През изминалата седмица в комисията по земеделие беше разгледан Законът за преработка на индустриален коноп. На заседанието, представители от Асоциацията за индустриален коноп и действащи производителите са демонстрирали продукти, които правят: Строителни материали, текстил, козметика, храни, лекарства. Тук е мястото да припомним, че конопът е бил традиционна за България култура. Ние от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие също споделяме мнението, че индустриалния коноп е една култура, която има място в съвременният живот. Индустриалният коноп би могъл да се ползва за много неща: От развитието на устойчиви земеделски практики, които да помогнат в развитието не само селското стопанство, до производството на широка гама от модерни и търсени продукти. За това се присъединяваме към общото становище на група организации, което да бъде внесено в Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Публикуваме подкрепеното от нас становище в пълният му вариант тук:
До председателя на Комисията по земеделието, храните и горите
До председателя на Комисията по здравеопазването
До председателя на Комисията по икономическа политика и иновации
До председателя на Комисията по въпросите на Европейския съюз
Съвместно становище на:
Greenpeace България,
Екологично сдружение „За Земята“,
Фондация „ЕкоОбщност”,
……………………..
……………………..
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 49-354-01-40, внесен от Росен Костурков и други народни представители на 12 май 2023 г. в Народното събрание.
Уважаеми народни представители,
Подкрепяме предложените промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, които целят да легализират производството и преработката на индустриален коноп с концентрация на тетрахидроканабинол (THC) под 1% на територията на Република България. Нашето становище е, че отглеждането и използването на индустриален коноп може да донесе многобройни екологични, икономически и социални ползи, подкрепени от обширни научни изследвания и успешни международни примери, без да представлява риск за общественото здраве.
Индустриалният коноп (Cannabis sativa L.) обхваща непсихоактивни сортове канабис, които са доказали своя потенциал за широк спектър от приложения и имат дълга история на отглеждане и употреба в нашата страна и по целия свят. Той може да бъде превърнат в текстил, хартия, висококачествена храна, биопластмаса, строителни материали, лекарствени продукти, козметика, биогорива и други високостойностни деривати (Carus et al., 2013). Докладът Commodities at a glance: Special issue on industrial hemp, публикуван от Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) през ноември 2022 г. препоръчва държавите членки да предприемат цялостен подход към индустриалния коноп и да изяснят правния му статут, различавайки го от канабиса за рекреационна употреба (за удоволствие), за да отключат значителния селскостопански, икономически и социален потенциал на това растение, особено в развиващите се страни с подходящи агрономически условия, каквато е България.
Действащият закон у нас ограничава култивирането на конопени растения до максимално съдържание на THC от 0,2% в листата, цветовете и плодните части, което възпрепятства законното използване на голям брой сортове коноп с по-добро качество на влакната или по-високи добиви на семена. Настоящият регламент също води до намаляване на генетичното разнообразие на конопените култури, което от своя страна е от съществено значение за добивите, устойчивостта на болести и адаптивността на културите към различни условия на отглеждане (Salentijn et al., 2015). От друга страна, липсата на законова рамка за преработката на индустриален коноп в страната налага износа на суров коноп за съседни държави, което води до съществени загуби на потенциални приходи от производството на конопени продукти с висока добавена стойност. Предвид гореизложеното, настоящите законови ограничения затрудняват конкуренто-способността на сектора на Европейския и световния пазар и възпрепятства цялостния му растеж и рентабилност.
Съгласно Регламент 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета, земеделските производители могат да получават субсидии от Европейския съюз ако използват сортове коноп, регистрирани в каталога на ЕС с максимално ниво на THC от 0,3%. Държавите челнки на ЕС, обаче, запазват правото си да произвеждат индустриални сортове с по-високо съдържание на THC, като например Италия ползволява отглеждането на култури с концентрация на THC до 0,6%, а Чехия налага гранична стойност от 1%. Редица други държави по света, включително Австралия, Еквадор, Швейцария, Уругвай и Зимбабве, също са въвели лимит на THC от 1% в индустриалния коноп, което им е позволило да разширят генетичното разнообразие на конопените си култури, да увеличат общите добиви и качеството на продуктите, да насърчат иновациите и научните изследвания в конопената индустрия и да укрепят пазарните си позиции в световната търговия с коноп.
Психоактивните ефекти на канабиса се дължат до голяма степен на съединението THC. Предложената гранична стойност от по-малко от 1% концентрация на THC в индустриалния коноп е значително по-ниска от средната концентрация на THC в канабиса за рекреационна употреба, която е около 20% (Cash et al., 2020). Тази разлика гарантира, че индустриалният коноп би носил минимален риск от интоксикация, злоупотреба, зависимост или други неблагоприятни ефекти при хората поради факта, че съдържанието на THC в него би било само малка част от това, което обикновено се среща в психо-активните сортове канабис.
Отчитаме, че контролните органи могат да имат опасения относно предложените законови промени и разглеждаме тези опасения не като пречки, а като важни съображения по пътя към изработването на полезни и прогресивни политики за индустрията. От ключово значение е да се разгледат по-широкият контекст и потенциалните решения. Ето някои точки, които смятаме, че трябва да се вземат предвид в отговор на тези опасения:
Адаптиране към новите разпоредби: Предложената промяна от 0,2 % на 1 % THC в индустриалния коноп не е драстично различна от гледна точка на биохимичния състав. Лабораториите, които вече са оборудвани за измерване на концентрацията на THC, няма да се нуждаят от технологични изменения, за да се справят с тази промяна. Процесът остава същият; променя се само допустимият праг. Част от приходите, генерирани от разширяването на производството на индустриален коноп, биха могли да бъдат стратегически разпределени за повишаване на капацитета на тези лаборатории, като по този начин се улесни прилагането на тази нова регулаторна рамка.
Сътрудничество с индустрията: Производителите и преработвателите на коноп биха могли да бъдат задължени да поддържат подробна документация за сортовете, които оглеждат или преработват, включително и резултати от независими лабораторни анализи, за да потвърдят съответствието на продуктите си с новите разпоредби за THC. Това би могло да облекчи контролните органи и да спомогне за изграждането на доверие в индустрията.
Успешни международни примери: Други държави успешно са въвели ограничение от 1% THC в националните си стратегии за индустриален коноп. Проучването на тези случаи може да даде ценни сведения за най-добрите практики за инспекция и контрол и да помогне на контролните органи да се подготвят за промяната. Образованието и обучението са от ключово значение в преходния период. Гарантирането, че контролните органи са напълно наясно с новите закони и основанията за тях, може да доведе до по-плавен преход и прилагане.
Отглеждането на индустриален коноп предлага многобройни ползи за околната среда, които са в съответствие с глобалните усилия за справяне с климатичната и екологичната криза. Изследванията показват, че конопените растения растат бързо, обогатяват почвата чрез процес, наречен фиторемедиация, и се нуждаят от значително по-малко пестициди и вода в сравнение с конвенционалните култури (Fortenbery & Bennett, 2004). Отглеждането му съответства на модела на кръговата икономика, тъй като почти всяка част от растението може да бъде използвана, което намалява отпадъците и насърчава ефективното използване на ресурсите, като по този начин може да допринесе за устойчиви земеделски практики и управление на земята (Carus, 2013). Според научни изследвания, конопът показва “изключителна съвместимост с биологичното разнообразие” (Kaur & Kander, 2023). Той допринася за биоразнообразието, като произвежда значителни количества цветен прашец, служейки като важен източник на храна за различни опрашители, особено пчели, и насърчавайки здравето и разнообразието на местните екосистеми (O’Brien & Arathi, 2019). Освен това конопът поглъща въглерод в по-висока степен в сравнение с много други култури, което допринася за борбата срещу глобалното затопляне. В зависимост от методите на производство, конопът може да бъде въглеродно неутрална или дори въглеродно отрицателна култура (Kaur & Kander, 2023). Използването му при производството на конопобетон – вид бетон, направен от коноп и вар – може допълнително да подобри възможностите му за поглъщане на въглерод, като същевременно предлага екологична алтернатива на конвенционалния бетон (Ahmed et al., 2022). Използването на биопластмаси на основата на коноп представлява обещаващо решение на нарастващия глобален проблем със замърсяването с пластмаси. За разлика от пластмасите на петролна основа, конопената пластмаса е биоразградима и предлага устойчива алтернатива, която може значително да намали пластмасовите отпадъци, попадащи в Черно море и депата за отпадъци (La Mantia & Morreale, 2011).
Конопеното семе е богат източник на хранителни вещества, като съдържа здравословен баланс на протеини, фибри и значително количество незаменими омега-3 и омега-6 мастни киселини, които са важни за здравето на сърдечно-съдовата система, мозъка и имунната система. Освен това конопените семена са пълноценен източник на протеини, което означава, че осигуряват всичките девет незаменими аминокиселини, които човешкият организъм не може да произвежда сам. Те също съдържат значителни количества витамини от груба В, магнезий, цинк, желязо, калий и други полезни фитохимични вещества (Callaway, 2004).
Продуктите от канабис, които не съдържат THC, особено тези, които съдържат CBD (канабидиол), придобиват все по-голямо значение заради потенциалните си терапевтични ефекти. Въпреки че изследванията все още са в процес на развитие, CBD има доказани противовъзпалителни, анксиолитични (противотревожни) и аналгетични свойства, което може да бъде от полза за хора с различни заболявания като хронична болка, тревожни разстройства, епилепсия, множествена склероза и ракови заболявания (Pisanti et al., 2017). Други канабиноиди, като канабигерол (CBG) и канабинол (CBN), също се изследват за потенциалните им терапевтични свойства.
Неуспоримо е, че конопеното растние има впечатляващ набор от приложения. Легализирането на индустриалния коноп ще ни даде възможност да проучим по-широко тези приложения и да разработим иновативни решения, съобразени с нуждите на нашата страна. От икономическа гледна точка, предложените законови промени биха довели до създаването на многобройни зелени работни места – от отглеждането и преработката на конопените култури до научноизследователската и развойната дейност в области като биотехнологиите, фармацефтиката, материалознанието и устойчивия дизайн. Това има потенциала да вдъхне нов живот в нашите селскостопански и индустриални сектори, да насърчи устойчивите промишлени практики и да стимулира иновациите в областта на зелените технологии. Отглеждането на индустриален коноп не е просто почит към българското ни минало, а път към по-устойчиво бъдеще. Подкрепяйки този законопроект, ние имаме възможност да изградим процъфтяваща зелена икономика, която съответства на ангажимента ни за намаляване на екологичния отпечатък и насърчаване на устойчивия растеж.
Вносител от името на горепосочените организации:
……………………………………………………………………..
Библиография
Ahmed, A. F., Islam, M. Z., Mahmud, M. S., Sarker, M. E., & Islam, M. R. (2022). Hemp as a potential raw material toward a sustainable world: A review. Heliyon, e08753.
Callaway, J. C. (2004). Hempseed as a nutritional resource: An overview. Euphytica, 140(1-2), 65-72.
Carus, M., Karst, S., Kauffmann, A., Hobson, J., Bertucelli, S. (2013). The European Hemp Industry: Cultivation, processing and applications for fibres, shivs and seeds. European Industrial Hemp Association (EIHA).
Cash, M. C., Cunnane, K., Fan, C., & Romero-Sandoval, E. A. (2020). Mapping cannabis potency in medical and recreational programs in the United States. PLoS One, 15(3), e0230167.
Fortenbery, T. R., & Bennett, M. (2004). Opportunities for commercial hemp production. Review of Agricultural Economics, 26(1), 97-117.
Kaur, G., & Kander, R. (2023). The Sustainability of Industrial Hemp: A Literature Review of Its Economic, Environmental, and Social Sustainability. Sustainability, 15(8), 6457.
La Mantia, F. P., & Morreale, M. (2011). Green composites: A brief review. Composites Part A: Applied Science and Manufacturing, 42(6), 579-588.
O’Brien, C., & Arathi, H. S. (2019). Bee diversity and abundance on flowers of industrial hemp (Cannabis sativa L.). Biomass and Bioenergy, 122, 331-335.
Pisanti, S., Malfitano, A. M., Ciaglia, E., Lamberti, A., Ranieri, R., Cuomo, G., … & Bifulco, M. (2017). Cannabidiol: State of the art and new challenges for therapeutic applications. Pharmacology & therapeutics, 175, 133-150.
Salentijn, E. M. J., Zhang, Q., Amaducci, S., Yang, M., & Trindade, L. M. (2015). New developments in fiber hemp (Cannabis sativa L.) breeding. Industrial Crops and Products, 68, 32-41. doi:10.1016/j.indcrop.2014.08.012
United Nations Conference on Trade and Development. (2022). Commodities at a glance: Special issue on industrial hemp. www.unctad.org/publication/commodities-glance-special-issue-industrial-hemp
