. Въпреки че заплащат данък сгради и такса смет за терените си, те не могат да ги ползват.
През лятото на 2019 г. Експертният съвет по устройство на територията към кмета на Варна е предложил да се възложи изработването на Подробен устройствен план на Морската градина и местността „Салтанат“. Пет години по-рано също е прието задание за изработване на ПУП-ПРЗ за парк за широко обществено ползване (Историческо ядро на Морска градина, м. Салтанат, м. Горчивата чешма, м. Траката – гр. Варна). И до момента обаче такъв липсва.
В действащия ОУП на града
съществува противоречие
според което местностите Салтанат, Горчивата чешма и Траката са едновременно парк с обществено предназначение (в графичната част на плана) и с курортно такова (в текстовата част). Това е и една от причините за предстоящото му актуализиране.
Според Камарата на архитектите основната цел на плана трябва да бъде да се защити общественият интерес в най-голяма степен, като се запази зелената зона от историческото ядро на парка до Евксиноград. Това включва и обезщетяване на частните собственици на имоти в парка.
Подобно предложение е внесено в Общинския съвет на Варна преди три години, но е отхвърлено.
Според Наредба 7 минимална изискуема зелена площ на жител трябва да бъде 20 км. м. В Общия устройствен план (ОУП) на града е записано, че за Варна тя е 10,5 кв. м. Това означава, че управлението на града е необходимо
да увеличи два пъти зелените площи
за да достигнем минимума, коментира арх. Велчев.
Приемането на цялата територия – от историческото ядро на Морската градина до Евксиноград, за паркова, се случи след безпрецедентен натиск и граждански протести през лятото на 2012 г. Недоволството тогава започна непосредствено преди приемането на специфичните правила към Общия устройствен план. Година по-късно неправителствени организации и експерти финализираха изготвянето на Бяла Книга на Морската градина. Беше иницииран и местен референдум за това дали паркът да включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг. След дълга съдебна и административна сага провеждането му беше отхвърлено от Общинския съвет на Варна.
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
