Повече от половината от европроектите с проблеми при изпълнението

Повече от половината (53%) от бенефициентите, изпълнителите или партниращите организации по европроекти декларират наличие на проблеми в етапа на изпълнението им. Над 1/3 или 34% признават за затруднения при отчитането, а 26 на сто посочват етапа на изпълнението като проблемен. Проучването е извършено от Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на Европейския Съюз в България (КУПФЕС) в периода юни-юли тази година. В него вземат участие 163 организации – държавни администрации, големи и малки общини, научно-образователни институции, асоциации и мрежи от организации, медии, НПО, Местни инициативни групи (МИГ), читалища и музеи, търговски дружества и земеделски стопани или кооперации. Сред включилите се в проучването организации сериозен дял имат администрациите /държавни и общински/ – 36%, нестопанските организации – 28% и търговските дружества – 20%. Всички те са и основни участници в използването на средства по оперативните програми (ОП).

„Ако искаме повече „скорост“, си заслужава администрацията да бъде припозната повече като партньор, отколкото като контролиращ и санкциониращ орган.
Повече от половината (53%) от бенефициентите, изпълнителите или партниращите организации по европроекти декларират наличие на проблеми в етапа на изпълнението им. Над 1/3 или 34% признават за затруднения при отчитането, а 26 на сто посочват етапа на изпълнението като проблемен. Проучването е извършено от Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на Европейския Съюз в България (КУПФЕС) в периода юни-юли тази година. В него вземат участие 163 организации – държавни администрации, големи и малки общини, научно-образователни институции, асоциации и мрежи от организации, медии, НПО, Местни инициативни групи (МИГ), читалища и музеи, търговски дружества и земеделски стопани или кооперации. Сред включилите се в проучването организации сериозен дял имат администрациите /държавни и общински/ – 36%, нестопанските организации – 28% и търговските дружества – 20%. Всички те са и основни участници в използването на средства по оперативните програми (ОП).
Обобщавайки мненията на респондентите за отделните етапи от използването на фондовете на EC в периода 2007-2013, от коалицията отчитат като най-приемлив от гледна точка на успешни процедури и практика етапа на  кандидатстване. От там считат, че в следващия период, администрацията на европейските фондове в България трябва да вложи допълнително усилия за да се подобри качеството на работата по време на реализация и отчитане на европроектите.
Експертите от коалицията онагледяват този си извод с примера за кервана от камили, за които скоростта на предвижване се определя от най-бавната. В случая това се явява процеса на изпълнение на проектите. „Ако искаме повече „скорост“ (усвояване на европейски средства при постигане на положителни ефекти), си заслужава администрацията да бъде припозната повече като партньор, отколкото като контролиращ и санкциониращ орган на етап изпълнение на проектите”, смятат от КУПФЕС.
Програмирането също събира 32 % негативни оценки,  което само по себе си е червена лампа. Най-големите критики са отново в частта изпълнение. Трябва да се излезе от формалността на процеса и да се направи крачка към реално партньорство между различните субекти, ангажирани с планиране и инвестиране на еврофондовете в България, се посочва в доклада, изготвен след проучването.
Информацията за доклада е събирана по метода на прякото интервю с цел да осигури максимална диалогичност на участниците, като позволява да се доразвива и уточнява с аргументи и примери изказваната теза.
Целта на проучването е критично да осмислим процеса на кандидатстване, неговите процедури, начини на управление на финансовите средства и какви ефекти и резултати са постигнати с тях. Анализът трябва да подпомогне подобряването на взаимодействието между различните страни в процеса – органи на управление на ОП, общини, държавни администрации, търговски дружества, нестопански организации и др.
Въпреки най-малкото критики към процеса на кандидатстване, от интервютата излиза, че 61 от описаните проекти са одобрени до 6 месеца, 50 – до 1 година, 36 – между 13 и 24 месеца и едва 27 – в рамките на 3 месеца.
9 на сто от анкетираните организации признават, че са били подложени на натиск във връзка с кандидатстване или реализация на проект по оперативните програми
Повече от 1/3 от анкетираните познават или са били свидетели на случаи, когато някоя организация е спечелила проект, но се е отказала от реализацията му. Причините за това са най-вече забавянето в процеса на одобрение и променените обстоятелства през това време за кандидатстващия.
Една четвърт от участниците в проучването не са наясно каква е политиката на тяхната община за откритост и партньорство,  а 20% отговарят, че липсва такава.
По отношение на ефектите от реализираните проекти по оперативните програми на територията на съответните общини, най-голям дял смятат, че се е подобрила инфраструктурата и сградния фонд. Анализаторите отдават този извод по-скоро на медийната информация и реклама, отколкото на реалността. Най-малък ефект европроектите през отминалия програмен период са имали върху енергийната ефективност, смятат анкетирани и анализатори. Постигнатите ефекти са видими на повечето места, но все още е спорен въпроса, колко са устойчиви, особено защото се приема, че с гражданите не се работи системно, за да подкрепят „модернизираната и естетизирана среда”.
Необходимо е доизграждането на системата за подпомагане и лесно достъпно кредитиране, защото системата ФЛАГ не се приема за достатъчна, се посочва в доклана на КУПФЕС. Важно е да има по добра съгласуваност в определяне на приоритетите и управление на отделните оперативни програми и повече устойчивост в политиките, като се изисква по-значително отчитане на потребностите и спецификите на регионите, коментират експертите.
Все още ролята на консултантските фирми не еднозначна и търпи най-различни тълкувания и оценки, а тръжните процедури и всички действия по Закона за обществени поръчки попадат в сферата на недоволство и подозрение за уредени и несправедливи сделки.
Процеса на управление на проекти по ОП показва някои нашенски сериозни слабости. Все още има много спорове около начина на администриране на програмите. Оспорват се всички промени, които се правят в движение и без съгласуване с бенефициентите. Част от контактите и съвместната работа по програмите показват недостатъчен експертен, организационен и особено финансов капацитет на част от участниците. Планирането не е достатъчно децентралистичен и демократичен процес, смятат анкетираните. У тях остават и съмнения за допускане на конфликт на интереси и имитиране на публичност и конкуренция на идеи и потенциал.
Плисването не менчета и рязането на лентички се превърна в нарицателно за усвояването на евросредства у нас. Проблемите при изпълнението обаче често водят и до незадоволителен резултат в края.
Снимка: zonaburgas.bg

09.11.2015 9:15 |